Представете си колко далече е Доналд Тръмп от фактите. Той живее в една измислена реалност, където актът за раждане на Барак Обама е фалшив, президентът на САЩ е основал „Ислямска държава“, семейство Клинтън са убийци, а пък бащата на твоя противник е бил заедно с Лий Харви Осуалд точно преди да стреля по Кенеди.

Тръмп е водещият представител на политиката „отвъд истината“ – такава зависимост от предположения, в която „вярвам, че е вярно“ е по-важно от фактическите доказателства. Неговото безсрамие не се наказва, а се приема за свидетелство на неговото желание да се изправи срещу властта на елита. А и той не е сам в това. Членовете на правителството на Полша приемат, че техният бивш президент (Лех Качински – б.р.), който загина в самолетна катастрофа, всъщност е бил убит от Русия. Турските политици твърдят, че организаторите на проваления опит за преврат са действали по заповеди на ЦРУ. Успешната кампания за Брекзит предупреждаваше хората за ордите от имигранти, които ще дойдат след предстоящото приемане на Турция в Европейския съюз...

Ако вярвате, че политиката трябва да се основава на доказателства, всичко изброено трябва да ви тревожи. Силните демокрации могат да изградят невидими прегради пред „пост-истината“. Авторитарните държави са по-уязвими.

Царят на лъжите

Това, че понякога политиците говорят лъжи, не е новина. Помислете за лъжата на Роналд Рейгън, че неговото управление не е доставило оръжия на Иран, за да осигури освобождаването на заложници и не е финансирало с тази сделка бунтовниците в Никарагуа. Диктатори и демократи, в опит да отклонят вината от собствената си некомпетентност, винаги са манипулирали истината. А пък когато паднат от власт, винаги обвиняват другите за своите многобройни лъжи. 

Но политиката „отвъд истината“ е нещо повече от изобретение на хленчещите надхитрени елити. Терминът е хванал точно сърцевината на новото – истината не е фалшифицирана или оспорена, но просто не е толкова важна. Преди целта на политическите лъжи бе да се създаде фалшива представа за света. Лъжите на хора като Доналд Тръмп не са такива обаче. Тяхната цел не е да убедят елитите, в които техните потенциални избиратели нито вярват, нито харесват – целта им е да засилят предразсъдъците.

Чувствата, а не фактите, са важни в този тип кампании. Недоверието от страна на техните опоненти просто засилва тяхната вяра, че светът е „ние-срещу-тях“. И ако твоите опоненти се опитат да докажат, че фактите ти са грешни, те приемат да се бият на твоя територия. Колкото повече привържениците на оставането на Великобритания в Европейския съюз оборваха преувеличенията на феновете на Брекзит, че членството на страната в ЕС струва 350 милиона паунда седмично, толкова повече задържаха размера на тези разходи в центъра на кампанията.

Политиката „отвъд истината“ има своите предци. Някои от тях са благородни. Съмнението в институциите е ценност на демокрацията. Скептичното недоверие към лидерите е първата стъпка към промяната. Срутването на комунизма бе ускорено, защото смели хора бяха готови да се противопоставят на пропагандата.

Но разрушителните сили също имат своята роля. Една от тях е гневът. Много избиратели се чувстват разорачовани и изоставени, докато управляващите елити просперират. Те ненавиждат самодоволните технократи, които ги убеждаваха, че еврото ще подобри живота им и че Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово поразяване. Народът вече не вярва в мнението на експертите и на съществуващите институции в западните демокрации.

Политиката „отвъд истината“ се насърчава и от развитието на медиите. Фрагментацията на източниците на новини създаде един атомизиран свят, в който лъжите, слуховете и клюките се разпространяват с притеснителна скорост. Лъжите масово се споделят в интернет чрез мрежи, чиито членове си вярват един на друг повече, отколкото вярват на традиционните медии. Така лъжите побеждават очевидната истина. Когато покажеш на човек доказателство, което противоречи на неговото вътрешно убеждение, той обикновено не забелязва фактите.

Добронамерената журналистика също има вина. Преследването на „обективността“ в новините често създава фалшив баланс за сметка на истината. Например, учен от НАСА казва, че на Марс няма население, но пък професор Снукс казва, че там е пълно с извънземни. Това е въпрос на гледна точка, нали?

Когато политиката е агресивна, накрая обществото плаща цената. Тръмп настоява, че Обама е основал „Ислямска държава“ и това на практика прекратява сериозния дебат за това как да се справим с екстремистите. Политиката по принцип е сложна работа, а незачитането на истината я прави да изглежда проста, точно както ловките играчи мамят всички с някой трик. Затова предложенията на Хилъри Клинтън за платеното майчинство остават настрана, а пък темата за либерализацията на търговията потъва на фона на призивите за сигурност на „здравия разум“.

Изкушаващо е да мислим, че когато старата политика с подробните програми започне да се проваля, излъганите избиратели ще осъзнаят грешката си. Най-лошото на политиката „отвъд истината“ е, че не може да се разчита на осъзнаване. Когато лъжите превърнат политическата система в нефункционална, нейните жалки резултати подхранват отчуждението и недоверието към институциите – точно те правят възможна играта „отвъд истината“.

Защитниците на истината да се преброят

За да се противопоставят на това, традиционните политици първо трябва да намерят езика, с който да го направят – изразът „отвъд истината“ може да бъде първа стъпка. Унижението и признанието за досегашното високомерие също могат да помогнат. Истината все пак има неподозирана сила. Всеки политик, който отправя противоречиви обещания към различни публики, рано или късно ще се види във фейсбук или ютюб. Ако държавен чиновник излъже, че не е бил на някоя среща или че не си е искал дарение от някого, разсекретените имейли може да го настигнат някой ден.

В демокрацията има и институции, които също могат да помогнат. Независимите правосъдни системи имат механизмите да налагат истината – Мелания Тръмп, например, се обърна към съда, за да търси обезщетение за лъжите за нейното минало. Същото важи и за независимите институции, чиято цел е да информират политиците – особено онези, които трябва да се придържат към науката.

Ако Тръмп изгуби през ноември, вълната „отвъд истината“ ще изглежда по-малко опасна, въпреки че той и досега й помогна достатъчно. По-сериозното притеснение е за страни като Русия и Турция, където авторитарните лидери използват политиката „отвъд истината“, за да заглушават своите опоненти. Хвърлени в морето от лъжи, хората там няма за какво да се задържат. За тях новината за появата на политика „отвъд истината“ може да се окаже просто връщане към добре познатото старо потисничество.

----

* Текстът е от последния брой на The Economist. Преводът е на Клуб Z.