Няма и месец. Толкова остава до официалния старт на изборната кампания за президент. Появата на основния кандидат, какъвто се води кандидатът на управляващата партия, още е на етап родилни мъки. Пазят Нероден Петко от риториката - по Цветан Цветанов и от уроки (разбирай ретроградния Меркурий – по Бойко Борисов). Звучи си, с малко въображение, съвсем в духа на народните традиции.

Е, демократичните навици в демократичните страни преди демократични избори за държавен глава имат някои неудобни специфики – например ранно узнаване на кандидатите, участие в дебати (пак тази пуста риторика)... и още има. Но какво пък – патицата по пекински побългаряваме, едни правила ли няма.

Нали партията на кандидата е ясна, а и защо да не вярваме на Цветанов, че само ГЕРБ може да излъчи обединител на нацията. Пак той беше казал, че човекът ще е партиен член. Ми да - щом печелят избори толкова пъти, какво да са друго, освен обединители?

Тези работи някак могат да се преживеят. Свиква се, за съжаление. Все някак ще има избори, кандидатите – всички, все някога ще станат ясни, а и по закон кампания ще има. Точно както си му е редът. Не е в реда на нещата обаче да говориш за потенциалните политически резултати от мажоритарен избор, за който лицето отсъства, още по-малко за последиците от неизбирането на “фантома”.

За това ми е думата.

Ако загубя президентските избори като партия, веднага свиквам предсрочни избори. Бойко Борисов през август 2016 г.

ГЕРБ ще се яви самостоятелно, за да видим електоралната си тежест. Цветан Цветанов тези дни.

Тактиката много прилича на тази на ДПС, когато събориха кабинета “Орешарски” (на практика те, не толкова протестите, въпреки че бяха добра основа) на база резултатите от изборите за европарламент. Тогава Местан, още лидер на ДПС, каза:

“Изборите ще имат пряко вътрешнополитическо измерение, те ще покажат доколко реално легитимна е властта на кабинета”.

С тази разлика, че онова беше пропорционален вот и може някак да бъде мерило са партийната подкрепа на един или друг. А сега, поне на книга, предстои мажоритарен избор. Президентски.

Днес целта за избора “под заплаха” е не падане на правителството, а застопоряването му с надежда, че коалиционните партньори в него – в лицето предимно на Реформаторския блок, могат да бъдат “потопени”, тоест, ако се наложи, да им се затворят устите. 

Не е ясно как точно “стабилността на държавата” зависи от това новият държавен глава да е посочен от главата на изпълнителната власт. В нормална парламентарна демокрация – точно никак. В такава, в която президентът по конституция няма Бог знае какви правомощия, още по-малко. Доколкото помня с президент на левицата – Георги Пъранов, премиерът Бойко Борисов се чувстваше добре... И някак стабилен.

Но едва ли е чак такава изненада, че в ГЕРБ някои обичат да слагат знак за равенство между “стабилността” на партията и тази на държавата...

“Заплахата” от предизвикан предсрочен вот след президентските избори е обилно гарнирана с други заплахи, които да подсилят ефекта – от нестабилността в международната обстановка, призрака на “3 милиона мигранти”, които едва ли не само чакат Ердоган да отвори границите към България и да хукнат през глава през оградата (което Ердоган, разбира се, едва ли би направил), та от време навреме и думата “война” се явява в приказките на премиера. За да е по-страшничко, вероятно, илюстрация на “нестабилността”, която може да ни застигне.

За всеки случай се споменава и Русия, с добро. Че ако вземе НАТО да ядоса Голямата мечка, пък ние сме в НАТО... Знае ли човек какво ще плува в Черно море.

Между другото в последните години първи за “война” заговори Доган. Когато Местан трябваше да си тръгне... Но това е друга (може би) тема.

Да ни е предизборно страшничко се грижат и други – "Патриотите", вече в коалиция с "Атака", също ползват плашилото “бежанци” - това е обща, европейска епидемия. Като споменат Турция и бурките и страшното е готово. БСП, понеже са опозиция, ни плашат с ГЕРБ.

ДПС засега си траят. Както винаги, когато горещият картоф не е в техните ръце точно. Десницата с нищо не ни плаши, освен с единственото, което е дългосрочно опасно за всички – отсъствието на реформи и нормална съдебна система. Но оттам другите сигнали - са по-шумни...

Ще припомня за финал, че на тези избори и гласуването по закон е нещо като задължително. Не, че санкциите са страшни - наистина ли за негласуващите отписването от някакъв списък е важно - но пък как звучи “формулировката”, изобретена от ГЕРБ и Патриотитичния фронт и записана в Изборния кодекс, че пускането на бюлетина е дълг... Нищо, че дори по конституция е право. Дали не е въпрос на време и тази, задължителната теза, да се включи към заплахите? В името на стабилността, разбира се. 

Е, приятно гласуване. За президент.