Понеже прочетох различни трепети, тръпки, трикове и тревоги по отношение на ООН и Съвета за сигурност на ООН след намерението да пренапишем историята и да занимаваме света с две наши кандидатки заедно и поотделно, все пак да напомня, че каквато и да е ролята на Германия в световната политика, тя не само не е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН (а такива са САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция и те имат право на вето), но сега не е и в близко бъдеще няма да бъде дори временен (за 2 години), т.е. непостоянен член на СС на ООН, сиреч няма право на глас в сегашния СС на ООН.

Правото на вето означава, че ако една от притежаващите го 5 държави гласува "против" дадено решение, то не може да влезе в сила.

И още нещо - дори петте страни членки с право на вето да са "за" дадено решение, то пак няма да влезе в сила, ако не събере 9 гласа. Това е т.нар. малко вето. Теоретично е възможно петте "велики сили" да са "за" едно решение, но 7 от непостоянните членки да са против и решението не минава. (Напомням, че именно защото стана ясно, че няма да съберат 9 гласа, през 2003 г. САЩ се отказаха да внасят резолюция в подкрепа на войната срещу Саддамовия Ирак и започнаха военните действие без санкция на ООН).

Още оттук за трезво мислещите и непредубедени наблюдатели, както можах да се убедя, е кристално (и кристалинно) ясно, че Ирина Бокова няма шанс да събере 9 гласа в своя подкрепа, даже ако САЩ и Великобритания съвсем случайно не я бламират с гласуване "против".

Това ме накара да мисля, че почтеността изисква тя да се оттегли от надпреварата. 

Също така смятам, че България не бива повече да се излага и да предлага нова кандидатка. Това вече не ми се вижда зряло, дори не е според мен и разумно решение, а може да се обърне в излагация за страната ни, да я превърне в нарицателно за неОправен, окарикатуряващ себе си и шмекеруващ балкански субект...

-----

* Коментарът е от профила на Николай Слатински във фейсбук. Заглавието е на редакцията.