Лидерът на най-голямата група в Европейския парламент остро разкритикува днес намеренията на държавите членки на ЕС да орежат с почти една четвърт разходите от бюджета му за най-бедните му страни. 

Германецът Манфред Вебер, председател на на групата на Европейската народна партия, в която членува и ГЕРБ на министър-председателя Бойко Борисов, нарече публикуваната вчера позиция на правителствата в ЕС за европейския проектобюджет за 2017 година "несправедлива" и "нелепа". 

Тя предвижда съкращаване с почти 24 на сто плащанията за социално-икономическо сближаване, които са предназначени държави като България да наваксат икономическото си и инфраструктурно изоставане в сравнение с по-богатите в Европа. С над 24 на сто държавите членки, представени в Съвета на ЕС, предлагат да се увеличат разходите за сигурност и за посрещане на кризата с мигрантите и бежанците. 

"Предложението за Съвета от вчера е неприемливо за нас - каза Вебер в отговор на въпрос на Клуб Z. - На мене ми изглежда като провокация".

"И то показва какво е Съветът (държавите членки - б.а.) в момента - напълно несраведлив - добави той. - Слушаме държавните и правителствените ръководители колко е важно да се справим с въпросите на миграцията и бежанците, като работим с държавите им на произход. И в същото време в (европейския бюджет), когато погледнем политиката за развитие, те предлагат да направим съкращения. Това е абсолютно нечестно по мое мнение. И втори пример - кохезионните фондове... Те искат да орежат и (парите за) изследванията. Парите за изследвания ще направят Европа жизнеспособна за в бъдеще. Да се режат те е абсолютно нелепо".

"Не можем да изискваме Европа да прави неща, когато не осигуряваме средства за това", каза още Вебер. 

До края на годината предстоят преговори по бюджета на ЕС за 2017 година, който се нуждае от одобрението на Съвета и на Парламента.

Правителствата искат също ЕС да намали с над 15 на сто разходите за наука и развойно-изследователска дейност и с над 9 на сто - фондовете за международната дейност на ЕС, в която основно място заемат подкрепата за развитието в държавите от третия свят и хуманитарната помощ за тях. 

Увеличените разходи за миграция, които Съветът предлага за догодина, са 5,2 милиарда евро. От тях би се облагодетелствала и България, защото част тези пари са за укрепване на южните граници на ЕС. 

С 9 на сто Комисията предлага да нараснат разходите за заетост и растеж, които ще достигнат 19 милиарда евро. Те ще бъдат за сметка на парите, които ЕС досега харчи за транспортна, енергийна, съобщителна инфраструктура, както и за благоутройство и защита на околната среда в най-бедните си страни.

Заместник-председателката на Европейската комисия Кристалина Георгиева отбеляза вминалата седмица, че "златният век" за европейския бюджет е свършил още през 2011-12 година и оттогава ЕС трябва да избира за кои приоритети да харчи пари.

Евродепутат от ГЕРБ: Не са застрашени парите за България

„Нито един проект с европейски средства в страната ни и ЕС не е застрашен вследствие на предложените от държавите членки промени в проекта на бюджет на ЕС за 2017 г.“, заяви по-късно днес Андрей Новаков, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ в рамките на пленарното заседание на Европейския парламент в Страсбург.

Според него позицията на Съвета на Европейския съюз от 12 септември означава разумно използване на средствата, с които разполага Съюзът.

„В действителност, плащанията в ЕС по кохезионния бюджет са намалени с 24 на сто за 2017 година спрямо сега, но в момента това е ресурс, който държавите така или иначе не могат да оползотворят чрез оперативните си програми. Това се обуславя от късния старт на програмния период“, добави Новаков.

Той уточни, че на практика изпълняваните проекти с европейско финансиране в ЕС изискват по-малко от предвидените за 2017 г. плащания. Поради това няма смисъл да се блокира наличен ресурс, който може да се инвестира другаде, особено предвид предизвикателствата по границите на ЕС.

Според евродепутата бюджетът за България до 2020 г. няма и не може да претърпи никакви негативни промени, защото е договорен и гарантиран още през 2013 г. Новаков допълни, че в същото време европейският бюджет за програми като „Хоризонт 2020“, COSME и „Еразъм+“ ще бъде увеличен през 2017 г.