Бившият финансов министър, банкерът и преподавател в УНСС Стоян Александров е давал големи суми на заем като частно лице. Това става ясно от специален репортаж, излъчен от bTV.

Потърпевши кредитополучатели се оплакаха пред телевизията, че имат проблеми във финансовите си отношения с Александров. Един от тях разказа, че се е подписал под договор за 306 800 долара, а е получил $260 хиляди. Всичко било доказуемо, защото парите били преведени по банков път.

Позицията на Стоян Александров обаче е различна – в описаните случаи ставало въпрос за хора, които са взели пари и не искат да ги връщат.

Бизнесменът Кирил Русев заяви пред bTV, че се запознал с Александров през 2007–2008 г. в кабинета на финансиста в банка срещу Руската църква, където отишъл за кредит (бел. ред. – най-вероятно в Д банк, където Александров беше шеф до 2013 г.).

„На въпроса ми дали мога да получа заем, той отговори: „Ще го получиш от мен, като физическо лице“.

Русев подписал договор за кредит в размер на 306 800 долара, както и запис на заповед за 40 хил. долара. Ипотекирал игрална зала с бар в полза на бившия финансов министър. Твърди обаче, че е получил едва 260 хил. долара.

Николай Ганев, адвокат на Русев, разказа, че записът на заповед и по-малко платената сума са един вид скрити лихви. Също така в договора било описано, че наказателната лихва при неплащане е 0,5% за всеки просрочен ден.

„Това са 15% месечно, 180% на година – това го няма никъде. Дори частните съдебни изпълнители и фирмите за бързи кредити не си го позволяват, а банките – да не говорим“, каза Ганев.

Кирил Русев трябвало да върне парите в рамките на година, но успява да преведе само 30 хил. долара. В резултат финансистът Стоян Александров завел иск за общо 346 800 долара – сумата включвала парите от записа на заповед и не отчитала върнатите 30 хил. долара. По бързо производство била издадена заповед за изпълнение. Частен съдебен изпълнител обявил ипотекираната сграда на Кирил Русев за публична продан и то, според него, на цена повече от два пъти по-ниска от ликвидационната ѝ стойност.

На търга се явил единствено Стоян Александров и напрактика си купил обезпечението по заема за 300 000 лв.

Адвокатът Николай Ганев обвини Стоян Александров, че развива лихварска дейност без съответното разрешение. Той припомни чл. 252 от Наказателния кодекс, който гласи, че: който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки както и платежни услуги, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

„Давал съм заеми като частно лице, защото имам доходи, които са си мои. И нямам никаква забрана да се разпореждам с моите пари, както намеря за необходимо. Всички заеми, които съм давал, съм ги декларирал в годишната си данъчна декларации. Кой дава заем без лихва? Има прокурорски проверки, някои от тях приключиха”, коментира Стоян Александров пред телевизията.

От Националната агенция за приходите заявяват за bTV, че декларирането на договори за заеми не узаконява забранени от закона дейности.

От БНБ са изпратили коментар по темата, в който се казва, че даването на заеми от физически лица със собствени средства не е забранено, но в случаите, когато тази дейност се осъществява от едно лице, като дейност по занятие, е необходима регистрация по Търговския закон и вписване в публичния регистър на финансовите институции, воден от БНБ.