Красивото пеене на Соня Йончева е основната причина публиката да слуша „Норма” в „Ковънт Гардън“ този сезон, коментира „Файненшъл таймс”. Кралската опера в Лондон е предложила договор на Анна Нетребко, но тя се е отказала от ролята, след което е поканена българката.

„Да откриеш сезона с „Норма”, означава да предизвикваш гнева на боговете”, отбелязва изданието.

 

„Файненшъл таймс“:

Йончева се справя с капаните на Белини

Партията е трудна, а самият сюжет на Белини за забранена любов между друидска жрица и римлянин в древна Галия днес изглежда по-скоро забавно отколкото трагично – без значение дали ще бъде поставена като мелодрама в тоги или като клиширана модернизация в съвременна военна зона, коментира критикът Ричард Феърман от „Файненшъл таймс“. Самото представление може и да не е изключително – продължава Феърман, – но гласът на Йончева е красив, свеж и богат. Младостта и обхватът й позволяват да се справи с капаните, поставени от композитора Винченцо Белини. Певицата запазва очарованието на Норма като класическа романтична героиня. Дори без величието на Монсерат Кабайе и при по-скоро незабележителна постановка с просто подходящи партньори, Йончева няма недостатъци и изнася представлението на свой гръб… или по-точно на свой глас.

„Ивнинг стандарт“:

Блестяща като Мария Калас и Джоан Съдърланд

Бари Милингтън от „Ивнинг стандарт” смята, че Кралската опера не губи нищо от отказа на Нетребко. Соня Йончева доминира на сцената в класическото произведение на Белини. След изпълненията на Норма от Джоан Съдърланд и Мария Калас, днес тази роля е огромно предизвикателство, но Соня Йончева се справя блестящо. Пеенето й е впечатляващо и тя превъзхожда всички на сцената както гласово, така и физически. В суровото изпитание на арията „Каста дива” Йончева пропуска някои от най-изтънчените възможности за нюансирана изразителност, но разгръща ясно и красноречиво изпълнение.

Стилът на диригента Антонио Папано е чувствителен и изискан, но Джоузеф Калеха е донякъде повърхностен като римския проконсул Полионе. Сценографията е впечатляваща със заплашително надвисналите разпятия, представляващи едновременно храм и свещена дъбрава, но и напомнящи донякъде съвременна обстановка.

„Телеграф“:

Може да стане най-добрата Норма

„Соня Йончева може да се превърне в една от най-впечатляващите изпълнителки на Норма”, твърди Рупърт Кристиансен в „Телеграф”.

Режисурата на Алекс Ойе и Валентина Караско оправдано бяга от баналните псевдоисторически костюми, за да спести на публиката пародиен ефект като от „Монти Пайтън”. Норма в сегашния си вид е почти католичка, а гората от разпятия, амвонът, от който Йончева изпълнява молитвата „Каста дива” и тежките ритуали на сцената напомнят за испанските катедрали и Инквизицията.

Сцената на „Норма“ с гора от разпятия.

Самият спектакъл е впечатляващ, но няма претенции за какъвто и да е историзъм. Пред зрителите е някаква контрареформистка секта, сдобила се с жени-свещенослужителки и воюваща с оръжие в ръка. Скривалището на Норма е модерен апартамент. Операта може да впечатли публиката и заради чистия неокласицизъм на звученето си, и заради интензивния, камерен драматизъм, напомнящ „Федра” и „Медея”. Сценографията е объркваща и оставя зрителите несигурни относно времето и мястото на действие.

В музикално отношение обаче представлението е изключително. Диригентът Антонио Папано демонстрира лиризма и блясъка на музиката на Белини, а хорът и оркестърът са в чудесна форма в началото на сезона. Ролята на Адалджиза, изпълнена от Соня Ганаси, е донякъде разочароваща, но Джоузеф Калеха е спокоен и самоуверен като Полионе.

Оттеглянето на Анна Нетребко от сложната партия на самата Норма позволява на българския сопран Соня Йончева да поеме водещата роля. За краткото време, с което е разполагала, младата Йончева се е подготвила добре – изпълнението й е безпогрешно. „Каста дива” е изпълнена ясно, макар и не особено заразително. Силната техника, значителният опит и доказаният артистизъм на българката й позволяват да се справи най-вече заради добрите си гласови данни, макар че голямото предизвикателство на „Норма”, при това в толкова престижен оперен театър понякога е над възможностите й. Изпълнението й понякога звучи сурово, не всички емоционални възможности са покрити и нейното участие може да бъде преценено като добра заявка за бъдещи върхове в същата роля. Дори самата Калас не е успявала да се справи с всички изисквания на тази партия, така че при по-убедителна постановка Йончева има шанса да се превърне в една от най-впечатляващите изпълнителки на Норма в наше време.

И трите отзива дават три от пет звезди на представлението.

Площад Славейков