Детето крещи, докато лекарят му бие инжекция в лявата ръка. Втори лекар държи процрачна пластмасова маска до устата на малкия пациент. Той прави дълбоко вдишване. Най-накрая пак въздух. Крясъците се смениха с хлипане. Чува се звукът на работещ апарат за изкуствена вентилация на белите дробове. Това е сцена от сирийския град Алепо. Миналата седмица правителствени военни самолети, изглежда, хвърлиха бомби с газообразен хлор върху жилищен квартал. последствията за жертвите - задух, гадене и раздразване на сетивните органи.

В продължение намного години светът всекидневно гледаше такива кадри от Сирия. Конфликтът бе и си остава заплетен. Въстаници, ислямисти, режимът на Асад, Иран, Саудитска Арабия - съществуват много фактори, които влияят върху вземането на решения за войната и мира. Най-силните са САЩ и Русия, които неотдавна се договориха за прекратяване на огъня. Само че онази страна, която след Втората световна война се стремеше към мира, сега е напълно безсилна. Това е Организацията на обединените нации. Тази седмица започна заседанието на Общото събрание в централата в Ню Йорк и през следващите седмици ще има много обсъждания и решения.

Лекари помаагат на бебе, пострадало при предполаагаема атака с хлор в град Саракеб през август. Снимки ЕПА/БГНЕС

Но едва ли ще бъде постигнат мир на заседанието в Ню Йорк, на брега на Ийст Ривър. Съветът за сигурност - центърът на властта на ООН, е парализиран. Русия и САЩ - две от петте държави с право на вето, се блокират взаимно. Москва е близък съюзник на сирийския президент Башар Асад. САЩ подкрепят различни въоръжени групировки, противници на Асад. Преди две седмици не можаха да бъдат наложени санкции срещу режима заради използването на химическо оръжие, тъй като постоянният представител на Русия в ООН наложи вето.

Кофи Анан вдъхваше надежда

"ООН винаги е била отражение на глобалната политическа ситуация", казва професор Матс Бердал от известния Институт за военни изследвания в Кралския колеж в Лондон.

Ако Русия и САШ не стигнат до съгласие за политиката в Сирия, разцепление очаква и ООН.

"Действията ще бъдат възможни само в рамките, установени от държавите членки."

ООН бе безсилна и разделена още по времето на Студената война. Но след това имаше години на надежда. ООН израсна като организация въпреки сериозните неуспехи като в Руанда и Сребреница. Харизматичният генерален секретар Кофи Анан вдъхващ надежда, че организацията ще изпълни задачата си и ще установи мир.

Кофи Анан вдъхваше големи надежди.

Днес ситуацията в ООН изглежда още по-сложна, отколкото по време на Студената война. Тогава международната общност бе безсилна, но поне имаше значение като едно събрание. ООН служеше като площадка за взаимодействие между САЩ и ССР. При закрити врати помежду си разговаряха дори онези, които избягваха официални срещи. Организацията на брега на Ийст Ривър в Ню Йорк бе важен играч - поне символично.

В сирийския конфликт облаче важните дискусии протичат без ООН. Външните министри на САЩ и Русия - Джон Кери и Сергей Лавров, водеха преговори за примирието, обсъждаха хуманитарна помощ за сирийското население, а също така подновяването на мирните преговори. Без участието на ООН. Специалният пратеник на ООН за Сирия Стафан де Мистура играе ролята на статист. Освен топлите думи след споразумението той нямаше какво да добави. Експертът Бердал също счита за необходимо по-голямо въвличане на международната общност "в политиката".

ООН може да бъде посредник, ако се опита да намери политическо пространство в този конфликт. Но в Сирия този опит се провали", казва професорът от Кралския колеж.

Благотворителните организации капитулират

Безсмислието на ООН в Сирия наскоро стана особено забележимо. В края на август стана ясно, че Дарая сключи сделка с правителството на Асад. Дарая е предградие на Дамаск, един от най-известните градове, оказвали съпротива срещу сирийския режим. Останалите там 5500 цивилни и 1500 бунтовници, които предадоха оръжието си, бяха евакуирани от града, обсаден от 2012 г. Съпроводени от конвои на ООН и Червения кръст, те бяха принудени да напуснат родината си, за която се сражаваха дълги години.

ООН призоваваше за прекратяване на огъня. Напразно. След като не постигна нищо, Де Мистура бе принуден да признае, че неговата организация не участва нито в самата сделка, нито в предварителните консултации.

"Не успяхме да помогнем на народа на Дарая", съобщи хуманитарният съветник на специалния представител на ООН.

Признание, доказващо, че ООН не е ефективна в ролята на посредник не само на международно, но и на местно равнище.

Освен това организацията се бореше срещу обвиненията, че косвено е подкрепяла режима на Асад. Заради възможността да изпраща в Сирия някаква хуманитарна помощ на ООН се наложи да сключи споразумение със сирийския управник. Разрешено им е да сътрудничат само с определени партньори, в противен случай дейността им може да се окаже под забрана. Тези партньори са одобрени от Асад и затова бунтовническите райони на практика не получават снабдяване. Изпращат го в контролираните от правителството райони. ООН се оправдава с това,че е спасила живота на милиони хора. Мисията в Сирия е една от най-скъпите и същевременно най-сложните за всички времена.

Но тя не подобрява репутацията на ООН. Само миналата седмица дейността си прекратиха над 70 благотворителни организации. Те се оплакват, че сирийското правителство създава пречки за доставките и обвиняват ООН в бездействие. Но край Ийст Ривър е много голям страхът, че режимът ще изхвърли организацията от Сирия. Ето защо те предпочитат да мълчат и продължават да доставят хуманитарна помощ - включително на "врага".

Надежда в новия генерален секретар?

Моралната дилема е: или ООН рискува хуманитарната помощ да се окаже в чужди ръце и това е в състояние да "подгрее и задълбочи" конфликта, или те ще оставят хората в беда и ще си тръгнат от Сирия, казва Бердал.

Бан Ки Мун е пълна противоположност на кофи Анан.

В надежда за ООН може да се превърне новият генерален секретар, който ще "направи конфликта приоритет", смята Бердал. Човек с мащабите на Кофи Анан, който само благодарение на харизмата си стана един от най-влиятелните хора в света.

Сегашният невзрачен шеф от Южна Корея - Бан Ки Мун, е пълна противоположност.

"Той не изразяваше мнението си толкова често, колкото би могъл", смята Бердал.

Приемникът на южнокорееца трябва да бъде избран през декември. Ще му бъде много трудно да измъкне ООН от политическата безполезност.

----

* Авторката е кореспондент по външнополитическите въпроси на германския вестник "Ди Велт", откъдето препечатваме коментара.