Според оценките чуждестранните бойци на "Даеш" ("Ислямска държава" - б.р.) са толкова влиятелни, че американският държавен секретар Джон Кери заяви през 2014 г., че да бъде спрян притокът на чужденци към организацията е по-важно, отколкото да бъдат атакувани бази на "Даеш". В резултат Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, настояваща членките му да не позволяват на гражданите на страните си да стават бойци и да се отправят на война.

Големият брой чужденци обаче е и ахилесовата пета на "Даеш". Презрението на европейските ислямисти към местните култури и традиции, съчетано с раздразнението на местните бойци заради привилегированото положение на колегите им от други страни могат да означават, че халифатът бива възприеман като окупация, а чужденците действат в ролята на колонизатори.

Пехотата и командирите средна ръка

Съдейки по всичко, "Даеш" приема всеки чужденец, включително онези, които не говорят по арабски, не са наясно с теологията и не са минавали военно обучение. Грубо казано, човек може просто да дойде  и да поиска от "Даеш" оръжие. Делът на чужденците във войските на "Даеш" според различни оценки е от 15 до 80 на сто, но по-скоро те са половината от общия брой бойци.

Някои заемат високи ръководни постове като например покойния чеченец Абу Омар аш Шишани, но повечето са или командири средна ръка или обикновени пехотинци. Именно чужденците се прочуха като най-жестоките участници в движението. Те действат и в ролята на палачи в ужасяващите пропагандни видеозаписи. Бойците от Европа са "чужденци от висша класа", чиято задача е да извършват мобилизация и да вербуват новобранци на Запад. Изданието "Дабик" и други източници на пропаганда в голяма степен са насочени към европейските ислямисти.

Абу Омар аш Шишани бе сред най-високопоставените чужденци в "Даеш".

"Даеш" не признава нищо друго освен халифата и затова не разглежда конфликта в Сирия като локална гражданска война на ограничена територия. За групировката Сирия е бойно поле за много по-значителна цел - разширяването на халифата. Но въпреки това идеологическо сходство войниците от "Даеш" от Сирия и Ирак не винаги са приятелски настроени към колегите си от чуждестранен произход.

Специални привилегии

От първия си ден в "Даеш" чуждестранните бойци получават привилегии като компенсация за зарязания заради халифата доста по-комфортен живот. Изплаща им се по-висока заплата - не 130, а 200 долара. Освен това те получават къщи в най-хубавите райони като например в сирийския град Деир ал Зор, където са настанени на хълмовете, за да гледат местните жители от горе.

След като "Даеш" започна да трупа военни неуспехи, местните бойци започнаха да се оплакват от несправедливи обвинения от страна на чужденците, които отгоре на всичко не им оказват достатъчно военна подкрепа и имат склонност да ги използват като пушечно месо.

Резултат от напрежението в отношенията между местните и чужденците станаха вече няколко смъртни случая, последните от които са регистрирани през февруари, когато холандец, опитал се да избяга от "Даеш", бе арестуван и пребит до смърт. Убийството предизвика престрелка между местните и чуждестранните бойци, чиято жертва падна поне един гражданин на Ирак. Както става известно, "Даеш" задържа заради това 70 холандци и екзекутира 8.

Важна дилема

Чужденците не могат да установят нормални отношения не само с другите ислямисти, но и с местното население. Така наречената "морална полиция" на "Даеш" патрулира по улиците и жестоко пресича всякакво нарушение на строгите правила за поведение или външния вид, най-вече от страна на жените и възрастните.

Жител на Мосул описа в разговор пред "Уолстрийт джърнъл" инцидент на градския пазар, при който чужденец наругал възрастен иракчанин за прекалено късата брада, което по мнението му било недопустимо за правоверен мюсюлманин. Старецът приел като оскърбление унизителните думи от устата на младежа и за изненада на очевидците, отдавна свикнали с такива сцени, отвърнал на ругатнята с порой от проклятия.

Но още по-удивително било, че шестима местни войници от "Даеш", наблюдаващи сблъсъка, застанали на страната на стареца. Те откарали чужденеца, като му сложили белезници.

Този инцидент отразява важна за "Даеш" дилема. Те вербуват чужденци, като им обещават привилегировано положение и относителна свобода на действията, включително по въпроса за прилагането на сила. При това се налага да бъде проявяван специален културен усет, за да не си навлече човек омразата на местното население и да бъдат изгладени вътрешните разногласия между местните и чужденците, поставяща под заплаха сплотеността на цялото движение.

Слаба местна подкрепа

Вероятно 59-те страни от антитерористичната коалиция ще трябва само да проявят търпение и да почакат, докато вътрешните конфликти раздробят "Даеш" и унищожат и без това слабата подкрепа на местното население. Дори арабското гостоприемство си има граници.

-----

Авторката е аспирант в Датския институт за международни проучвания. Изследва религиите и конфликтите в Близкия изток. Статията й е публикувана във в. "Юландс постен".