Бокова е обидена на държавата си.

А защо да не погледне нещата и от другата страна: Тя реши да се кандидатира сама, водена от присъщата й прекомерна амбиция и характерното й твърде силно его, започна своята кампания без да пита държавата си, по този начин буквално я принуди да се ангажира с личната й кауза, накара всички държавни институции да обслужват тази лична кауза, всички водещи политици в държавата да лобират за нея без да имат и грам вътрешно убеждение, че трябва да правят това... А накрая, когато претърпя пет поредни провала и СС (Съвета за сигурност - б.р.) на ООН ясно й даде да разбере, че е неизбираема, тя се обиди на държавата си.

Колко познато е това, типично в стила на висшата номенклатура от късния соц в ранната демокрация - първо получават всичко от държавата си, а после тръбят с все сили как не са случили на държава...

Всичко, което написах през последните месеци за грубата грешка на правителството, премиера, външния министър и президента да лобират за една абсолютно безнадеждна кауза "Бокова" се случи. А аз изобщо не съм нито най-прозорливият, нито най-информираният.

Това бе тотално неизбираема кандидатура, защото a priori не можеше да прескочи фаталното вето ("голямото вето") на поне две от страните, имащи това право, нито можеше да събере поне 9 гласа от 15, дори двете велики сили да се бяха въздържали от гласуване (т.е. "малкото вето").

Но и Бокова, и тя също заслужава да отнесе морално контрата, защото с неистовата си лична и патологична страст да е тя, само тя и никой друг, ангажира всички български власти с персоналната си кауза, направи така, че не кучето да върит опашката, а опашката да върти кучето!

Време е вече за персонална отговорност за това, че споменатите по-горе виновници профукаха златния шанс България да има свой генерален секретар на ООН! Така наивно, безотговорно, тактически елементарно и стратегически сляпо бе проигран този шанс!

Аз също на няколко пъти предупреждавах за тази осъдена и обречена да се сбъдне опасност. И къде-къде по-знаещи и "вътре в кухнята" хора предупреждаваха, но правителството, премиерът, външният министър и президентът бяха като онзи подпийнал човечец, който си търсил загубения ключ под електрическия стълб, където е най-светло, а не там, където си го е загубил.

Вече писах и преди - Бокова трябва да се оттегли, а ние повече да не издигаме никого. В голямата политика кьорав карти не играе, държавите нямат право на поправителен - скъсали ли са те, това е! Има реален риск новата ни кандидатура да събере още по-малко гласове (вкл. затова, че Бокова си имаше лично свои три гласа, които едва ли ще се прехвърлят към друг наш кандидат) и тогава провалът и позорът няма да са вече за българските кандидатури, а за България!

Това го диктува здравият разум, а дали той у нашите властимащи е разум и ако е разум, дали е здрав, това поне мен много ме съмнява. А аз, както подчертах, не съм най-добрият познавач на голямата политика, нито най-компетентният автор на прогнози - има далеч по-големи професионалисти от мен, но те са на същото мнение с мен (или аз съм на същото мнение с тях, макар че това е без никакво значение поне в този случай)...

* Текстът е съставен от два коментара на Николай Слатински от профила му във Фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.