Банките в България са стабилни, очаква се консолидация в сектора и сливане на някои от тях, заяви управителят на БНБ Димитър Радев пред бТВ. Това по неговите думи е процес, който се случва в цяла Европа.

"Вече има интерес за придобиване на български банки и от страна на стратегически инвеститори отвън. Преди година интересът беше нулев. Очаквам да има новини в близките месеци по тази тема", уточни Радев.

Въвеждане на отрицателни лихви по депозити в България засега не се очаква, но в краткосрочен план ще продължи времето на ниските лихви по кредити и депозити.

Димитър Радев отбеляза, че представената от него 18-месечна програма за реформи вече се прилага и дава конкретни резултати. Банковият надзор бил в много по-добра кондиция сега - и като модел на управление, и като организация, и като капацитет. Има изградена институционална рамка за решаване на проблеми в банковия сектор - нещо, което липсвало преди година. И само преди 40 дни приключи прегледа на качеството на активите и стрес тестовете на банките.

За наследените "горещи картофи" от предишния управител Иван Искров, настоящият гуверньор отговори:

"Имаше сфери с добри резултати - управлението на резервите, платежните системи. Имаше проблеми в банковия надзор. Затова в последната година се концентрирахме върху решаването им. След сътресението през 2014 г. (с КТБ) имаше проблем с доверието и в Централната банка, и в банковата система. Всички индикатори, всички професионални коментатори казват, че сме на път да възстановим това доверие".

Димитър Радев каза, че приключилите проверки са показали, че банковата система е стабилна. Има важен индикатор - съотношението между базовия собствен капитал и рисково претеглените активи, който у нас е 18,9% при международно признат регулаторен минимум от 4,5%. Всички банки у нас са над този минимален праг, който се изисква, за да не се предприемат по-драстични мерки. За по-голямата част от кредитните институции предписаните от БНБ мерки включват запазване на сегашното равнище на капиталова адекватност. За три банки има изискване да увеличат техните капиталови буфери, като едната е изпълнила предписанията в рамките на самия преглед, а другите две трябва да го направят до средата на 2017 г.

"Втората част от упражнението беше да поставим банките в хипотетична ситуация на много сериозна банкова и икономическа криза, която е малко вероятна. Очевидно има банки, които трябва да предприемат някакви стъпки, за да бъдат готови да посрещнат тези предизвикателства", обясни гуверньорът.

От следващата седмица до края на януари 2017 г. ще бъде извършен и преглед на финансовата стабилност в България - за това как регулторите изпълняват своите функции. Прегледът ще даде много ясен отговор как Централната банка и КФН изпълняват функциите си, както и трябва ли да се правят още реформи в банковия надзор.

Радев обяви, че работи много добре с кабинета „Борисов 2”. Относно задлъжнялостта на държавата управителят на БНБ коментира, че страната ни е третата в ЕС с най-нисък дълг спрямо БВП след Естония и Люксембург.

По въпроса за присъединяването на България към еврозоната, той отбеляза, че по темата се работи много на техническо равнище.

"Още е рано публично да обявяваме дати и мерки. Това е тема, която стои на дневен ред, особено след прегледа на активите. Публичното говорене по тази тема не е много продуктивно. Рано е да се обявява политическо решение по този въпрос, защото то зависи от двете страни, а нито нашата, нито партньорите ни са готови за публично говорене. Народът няма да обеднее, ако приемем еврото", каза Радев.

И увери, че не се планира излизане от валутния борд. Стабилността на лева е функция от стабилността на борда. Към днешна дата резервите са 45,3 млрд. лв., което е 180% покритие на лева, заяви Димитър Радев.

За ефектите от Брекзит върху България, управителят на БНБ е на мнение, че има три канала на въздействие - външната търговия, пазарът на труда чрез работещите българи във Великобритания и финансите. И по трите линии ефектите са минимални. Разбира се, че в дългосрочен план ще има ефекти, добави Радев.