Когато български конституционен съдия отива на работа, качвайки се в асансьора, може да натисне последното копче за етажа на Конституционния съд (КС), а може да натисне 2 и да иде да пие кафе при премиера. Твърди се, че се случва. И нерядко.

Нашият Конституционен съд е сбутан на чердака на сградата на Министерски съвет като перце на капата на изпълнителната власт. Вероятно, ползват и една и съща компютърна система, което може да е "безобидното" обяснение за тази случка.

Не е случайно, обаче, че има страни, в които КС е в град, различен от столицата. Физическото местоположение не може да прелее независимост и интегритет в характера на един съдия. Особено ако е избран, защото е "услужлив" и правилно се ориентира накъде духа вятърът. Може поне да затрудни твърде свободното "пиене на кафета".

А при нашето дередже и това не е малко.

Поне, докато не се научим да питаме за характера на кандидатите за публични постове - всеки може да провери колко пъти това понятие изобщо ще бъде употребено в текущата микро-кампания за президент.

Та, крайно време е КС да се махне от МС. Като министър предлагах да получат бившия нотариат на Патриарха. Обособяването, физиономията, която една такава институция добива чрез сградата си, са начало на изграждане на институционална култура и определени очаквания за поведение - все големи дефицити по нас.

А най-добре е КС изобщо да се премести в Пловдив или Велико Търново. Кафето и там е хубаво, особено без определени подсладители.

Коментарът на Христо Иванов е по повод новината за публикувано решение на Конституционния съд на бланка на ГЕРБ. Публикувано е във фейсбук.