СИМОНА РУСЕВА
БЕРЛИН - След 5 години в плен на талибаните американският сержант Боуи Бергдал (28 г.) бе освободен в събота. Тази новина, съобщена и от Клуб Z, обиколи света. 

Оказа се, че тя има продължение, дори две. 

Висш немски дипломат е влязъл в “бърлогата на звяра” и лично е преговарял с главатаря на талибаните молла Омар за свободата на Бергдал.

Това разкрива днес в. “Билд”, позовавайки се на сигурен източник.

Но първо нека припомним накратко събитията от деня, когато сержантът бе освободен.

Президентът Барак Обама свика пресконференция в Розовата градина на Белия дом и в присъствието на родителите на Боуи – Джени и Робърт Бергдал, заяви: “САЩ никога не изоставят своите мъже и жени под пагон. Боуи никога не беше забравен. Това е един хубав ден.”

Обама обявява новината за освобождението на войника в присъствието на майка му Джени и
баща му Робърт.

Бащата сподели, че когато му съобщили дългоочакваната вест, се обадил на сина си. Той обаче не го разбирал. Тогава родителят изрекъл на афганистанския диалект дари: “Боуи, аз съм баща ти!” Робърт е научил езика, за да може да преговаря лично с похитителите на сина си.

И докато сержантът в момента се лекува в американската военна болница в германския град Ландщул (в близост до US военната база Рамщайн), на бял свят излизат все повече подробности от драмата около освобождавеното му, но и от неговия объркан живот преди да облече униформата.

Боуи Бергдал изчезва в Афганистан на 30 юни 2009 г. Дни по-късно талибаните оповестяват, че той е техен пленник. Това слага началото на битка на живот и смърт по освобождаването му. Централна фигура е германският топдипломат Михаел Щайнер. Той е бивш съветник на канцлера (1998 – 2005 г.) Герхард Шрьодер, а в момента е посланик в Индия. По лична молба на президента Обама Щайнер става посредник при преговорите. Като такъв го приема и водачът на талибаните молла Омар.

Дипломатът Михаел Щайнер преговарял за свободата на Боуи.

Още през 2009 г. Щайнер организира среща в Мюнхен между представители на американския Държавен департамент, на ЦРУ и на доверен човек на молла Омар, чието име засега остава в тайна. До този момент той е в американския “списък на смъртниците” - врагове, които трябва да бъдат ликвидирани.

Щайнер получава уверение от Вашингтон, че САЩ гарантират сигурността на висшия талибан, ако той преговаря за освобождаването на Боуи Бергдал. Немският топдипломат многократно изпраща при него свои куриери. В крайна сметка се стига до среща през декември 2010 г. в Мюнхен. Талибанът каца в баварската столица, облечен в костюм, но в хотела се преоблича в традиционното си облекло, слага и тюрбан.

Следват нови срещи в столици на държави от Персийския залив, докато се стига до решението официален посредник при преговорите да е Катар, както и става.

Боуи Бергдал получи свободата в замяна на петима високопоставени талибани, които в същия ден напуснаха затвора в Гуантанамо. Поеха ги представители на Катар с уверението, че те ще останат поне година в емирството и няма да им бъде позволена терористична дейност срещу САЩ.

Веднага след размяната бяха разкрити подробности около миналото на Боуи Бергдал . Направи го собственият му баща в пространно интервю за американското сп. “Ролинг Стоун”.

Боуи Бергдал - герой или дезертьор?

Сержантът е бил дълбоко разочарован от мисията си зад граница.
В последния си имейл от 27 юни 2009 г., преди на 30 юни с. г. да попадне в плен, Боуи пише до родителите си:

“Американската армия е най-големият виц, на който някога се е смял светът. Това е сбирщина от лъжци, изменници, идиоти и подтисници. Малцината истински войници ще си тръгнат колкото се може по-бързо. Те съветват и останалите да го направят. Ужасът на име Америка е отблъскващ. Истински съжалявам и се извинявам.”

В имейла си Боуи съобщава също, че вече е изпратил на родителите си малкото неща, които има – книги, дрехи и боксови ръкавици.

На 30 юни бащата отговаря и приключва имейла си с главни букви:

“СЛЕДВАЙ СЪВЕСТТА СИ! Татко ти.”

Боуи прочита посланието, напуска американската база в Афганистан и повече не се връща. Той поема към границата с Пакистан.

Талибаните твърдят, че са го отвлекли. И все пак той не е ли отишъл сам, волно или неволно, в бърлогата на звяра?

По това време Боуи има приятелка – 19-годишната Моника Лий. Вече в плен той й писал да не го чака.

Самият Бергдал е роден в семейство на дълбоко вярващи хора. Родителите не позволяват на него и на сестра му да посещават училище. Занятията се водят у дома от майката и бащата – по 6 часа дневно. Обучението включва теология и философия, признава сега бащата пред “Ролинг Стоун.”

От малък синът се научава да стреля с въздушна пушка, калибър 22, умее и да язди.

Едва 16-годишен, той се влюбва в балерина и отива да живее при нея. Тя е будистка и бързо го запалва в това учение. Влече го обаче широкият свят.

На 20 години мечтае за служба във Френския легион. Запленен от девиза му “Нов шанс за нов живот” Боуи стяга куфара и отлита за Париж, за да учи френски. Надеждата за нов живот се превръща в дълбоко разочарование и изтрезняване. Не го искат в легиона. Връща се в САЩ и се издържа с келнерство.

Един ден приятел му разказва, че е бил на мисия в Уганда, като е обучавал местно население на самоотбрана. Боуи моли баща си заедно да заминат за Африка, където да основат частна спецармия. И този мерак бързо му минава. През пролетта на 2008 г. го осеня мисълта да стане боец от американската армия.

Краят на тази авантюра вече е известен. Сега мнозина в САЩ се питат ще бъде ли изправен Боуи Бергдал пред военен съд по обвинение в дезертьорство? Според източник от Пентагона, цитиран от Си Ен Ен, това е малко вероятно. Пет години в плен при талибаните било достатъчно сурово наказание.