Общо 166 млн. лв. са финансовите корекции, наложени през първите седем години на управление на средствата от ЕС от българските власти - 1,9% от изплатената безвъзмездна финансова помощ по седемте оперативни програми.

Това показва анализ, изготвен от българското представителство на водеща международна одиторска и консултантска компания по поръчка на администрацията на Министерския съвет в началото на годината. Експертите прогнозират, че до края на изпълнението на стария програмен период (31 декември 2015 г.) размерът на финансовите корекции ще бъде увеличен с още 154 млн. лева.

Над три четвърти от стойността на всички финансови корекции са наложени по Оперативните програми „Околна среда“ (ОПОС) и „Регионално развитие“ (ОПРР) и представляват съответно 91,7 млн. лв. и 36,3 млн. лева. Честотата на налагане на финансовите корекции е най-висока при ОПОС и ОПРР, където финансова корекция е наложена по всеки втори договор за безвъзмездна финансова помощ. 

74% от наложените финансови корекции са свързани с възлагането на обществени поръчки, показва анализът. Основните причини за налагането им при всяка от оперативните програми и категория бенефициенти са свързани с нарушения на процедурите за избор на изпълнител по проектите. Размерът на наложените финансови корекции на общините е 117 млн. лв., което е 74% от наложените индивидуални финансови корекции на всички бенефициенти по седемте оперативни програми.

Причините за налагане на системни финансови корекции са нарушения, свързани с обществените поръчки, недостатъчна одитна пътека, слабости за контрол и недопустими разходи по проектите. 

„С цел възпрепятстване на налагането на системни финансови корекции в бъдеще е необходимо засилване на контролите за навременно идентифициране на нарушенията, както и необходимостта от засилване на административния капацитет за управление на проекти от бенефициентите“, посочват авторите на анализа.