Тази вечер Франция и България играят световна квалификация за “Мондиал 2018” в Париж. Отново и отново се връщаме към онзи мач от 17 ноември 1993 г., когато с два гола на Емил Костадинов ударихме “петлите” на “Парк де пренс” и отидохме на световното в САЩ. Те не отидоха.

Нека видим какво се случи с българския и френския футбол след този знаменит мач.

Българският футбол

Без 2:1 срещу французите на онзи 17 ноември нямаше да има американско лято. Това е върхът на родния футбол - четвъртото място на мондиала “САЩ ’94”. Последва първо участие на финали на европейско - в Англия през 1996 г.

В третия мач в групата съперник бе Франция и този път “петлите” си върнаха - 3:1. Те отидоха напред и играха полуфинал, ние не отидохме. Това бе началото на края на този национален отбор. Но все пак той си тръгна от европейското на Албиона, на което имаше само 16 отбора, с 4 точки. 

Последва класиране и за мондиала във Франция през 1998 г., но участието там бе провал. Действителният край на Златното поколение. Нататък България се класира само веднъж за финали на голямо първенство - “Евро 2004” в Португалия. Записа три загуби.

На клубно ниво отчитаме три участия в Шампионската лига - две на “Лудогорец” и едно на “Левски”. “Сините” играха четвъртфинал за Купата на УЕФА. "Орлите" вече направиха име в Европа.

След поколението на Христо Стоичков си струва да бъдат споменати само трима футболисти - Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. 

Толкова от 1993 г. насам.

Френският футбол

Понякога гордите французи признават, че след злокобната за тях нощ на 17 ноември са преосмислили цялата концепция за футбола си и са направили реформи. Тази загуба всъщност им е помогнала.

Франция влезе в компанията на световните шампиони на домакинския си мондиал през 1998-а. Две години по-късно за втори път стана европейски първенец. Тази година “петлите” загубиха у дома от Португалия и трябваше да се задоволят с второто място на “Евро 2016”.

На това европейско участваха 24 отбора, но България не бе сред тях.

Френските отбори винаги имат запомнящо се участие в евротурнирите. Няма смисъл да изреждаме. Те дадоха на света футболисти като Зинедин Зидан, Тиери Анри, Давид Трезеге, а от съвременните звезди Антоан Гризман, Антони Марсиал, най-скъпия играч в света Пол Погба, Димитри Пайе, Карим Бензема (който дори не е национал вече)…

Франция отдавна не играе на “Парк де пренс”, а на много по-големия и модерен “Стад дьо Франс”. България продължава да играе на остарелия и неудобен (защото блокира целият център, когато има голям мач) стадион “Васил Левски”.

Френските медии се занимават с отбора си тези дни. Какъв ще е съставът, защо, кой в каква форма е… При представянето на българския отбор се говори за… 17 ноември 1993 г., “Парк де пренс”. Авторитетният в. “Екип” прати в София журналист и фоторепортер за интервю с Емил Костадинов. Виждаме интервюта и с Красимир Балъков. 

Споменава се, че и сега има футболист с фамилията Костадинов - Георги, от “Левски”.

Треньорът Дидие Дешан постоянно е питан за 17 ноември, тъй като той бе на терена за “петлите” тогава. Пише се как Димитър Бербатов е оставил следа в “Монако”. Но всичко това не е комплимент за нас. За французите нашият отбор (и футбол) е само в минало време.

Българските медии не се занимаваме с мача с Франция тези дни. Абсолютно апатично ни е какъв ще е съставът, защо, кой в каква форма е… Пишем как те пишат за “Парк де пренс”. Нашата тема номер е предстоящото дерби ЦСКА - “Левски”. Ама дали е дерби, щото това не било точно ЦСКА, а друг клуб.

Ето това се случи с българския футбол за 23 години. И с българските медии.

И все пак - късмет на новия треньор Петър Хубчев и неговият отбор тази вечер. Хубчев - един от героите от 17 ноември, поне още не е оцапан от интриги и схеми.