Асфалтът, макар и нужен, няма да оправи България икономически, каза днес Европейската комисия. Страната се нуждае от проекти като софийския технологичен парк, които означават иновации, конкурентоспособнст, инвестиции и работни места.

През първите седем години от членството си в ЕС страната ни е усвоила общо 5,4 милиарда евро от Кохезионния фонд и от Европейския фонд за регионално развитие, съобщи Комисията в публикуван днес доклад за резултатите от политиката на ЕС за социалноикономическо сближаване, известна още като кохезионна политика, за изминалия програмен период (2007-2013 година). Парите България е използвала да се подобрят 1 040 километра автомобилни и 234 километра релсови пътища, но е създала с тях само 6 000 работни места (по 857 на година при общо над 2 милиона заети в страната) и е подпомогнала 70 научноизследователски проекта (по десет на година), съобщи Комисията.

„България ще навакса изоставането си спрямо средното европейско равнище на брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението не като строи магистрали, а като развива икономика на знанието“, каза за Клуб Z Якуб Адамович, говорител в Европейската комисия.

Страната ни продължава да е последна от 28 държави-членки по този показател, което означава, че за девет години еврочленство остава най-бедната в ЕС. Днес българският БВП на глава от населението е 46 на сто от средния за ЕС сравнено с 42 на сто през 2007 година. Румъния, която ЕС прие заедно с България, вече има 58 на сто от средния за ЕС БВП на глава, след като започна от 41 на сто през 2007 година.

„Разбира се, България трябва да продължи да изгражда базовата си инфраструктура. Тя ще строи още автомагистрали, железници, пристанища. Но това не е достатъчно. Страната се нуждае от икономика на знанието и добър пример за нея е технологичният бизнес парк в София. Нуждаете се от повече такива проекти“, каза Адамович.

Между 2007 и 2013 година кохезионните средства от фондовете на ЕС (от регионалния, социалния и кохезионния фонд) са представлявали 38,7 на сто от публичните инвестиции у нас. За Унгария, Литва, Словакия, Латвия те са били над половината публични инвестиции, а за Малта и Полша са надхвърлили 40 процента от тях.

Това означава, че или през този период българската държава е можела да си позволи по-голям дял на собствените публични инвестиции от цитираните страни, или че не е успяла да използва пълно възможностите, които европейският бюджет ѝ дава.

Първият програмен период на България беше белязан още в началото си от едногодишно замразяване на част от еврофинансирането (през лятото на 2008 година) и от забавяне на одобрението от Комисията на друга част от него заради слабости на системите за управление и контрол на кохезионните евросредства. Тяхното усвояване се ускори едва след 2009 година, след първите мерки спрямо разкритията за корупция в пътната агенция, известни като аферата „Батко и братко“ и в предприсъединителната програма за замеделието САПАРД.

Днес българската степен на усвояване на кохезионните средства между 2007 и 2013 година е над 90 на сто, а окончателната ѝ стойност за първия програмен период ще е известна след 1 март догодина, каза Адамович. Цитираното в доклада число от 5,4 милиарда евро не включва средствата от Социалния фонд на ЕС, които също са част от кохезионната политика. Общият обем на средствата от нея на разположение на България през предишния период беше 6,8 милиарда евро.

За първите две години на сегашния програмен период еврофинансирането е дало 58 на сто от публичното финансиране в България. Нарастването на този дял с близо 20 процентни пункта в сравнение с 2007-2013 година експертите на Комисията обясняват с два фактора: Кризата рязко ограничи възможностите на правителствата да инвестират, поради което делът на еврофондовете в публичните инвестиции относително се увеличи; през настоящия програмен период към средствата от регионалния, кохезионния и социалния фонд се прибавят тези от фондовете за развитие на селските райони и на рибарството.

Между двата цитирани програмни периода критериите за отпускане на кохезионни средства и за успеха на тази политика съществено се промениха. Вече не е достатъчно националните власти да отчетат, че са изхарчили европарите без нарушения. Те трябва предварително да докажат социалноикономическия ефект от тяхното изразходване. Това означава проектите да имат ясно формулирани цели и измерими показатели за тяхното постигане. Растежът и заетостта изместват инфраструктурата като прироритет. Модернизацията и ефективността на публичната администрация става условие да получаваш еврофинансиране. Незпълнението му може да бъде основание за спиране на парите. ЕС иска да увеличи дела на заемите и на други финансови инструменти, мобилизиращи частен капитал за сметка на досега преобладаващото безвъзмездно финансиране от бюджета на ЕС. Получателите му трябва да намерят свои ниши на конкуретноспособност, за да допринесат с това за общата конкурентоспособност на Европа. Еврофинансирането е обвързано и с изпълнението на специфичните препоръки към бюджетите и социалноикономическите реформи на правителствата, които Съветът на министрите дава в ежегодния цикъл на взаимно наблюдение на държавите в тази област, т.нар. Европейски семестър.