Избирателите в Колумбия шокираха на 2 октомври външните наблюдатели, като отхвърлиха предложеното от техния президент решение, което щеше формално да сложи край на половинвековната война на правителството с бунтовниците от ФАРК. Ако погледнем не по-малкко изненадващите резултати от други референдуми по света, започваме да се чудим защо избирателите все повече предпочитат да посочат Не, когато техните лидери ги молят за Да.

Особено този случай: бившият премиер Дейвид Камерън призова британците да гласуват с Да и да продължат да бъдат членове на Европейския съюз. Вместо това, мнозинството избра Не. Най-очевидният урок за лидерите, които се надяват да спечелят референдуми, е, че трябва да избягват да персонализират гласуването. Като заложи цялото доверие в себе си, Камерън даде възможност на политически опортюнисти, като неговия съпартиец Борис Джонсън, да го изместят, а на бившия лидер на Партията на независимостта Найджъл Фараж даде шанс да превземе дебата. Гласуването за Брекзит показа, че когато един лидер насрочи референдум заради себе си, той си създава врагове, които в други случаи може и да не въстанат срещу него. Така той наклонява везните в полза на провала. Обединеното кралство сега се готви да напусне ЕС, а Камерън се оттегли от политиката.

В Колумбия избирателите поднесоха на президента Хуан Мануел Сантос унизителна изненада. Той не бе обещал да подаде оставка, ако избирателите кажат Не, но той вложи достатъчно много от доверието в себе си през целия период на дългогодишните преговори. Така сам се превърна в лесна мишена за своя предшественик – бившия президент Алваро Урибе. Активността беше ниска и разликата беше съвсем малка. Но за разлика от Камерън, Сантос продължава борбата. Предоговарянето на споразумението с ФАРК обаче ще отнеме време, а в това време Сантос ще има по-малко сили, за да преследва други цели. (в петък обаче Сантос получи Нобеловата награда за мир заради прекратяването на половинвековния конфликт – б.р.)

На 4 декември италианците ще гласуват по плана на премиера Матео Ренци за конституционния промени, които ще му помогнат да проведе необходимите политически и икономически реформи. Още в началото на кампанията Ренци обеща да подаде оставка, ако избирателите отхвърлят проекта му, въпреки че след това вече изобщо не говори по тази тема. И той не може да избегне изцяло риска от това избирателите да приемат гласуването като референдум за него самия и неговия ентусиазъм по отношение на все по-непопулярния Европейски съюз. Но като спря да обвързва резултата с това обещанието за оставка, което вероятно вече му е създало противници, Ренци увеличи шансовете си да прокара промените и да получи искания мандат.

Дори когато избирателите подкрепят позицията на правителството в един референдум, нещата пак могат да се объркат – така стана в Унгария, където мнозинството участници се противопоставиха на мигрантските квоти на ЕС, но не бяха достатъчно, за да направят референдума официален.

Изводът за всички управляващи политици би трябвало да е ясен: да разчиташ на референдуми си е чист хазарт.

Коментарът на Иън Бремър е от последния брой на списание "Тайм". Преводът е на Клуб Z.