Ad Config - Website header

 

Article_top

Новият собственик на емблематичния „Гранд хотел България” в София – бизнесменът Мирослав Печев, предвижда основен ремонт и надстрояване с един етаж. Това става ясно от думите на Печев, вносител на кафе „Лаваца”, пред в. „Капитал”.

„Той (хотелът) ще се изравни със съседните обновени сгради. Друго няма да се надстроява. Няма да променяме фасадата, ние и нямаме това право, тъй като е паметник на културата”, казва Печев само няколко дни, след като информацията за сделката излезе на бял свят първо в Клуб Z.

След надстрояването хотелските стаи ще се увеличат от 90 на 100. В сутерена щял бъде изграден спа център, фитнес и басейн.

Преди сделката с неработещия от години „Гранд хотел България” Мирослав Печев водил разговори за покупка на „Радисън” и на „София хотел Балкан” (бившия „Шератон”), но "нещата не се получили".

Бизнесменът отказва да назове конкретно число за стойността на придобиването, но изданието прави спекулация, че е около 10 млн. евро заедно с марката "Гранд хотел България". В същото време от лагера на продавачите – Дарина Павлова и другите наследници на покойния Илия Павлов – идват сигнали, че цената е по-близо до 15 млн. евро.

Печев планирал да инвестира 10-15 млн. евро в реновацията на обекта.

Седеметажният "Гранд хотел България" е паметник на културата (архитектурно-строителен) с национално значение. Обявен е през 1978 г. като комплекс, състоящ се от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала "България". В същия брой на "Държавен вестник" такъв статут са получили Княжевският дворец (днес Национална галерия) и сградата на "Чиновническото застрахователно дружество" (на ъгъла с ул. „Бенковски”).

Както при всички други архитектурни паметници, надстрояването на "Гранд хотел България" би могло да се извърши само след положително становище от Националния институт за недвижимо културно наследство и с подписа на министъра на културата. До момента в института не са постъпвали документи за вдигане на още един етаж.

Освен това хотелът е стар (открит е през 1937 г.) и преди евентуалното надстрояване трябва да се направи конструктивна експертиза, от която да стане ясно възможно ли е това.

През 2007 г. се разрази обществен скандал, след като предишните собственици обявиха амбициозен план за разширяване, реновация и преустройство, като партерът и ниските етажи щяха да се оформят като търговски център. Но след намесата на архитектурни съюзи и гражданската общност проектът беше спрян и потъна в забрава.

Представеният през 2007 г. проект за надстрояване на "Гранд хотел България".

Българското законодателство не забранява надстрояването и това се потвърждава от примерите, които се появиха от началото на ХХI век. Има и случаи на незаконно строителство като изграждането на казино в х-л "Маринела", което бе спряно от ДНСК. Предлагаме ви да се запознаете с няколко надстроени обекта и оставяме на вас коментарите доколко са сполучливи:

Къщата на Мушанов на ул. „Московска” 47

Къщата (със стъклената надстройка) е проектирана от арх. Станчо Белковски и е принадлежала на Никола Мушанов, премиер на България в три правителства през 30-те години на миналия век. Имотът, който е паметник на културата, смени много собственици от края на 90-те год., а междувременно бе надстроен. Имаше идея на мястото да бъде открит хотел, но в крайна сметка сградата се превърна в офис център.

Къщата на ул. „Оборище” 10

Проектирана е от архитектите Георги Фингов и Кирил Маричков (дядо на „щуреца” Маричков). Преди Девети септември е била притежание на Стефан Стефанов, министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов и собственик на най-голямата фабрика за вълнени платове в България – "Георги Стефанов и синове" в Сливен.

По време на комунизма там беше либийското посолство. Преди десетина години къщата-паметник на културата бе разширена, надстроена и разпродадена като луксозни жилища. Сега там апартаменти има и държавната фирма АДИС, придобити след замяна с дружество на Красимир Гергов.

Старата софийска община и библиотека

Виждали сте големият стъклен хотел срещу Телефонната палата. По соцвремето на същия адрес на ул. «Гурко» беше разположена старата градска библиотека на столицата. А още по-рано там се е помещавала софийската община.

Частният капитал в най-новата ни история превърна триетажната сграда-паметник на културата в 9-етажен «Гранд хотел София», открит през 2004 г.

Къща на ул. "Шипка"

Имотът заема ъгъла на ул. "Шипка" и "Кракра" в София до Дома на архитекта. През 2004 г. старата триетажна градска къща бе реновирана, надстроена (с три етажа, отново стъклена фасада) и открита като 4-звезден хотел "Кристал палас".

 

Новият собственик на емблематичния „Гранд хотел България” в София – бизнесменът Мирослав Печев, предвижда основен ремонт и надстрояване с един етаж. Това става ясно от думите на Печев, вносител на кафе „Лаваца”, пред в. „Капитал”.

„Той (хотелът) ще се изравни със съседните обновени сгради. Друго няма да се надстроява. Няма да променяме фасадата, ние и нямаме това право, тъй като е паметник на културата”, казва Печев само няколко дни, след като информацията за сделката излезе на бял свят първо в Клуб Z.

След надстрояването хотелските стаи ще се увеличат от 90 на 100. В сутерена щял бъде изграден спа център, фитнес и басейн.

Преди сделката с неработещия от години „Гранд хотел България” Мирослав Печев водил разговори за покупка на „Радисън” и на „София хотел Балкан” (бившия „Шератон”), но "нещата не се получили".

Бизнесменът отказва да назове конкретно число за стойността на придобиването, но изданието прави спекулация, че е около 10 млн. евро заедно с марката "Гранд хотел България". В същото време от лагера на продавачите – Дарина Павлова и другите наследници на покойния Илия Павлов – идват сигнали, че цената е по-близо до 15 млн. евро.

Печев планирал да инвестира 10-15 млн. евро в реновацията на обекта.

Седеметажният "Гранд хотел България" е паметник на културата (архитектурно-строителен) с национално значение. Обявен е през 1978 г. като комплекс, състоящ се от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала "България". В същия брой на "Държавен вестник" такъв статут са получили Княжевският дворец (днес Национална галерия) и сградата на "Чиновническото застрахователно дружество" (на ъгъла с ул. „Бенковски”).

Както при всички други архитектурни паметници, надстрояването на "Гранд хотел България" би могло да се извърши само след положително становище от Националния институт за недвижимо културно наследство и с подписа на министъра на културата. До момента в института не са постъпвали документи за вдигане на още един етаж.

Освен това хотелът е стар (открит е през 1937 г.) и преди евентуалното надстрояване трябва да се направи конструктивна експертиза, от която да стане ясно възможно ли е това.

През 2007 г. се разрази обществен скандал, след като предишните собственици обявиха амбициозен план за разширяване, реновация и преустройство, като партерът и ниските етажи щяха да се оформят като търговски център. Но след намесата на архитектурни съюзи и гражданската общност проектът беше спрян и потъна в забрава.

Представеният през 2007 г. проект за надстрояване на "Гранд хотел България".

Българското законодателство не забранява надстрояването и това се потвърждава от примерите, които се появиха от началото на ХХI век. Има и случаи на незаконно строителство като изграждането на казино в х-л "Маринела", което бе спряно от ДНСК. Предлагаме ви да се запознаете с няколко надстроени обекта и оставяме на вас коментарите доколко са сполучливи:

Къщата на Мушанов на ул. „Московска” 47

Къщата (със стъклената надстройка) е проектирана от арх. Станчо Белковски и е принадлежала на Никола Мушанов, премиер на България в три правителства през 30-те години на миналия век. Имотът, който е паметник на културата, смени много собственици от края на 90-те год., а междувременно бе надстроен. Имаше идея на мястото да бъде открит хотел, но в крайна сметка сградата се превърна в офис център.

Къщата на ул. „Оборище” 10

Проектирана е от архитектите Георги Фингов и Кирил Маричков (дядо на „щуреца” Маричков). Преди Девети септември е била притежание на Стефан Стефанов, министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов и собственик на най-голямата фабрика за вълнени платове в България – "Георги Стефанов и синове" в Сливен.

По време на комунизма там беше либийското посолство. Преди десетина години къщата-паметник на културата бе разширена, надстроена и разпродадена като луксозни жилища. Сега там апартаменти има и държавната фирма АДИС, придобити след замяна с дружество на Красимир Гергов.

Старата софийска община и библиотека

Виждали сте големият стъклен хотел срещу Телефонната палата. По соцвремето на същия адрес на ул. «Гурко» беше разположена старата градска библиотека на столицата. А още по-рано там се е помещавала софийската община.

Частният капитал в най-новата ни история превърна триетажната сграда-паметник на културата в 9-етажен «Гранд хотел София», открит през 2004 г.

Къща на ул. "Шипка"

Имотът заема ъгъла на ул. "Шипка" и "Кракра" в София до Дома на архитекта. През 2004 г. старата триетажна градска къща бе реновирана, надстроена (с три етажа, отново стъклена фасада) и открита като 4-звезден хотел "Кристал палас".

Коментари

mardafi .'s picture
mardafi .
mardafi

Крадци на рояци тършуват из

Крадци на рояци тършуват из татковината и никой дори не ги убива - ех Америка къде си с твоите смъртоносни инжекции бързо би разчистила тва болшевишко котило
Фатмак  's picture
Фатмак  
Фатмак

Частната собственост е свещена

в Америка, алцхаймер.

Хотелчето е частна сграда, по американските правила, поне по тия, които изнасят навън, собственикът може да прави в нея и с нея каквото си ще.

Другото е гаден социализъм и nanny state.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Може ли да се снимаш с нацистки поздрав и да си в управлението?