Ad Config - Website header

 

Article_top

На 90 години в ранната понеделнишка сутрин ни напусна знаменитият полски режисьор Анджей Вайда.

Трудно е да се повярва на такава новина, Вайда изглеждаше безсмъртен. Трудно е да си представим полското кино без него; трудно е да си представим и самата Полша без него. Епохите се сменяха, историята преминаваше над страната, а той все припомняше корените на поляците и отново задаваше въпросите: „Кои сме?“, „Откъде идваме?“, „Накъде отиваме?“

Вайда често е описван като водача на така наречената „полска вълна“ или „полска филмова школа“, датираща още от 50-те. Много от филмите му – „Канал“, „Човекът от мрамор“, „Човекът от желязо“ и „Катин“, са вдъхновени от бурната история на Полша.

През 2000 г. Вайда получи „Оскар“ за цялостен принос към световното кино. Четири от лентите му са номинирани за „Оскар“ в категорията Най-добър чуждоезичен филм. Неговият „Човекът от желязо“ взе Златната палма в Кан през 1981.

„Добрият Бог е дал на режисьора две очи – с едното да гледа в камерата, а с другото да вижда всичко, което става наоколо“, казваше полякът.

Вайда е роден в Сувалки на 6 март 1926 г. Твърдеше, че са го оформили офицерският дом, патриотичното училище и Църквата. Баща му, подпоручик в полската армия, е на гарнизонна служба в 41-ви пехотен полк, но често пътува между различни военни обекти. На въпроса за преминаването на детството в такава среда, Вайда отвръща:

„Детство? Нямах такова. За всичко бях дорасъл.“

Войната, толкова решаваща за цялото му поколение, той коментира така:

„Видях краха на цял един свят, света на моите деди – и раждането на нов. След това историята на ничиите хора, които се появиха тогава, не можеше да остане безразлична за мен.“

Вайда губи баща си през 1940-а, когато съветските окупатори на Източна Полша разстрелват над десет хиляди пленени полски офицери в Катинското клане. По-късно синът на загиналия подпоручик ще направи невероятно въздействащ филм за трагедията от Катин.

Бъдещият режисьор прекарва първите години от войната в Радом, а след арестуването на водачите на „Армия Крайова“ през 1943-а – в Краков. Вечерите рисува. След войната решава да следва живопис в Краков, но импулсивно се премества във филмовата школа в Лодз. През 50-те и 60-те филмите на Вайда, Мунк и Кавалерович поставят началото на полската вълна.

„Още при Народната република ме питаха за съвременния момент в работата ми. Моите филми се оценяваха високо предимно от интелектуалци, писатели. Но ги правя за всички. Те се отнасят до хората от малки градове, които са ми писали писма. Опитвам се да им разкажа нещо вяжно. Никъде не си служа с чисто варшавска перспектива. Иска ми се да се гледат както в Сувалки, така и в Лодз, който ме приюти. Аз разговарям с Полша“, казва Вайда.

Когато си почива от политика, прави филми като „Пепел и диамант“, „Човекът на надеждата“… и чете прозата на Ивашкевич, защото Вайда обича полската национална литература. Задържа се над на пръв поглед обикновени идеи и образи, като в наградения в Берлин филм „Тръстика“ с Кристина Янда.

Вайда е свободолюбив до крайност. Човек с голяма сила на духа, той учи поляците на независимост, на свобода. Не е учудващо, че при режима на Ярузелски се сблъсква с всякакви пречки и затруднения, а след 1989-а е поканен да стане сенатор. Но той остава в киното, където смята, че е най-добър.

Вайда има „Оскар“ за цялостно творчество и още четири номинации за неанглоезичен филм; Златна палма; Златен глобус; берлинска Златна и Сребърна мечка, „Сезар“, BAFTA и още много други призове. Мартин Скорсезе държи в кабинета си плакат на „Пепел и диамант“.

„Любителите на киното го ценят като един от най-важните режисьори във филмовата история – казва за него Спилбърг. – Опитът му да покаже и най-светлите, и най-тъмните страни на европейската душа води до размисъл за силата на хуманността. Вайда идва от Полша, но работите му са част от културата на цялото човечество. Той припомня на нас, кинаджиите, че Историята може всеки момент да поиска подвиг от всекиго. Има моменти, коагто трябва да рискуваш кариерата си и да се бориш за човеки права“.

Вайда принадлежи на поколение, вярвало, че изкуството може да промени света. Филмите му правят точно това: след тях излизаме по-силни от киносалона.

Площад Славейков

 

На 90 години в ранната понеделнишка сутрин ни напусна знаменитият полски режисьор Анджей Вайда.

Трудно е да се повярва на такава новина, Вайда изглеждаше безсмъртен. Трудно е да си представим полското кино без него; трудно е да си представим и самата Полша без него. Епохите се сменяха, историята преминаваше над страната, а той все припомняше корените на поляците и отново задаваше въпросите: „Кои сме?“, „Откъде идваме?“, „Накъде отиваме?“

Вайда често е описван като водача на така наречената „полска вълна“ или „полска филмова школа“, датираща още от 50-те. Много от филмите му – „Канал“, „Човекът от мрамор“, „Човекът от желязо“ и „Катин“, са вдъхновени от бурната история на Полша.

През 2000 г. Вайда получи „Оскар“ за цялостен принос към световното кино. Четири от лентите му са номинирани за „Оскар“ в категорията Най-добър чуждоезичен филм. Неговият „Човекът от желязо“ взе Златната палма в Кан през 1981.

„Добрият Бог е дал на режисьора две очи – с едното да гледа в камерата, а с другото да вижда всичко, което става наоколо“, казваше полякът.

Вайда е роден в Сувалки на 6 март 1926 г. Твърдеше, че са го оформили офицерският дом, патриотичното училище и Църквата. Баща му, подпоручик в полската армия, е на гарнизонна служба в 41-ви пехотен полк, но често пътува между различни военни обекти. На въпроса за преминаването на детството в такава среда, Вайда отвръща:

„Детство? Нямах такова. За всичко бях дорасъл.“

Войната, толкова решаваща за цялото му поколение, той коментира така:

„Видях краха на цял един свят, света на моите деди – и раждането на нов. След това историята на ничиите хора, които се появиха тогава, не можеше да остане безразлична за мен.“

Вайда губи баща си през 1940-а, когато съветските окупатори на Източна Полша разстрелват над десет хиляди пленени полски офицери в Катинското клане. По-късно синът на загиналия подпоручик ще направи невероятно въздействащ филм за трагедията от Катин.

Бъдещият режисьор прекарва първите години от войната в Радом, а след арестуването на водачите на „Армия Крайова“ през 1943-а – в Краков. Вечерите рисува. След войната решава да следва живопис в Краков, но импулсивно се премества във филмовата школа в Лодз. През 50-те и 60-те филмите на Вайда, Мунк и Кавалерович поставят началото на полската вълна.

„Още при Народната република ме питаха за съвременния момент в работата ми. Моите филми се оценяваха високо предимно от интелектуалци, писатели. Но ги правя за всички. Те се отнасят до хората от малки градове, които са ми писали писма. Опитвам се да им разкажа нещо вяжно. Никъде не си служа с чисто варшавска перспектива. Иска ми се да се гледат както в Сувалки, така и в Лодз, който ме приюти. Аз разговарям с Полша“, казва Вайда.

Когато си почива от политика, прави филми като „Пепел и диамант“, „Човекът на надеждата“… и чете прозата на Ивашкевич, защото Вайда обича полската национална литература. Задържа се над на пръв поглед обикновени идеи и образи, като в наградения в Берлин филм „Тръстика“ с Кристина Янда.

Вайда е свободолюбив до крайност. Човек с голяма сила на духа, той учи поляците на независимост, на свобода. Не е учудващо, че при режима на Ярузелски се сблъсква с всякакви пречки и затруднения, а след 1989-а е поканен да стане сенатор. Но той остава в киното, където смята, че е най-добър.

Вайда има „Оскар“ за цялостно творчество и още четири номинации за неанглоезичен филм; Златна палма; Златен глобус; берлинска Златна и Сребърна мечка, „Сезар“, BAFTA и още много други призове. Мартин Скорсезе държи в кабинета си плакат на „Пепел и диамант“.

„Любителите на киното го ценят като един от най-важните режисьори във филмовата история – казва за него Спилбърг. – Опитът му да покаже и най-светлите, и най-тъмните страни на европейската душа води до размисъл за силата на хуманността. Вайда идва от Полша, но работите му са част от културата на цялото човечество. Той припомня на нас, кинаджиите, че Историята може всеки момент да поиска подвиг от всекиго. Има моменти, коагто трябва да рискуваш кариерата си и да се бориш за човеки права“.

Вайда принадлежи на поколение, вярвало, че изкуството може да промени света. Филмите му правят точно това: след тях излизаме по-силни от киносалона.

Площад Славейков

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво се случва в съдебната система според вас?