В изборната нощ след евровота политици, политолози, социолози, журналисти, искрено се радваха, че българските избиратели, за разлика от избирателите в други европейски страни, не са пратили антиевропейски партии в европарламента. Тази радост обаче ще се окаже доста прибързана. Вярно, "Атака", НФСБ и други подобни не успяха да се промъкнат в Брюксел. Там обаче е БСП, при това като втора политическа сила.

Какво друго, освен антиевропейско поведение, е категоричния отказ от страна на левицата да се съобрази с препоръките на Брюксел по отношение на "Южен поток"? Как пък точно по този въпрос социалистите решиха да проявят характер, по израза на зам.-шефа на партията Димитър Дъбов? Защо не проявиха характер, когато някой, все още неизвестно кой, им натресе Делян Пеевски за шеф на ДАНС, например?

Обясненията с интересите на България, които лошият ЕС не зачита, са твърде плоски, защото в случая препоръките на Брюксел напълно съвпадат с тях. Със сигурност България има интерес законът за обществените поръчки да се спазва стриктно и нито една фирма да няма монопол върху тръбата, която ще минава през нашата територия.

Анализът на изборната загуба на БСП също издава антиевропейски елементи от същноста на тази партия. Същият Дъбов в прав текст обясни, че лошите резултати се дължат и на това, че партията е заела проевропейска позиция по отношение на кризата в Украйна, с която обаче голяма част от избирателите не били съгласни. Излиза, че в редките случаи, в които БСП се държи проевропейски, ръководството всъщност си прави ритуално харакири насред жълтите павета.

Фактът, че Волен Сидеров отива в историята със сигурност е обнадеждаващ. Докато на политическата сцена обаче са Сергей Станишев и компания няма как да се бием в гърдите, че сме едва ли не най-европейското общество в ЕС. Това, че БСП е втора политическа сила означава, че една голяма част от избирателите, много повече от електората на "Атака", са склонни да постаят под въпрос европейското настояще и бъдеще на България. При това не в защита на нашия национален интерес,  а в защита на нечий друг.