Ad Config - Website header

 

Article_top

На 11 октомври се навършват 30 години от историческата среща между лидерите на САЩ и Съветския съюз Роналд Рейгън и Михаил Горбачов в Рейкявик, Исландия. След нея двете страни ускоряват работата по ограничаване на въоръженията. По този повод руската държавна информационна агенция РИА разговаря с последния президент на Съветския съюз Михаил Горбачов.

 

- Михаил Сергеевич, този октомври стават 30 години от вашата среща с Роналд Рейгън в Рейкявик. Какво донесоха тогава тези преговори, необходими ли бяха?

- Срещата беше много важна. Ситуацията тогава беше сложна, противоречива, като цяло тревожна. През лятото на 1986 г. бях в отпуск, но разбира се, през цялото време бях на линия и получавах информация. Изпратиха ми от Външно министерство писмо от президента Рейгън и проект за отговор. Всичко беше рутинно – нафталин. Почувствах, че преговорите ще затънат в детайли.

А общата обстановка внушаваше тревога – американските кораби се опитваха да се „установят“ в наши териториални води, САЩ проведоха опити с ядрено оръжие, провокираха шпионски скандали и т.н. Само няколко месеца преди това се бяхме срещнали с президента в Женева и след двудневни преговори приехме съвместно изявление: Ядрената война е недопустима и не може да има победител, страните няма да се стремят към военно превъзходство“.

Изводът от това беше очевиден – трябва да ускорим преговорите и радикално да съкратим натрупаното въоръжение. Но това не се случи. Мислех, че не трябва да допуснем преговорите да се превърнат в параван, зад който не се случва нищо съществено, още повече – да не се допуска продължаване на ядрената надпревара. Затова предложих да се срещнем с президента на САЩ, за да задвижим преговорите от мъртвата им точка. Когато договорихме срещата, започнахме и подготовката. В Рейкявик трябваше да отидем с конструктивни предложения.

- Къде се готвеха нашите (на Съветския съюз – б.р.) предложения?

- В Генералния щаб, в Министерството на външните работи. Съгласувахме ги в „голямата петица“, където бяха представени всички ведомства. Утвърдени бяха и в политбюро. Всички без изключения ги подкрепиха.

Предложихме ясна схема за договореност – да съкратим на 50% всички компоненти от стратегическото въоръжение. В това число бяхме готови да отидем на 50-процентно съкращение на наземните тежки ракети и на нулев вариант за ракетите със среден и по-малък обсег. Но пък заехме твърда позиция – не трябва да започваме надпревара в космоса, в областта на противоракетната отбрана.

- Как реагира Рейгън на тези предложения?

- Президентът бе объркан. Тогава предложих: Дайте да поканим нашите министри – Шулц и Шевернадзе. В този състав обсъждахме до вечерта. По-късно през нощта експертите работиха и намериха немалко общи точки. Като цяло, на основата на нашата позиция. Но не успяхме да фиксираме договореност по тези въпроси. Президентът искаше да продължи програмата „Инициатива за стратегическа отбрана“, дори още повече – да получи нашето одобрение за разгръщане на глобална противоракетна отбрана. С това не можех да се съглася.

- Тогава какво донесоха тези преговори?

- Първоначалната оценка на американците, на държавния секретар Шулц, беше такава: преговорите се провалиха. Така каза на летището преди заминаването. Но пък аз на пресконференцията казах, че Рейкявик не е поражение, не е провал, а е пробив.

Първо, разбрахме се по много въпроси. Второ, погледнахме отвъд хоризонта, в перспектива към свят без ядрено оръжие.

На мен ми допадна, че президентът Рейгън по време на обсъжданията решително – а мисля, че беше искрен – говореше за необходимостта да избавим света от оръжията за масово унищожаване, от всички видове ядрени оръжия. По това намерихме общ език.

- Днес не ви ли се струва, че идеята за безядрен свят е утопична? Нямате ли чувството, че днес сме по-далеч от мира в сравнение с преди?

- Това са два въпроса. Да, днес в отношенията между Русия и САЩ има изострено напрежение. Взаимното доверие рухна. Не веднъж съм казвал моето мнение: трябва да възобновим преговорите по всички въпроси на деня, да не се ограничаваме до регионални проблеми. И преди всичко – да говорим по ядрения въпрос.

Разбира се, днес е трудно да се говори за свят без ядрени оръжия. Това трябва честно да си го признаем. Но да не забравяме, че докато съществува ядрено оръжие, има опасност от неговата употреба. Или в резултат на случайност, технически срив, или пък по човешка воля – на безумец или терорист. Можем да си представим и последствията. Освен това нашите страни, по силата на договора за неразпространение на ядрено оръжие, са длъжни да водят преговори за неговото съкращаване до пълна ликвидация. Така че, целта за свят без ядрени оръжия не е утопия, а императивна необходимост. Но тя може да бъде постигната само при условия на демилитаризация на политиката и международните отношения.

- Как да се постигне това в днешните условия? Ситуацията в Сирия и мащабът на международния тероризъм, обтегнатите отношения между Русия и САЩ, действята на КНДР с техните ядрени опити – до какво ще доведе всичко това?

- Мисля, че светът се е приближил до опасната граница. Не искам да давам конкретни рецепти, но искам да кажа: трябва да се спрем.

Трябва да възобновим диалога. Най-голямата грешка е неговото прекратяване. Трябва да се върнем към главните приоритети. Те са съкращаването на ядрените оръжия, борбата с тероризма и предотвратяването на екологична катастрофа. В сравнение с тези въпроси всичко останало отстъпва на втори план.

- Могат ли ветераните от световната политика сега да се намесят и да повлияят на ситуацията в света, длъжни ли са да го направят?

- За съжаление, ветераните си тръгват. Неотдавна изгубихве Ханс-Дитрих Геншер, Шимон Перес... Те не мълчаха, изказваха си позицията, бореха се до последно.

Контактувам с т.нар. група на старейшините начело с Кофи Анан. Мисля, че гласът на ветераните трябва да бъде чут и се чува. Но главната отговорност все пак лежи върху действащите лидери. Към тях можем да предявим сериозни претенции за настоящето. Но все още имат шанс да заемат достойно място в историята, да върнат световната политика в позитивно русло и да отворят пътя към свят без ядрени оръжия. Ще е голяма грешка, ако не го направят.

Преводът е на Клуб Z.

 

На 11 октомври се навършват 30 години от историческата среща между лидерите на САЩ и Съветския съюз Роналд Рейгън и Михаил Горбачов в Рейкявик, Исландия. След нея двете страни ускоряват работата по ограничаване на въоръженията. По този повод руската държавна информационна агенция РИА разговаря с последния президент на Съветския съюз Михаил Горбачов.

 

- Михаил Сергеевич, този октомври стават 30 години от вашата среща с Роналд Рейгън в Рейкявик. Какво донесоха тогава тези преговори, необходими ли бяха?

- Срещата беше много важна. Ситуацията тогава беше сложна, противоречива, като цяло тревожна. През лятото на 1986 г. бях в отпуск, но разбира се, през цялото време бях на линия и получавах информация. Изпратиха ми от Външно министерство писмо от президента Рейгън и проект за отговор. Всичко беше рутинно – нафталин. Почувствах, че преговорите ще затънат в детайли.

А общата обстановка внушаваше тревога – американските кораби се опитваха да се „установят“ в наши териториални води, САЩ проведоха опити с ядрено оръжие, провокираха шпионски скандали и т.н. Само няколко месеца преди това се бяхме срещнали с президента в Женева и след двудневни преговори приехме съвместно изявление: Ядрената война е недопустима и не може да има победител, страните няма да се стремят към военно превъзходство“.

Изводът от това беше очевиден – трябва да ускорим преговорите и радикално да съкратим натрупаното въоръжение. Но това не се случи. Мислех, че не трябва да допуснем преговорите да се превърнат в параван, зад който не се случва нищо съществено, още повече – да не се допуска продължаване на ядрената надпревара. Затова предложих да се срещнем с президента на САЩ, за да задвижим преговорите от мъртвата им точка. Когато договорихме срещата, започнахме и подготовката. В Рейкявик трябваше да отидем с конструктивни предложения.

- Къде се готвеха нашите (на Съветския съюз – б.р.) предложения?

- В Генералния щаб, в Министерството на външните работи. Съгласувахме ги в „голямата петица“, където бяха представени всички ведомства. Утвърдени бяха и в политбюро. Всички без изключения ги подкрепиха.

Предложихме ясна схема за договореност – да съкратим на 50% всички компоненти от стратегическото въоръжение. В това число бяхме готови да отидем на 50-процентно съкращение на наземните тежки ракети и на нулев вариант за ракетите със среден и по-малък обсег. Но пък заехме твърда позиция – не трябва да започваме надпревара в космоса, в областта на противоракетната отбрана.

- Как реагира Рейгън на тези предложения?

- Президентът бе объркан. Тогава предложих: Дайте да поканим нашите министри – Шулц и Шевернадзе. В този състав обсъждахме до вечерта. По-късно през нощта експертите работиха и намериха немалко общи точки. Като цяло, на основата на нашата позиция. Но не успяхме да фиксираме договореност по тези въпроси. Президентът искаше да продължи програмата „Инициатива за стратегическа отбрана“, дори още повече – да получи нашето одобрение за разгръщане на глобална противоракетна отбрана. С това не можех да се съглася.

- Тогава какво донесоха тези преговори?

- Първоначалната оценка на американците, на държавния секретар Шулц, беше такава: преговорите се провалиха. Така каза на летището преди заминаването. Но пък аз на пресконференцията казах, че Рейкявик не е поражение, не е провал, а е пробив.

Първо, разбрахме се по много въпроси. Второ, погледнахме отвъд хоризонта, в перспектива към свят без ядрено оръжие.

На мен ми допадна, че президентът Рейгън по време на обсъжданията решително – а мисля, че беше искрен – говореше за необходимостта да избавим света от оръжията за масово унищожаване, от всички видове ядрени оръжия. По това намерихме общ език.

- Днес не ви ли се струва, че идеята за безядрен свят е утопична? Нямате ли чувството, че днес сме по-далеч от мира в сравнение с преди?

- Това са два въпроса. Да, днес в отношенията между Русия и САЩ има изострено напрежение. Взаимното доверие рухна. Не веднъж съм казвал моето мнение: трябва да възобновим преговорите по всички въпроси на деня, да не се ограничаваме до регионални проблеми. И преди всичко – да говорим по ядрения въпрос.

Разбира се, днес е трудно да се говори за свят без ядрени оръжия. Това трябва честно да си го признаем. Но да не забравяме, че докато съществува ядрено оръжие, има опасност от неговата употреба. Или в резултат на случайност, технически срив, или пък по човешка воля – на безумец или терорист. Можем да си представим и последствията. Освен това нашите страни, по силата на договора за неразпространение на ядрено оръжие, са длъжни да водят преговори за неговото съкращаване до пълна ликвидация. Така че, целта за свят без ядрени оръжия не е утопия, а императивна необходимост. Но тя може да бъде постигната само при условия на демилитаризация на политиката и международните отношения.

- Как да се постигне това в днешните условия? Ситуацията в Сирия и мащабът на международния тероризъм, обтегнатите отношения между Русия и САЩ, действята на КНДР с техните ядрени опити – до какво ще доведе всичко това?

- Мисля, че светът се е приближил до опасната граница. Не искам да давам конкретни рецепти, но искам да кажа: трябва да се спрем.

Трябва да възобновим диалога. Най-голямата грешка е неговото прекратяване. Трябва да се върнем към главните приоритети. Те са съкращаването на ядрените оръжия, борбата с тероризма и предотвратяването на екологична катастрофа. В сравнение с тези въпроси всичко останало отстъпва на втори план.

- Могат ли ветераните от световната политика сега да се намесят и да повлияят на ситуацията в света, длъжни ли са да го направят?

- За съжаление, ветераните си тръгват. Неотдавна изгубихве Ханс-Дитрих Геншер, Шимон Перес... Те не мълчаха, изказваха си позицията, бореха се до последно.

Контактувам с т.нар. група на старейшините начело с Кофи Анан. Мисля, че гласът на ветераните трябва да бъде чут и се чува. Но главната отговорност все пак лежи върху действащите лидери. Към тях можем да предявим сериозни претенции за настоящето. Но все още имат шанс да заемат достойно място в историята, да върнат световната политика в позитивно русло и да отворят пътя към свят без ядрени оръжия. Ще е голяма грешка, ако не го направят.

Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Фатмак  's picture
Фатмак  
Фатмак

20 години Щатите правиха каквото си искат

20 години никой нищо не посмя да им каже.

Спонсорираните от тях "бойци срещу комунизма" останаха без работа, огладняха и се озлобиха към бившите си господари. И към тия, които, като нашите продажни политици им заподгласяха.

"Диктаторите", които някак си поддържаха секуларни правителства и някакъв стандарт на живот, бяха свалени с незаконни войни, на тяхно място сега имаме развъдници на тероризъм от същите тия "бойци срещу комунизма".

Те пропъждат местното население, започват войни и "революции" от Китай до Азорските острови.

И пак некой друг им е виновен, и пак има продажни душици, които им тиражират хибридните лъжи.

Майката си трака...

Шансът според отиващата си

Шансът според отиващата си клика във Вашингтон е да разпали нещо неочаквано преди Тръмп да бъде избран. Само че това ще го направи още по-желан.
Jack Daniels's picture
Jack Daniels
Jack Daniels

Путин разиграва театъра

Путин разиграва театъра "бесният Иван" който не е нищо ново.
Него са го играли и Сталин и Хрусчов и цялата плеада "генерални секретари" след тях.
Разбира се както и се очакваше никой не реагира на приказките му.
Много е лесно да играеш "руска рулетка" с празен "Наган".

Неразумно много хора

гледат на възраждащата се конфронтация като на някакъв спортен дуел. Не осъзнават огромната опасност, която конфронтацията носи за самите тях. И не осъзнават, че се хващат на елементарни манипулации, идващи от чисто бизнес интереси.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?