След дълги и ожесточени дебати Централната избирателна комисия не прие нищо ново по правилата за изразходването на медийните пакети, които държавата предоставя за агитация за изборите или националния референдум на партиите, коалициите и инициативните комитети без субсидия по Закона за политическите партии. Става дума за сумите от по 40 000 лв. за кампания, които се отпускат от държавния бюджет на тези участници в предизборната надпревара. Спорът отново бе в кои медии и по какви правила политическите субекти и комитетите могат да искат реклама с държавните пари, които ще разплаща ЦИК. 

Миналата седмица ЦИК поправи решенията си частично, след като Върховният административен съд (ВАС) отмени идеята на комисията, че регионалните медии от всякакъв вид и медиите в интернет нямат право да участват в кампанията за сметка на държавните пакети. Комисията заличи текста от т. 2 на първоначалното си решение № 3707, отменен от ВАС, както и част от този на т. 9, но в последната точка така и не дописа онлайн медийните услуги като "подходящи" за кампанията с медийни пакети, въпреки че въпросните медийни доставчици са изрично изброени в Изборния кодекс. Тоест от правилата на ЦИК отпадна ограничението за регионални медии - телевизии, радиа и вестници, но не и за сайтовете.

На заседанието си днес в ЦИК имаше опит да се поправят нещата отново, след като стана ясно, че срещу текстовете, приети в събота, отново има две жалби в съда. Членът на комисията Цветозар Томов предложи разширение на критериите, по които ЦИК ще решава дали да изплати суми по всеки конкретен договор между участник в изборите или кампанията за референдума и дадена медия. Сред предложенията бе вариант медиите да предоставят данни за аудиторията си, за да може изборните надзорници да преценят дали се изпълнява идеята на медийните пакети - посланията на кампанията да стигат до значителен брой хора. Второ -  медиите да предоставят данни за сключвани от тях договори за търговска реклама в периода 6 месеца преди изборния ден, за да се провери дали цената на политическата реклама не надхвърля средната цена на търговската реклама. Подобно ограничение за цените бе въведено тази година в Изборния кодекс. 

Идеите на Томов срещнаха критики, най-вече заради не съвсем ясни дефиниции - например как се определя какво е "значителна част" от аудиторията, когато се одобрява даден договор и как се "мери" въпросната аудитория. Имаше критика и дали ЦИК е компетентна да изисква от медиите договорите им за търговска реклама. В крайта сметка предложенията бяха отхвърлени с гласуване.

Комисарите не приеха и предложението на Иво Ивков от ЦИК в т. 9 на стария текст за медийните пакети, освен телевизиите, радиата и печатните издания като доставчици на медийни услуги "за целта на решението" да се запишат и онлайн медиите. Мотивът на Ивков - да няма разминаване между законовия текст що е то медийна услуга и текста на решението на ЦИК. На първото гласуване се оказа, че 9 души са "за" идеята му, а 6 - "против". Но въпреки че одобрението беше повече от неодобрението, не се прие, тъй като по закон ЦИК взима решения с мнозинство от 2/3 от присъстващите. Ивков поиска ново гласуване с аргумент, че в частни разговори негови колеги са споделили, че не са разбрали както точно се гласува. Резултатът - гласовете "против" стаха 8, колкото и гласовете "за".

В крайна сметка ЦИК отхвърли всички възможни поправки и остави текстовете във вида, в който вече се обжалват отново във ВАС. И просто ще се чака решение от съда... Въпреки че изборната кампания вече официално е в ход...