Икономическото присъствие на Русия в България е толкова силно, че "граничи с похищение на държавата". Това е едно от заключенията в специален доклад, изготвен съвместно от Центъра за стратегически и международни изследвания, САЩ, и българския Център за изследване на демокрацията. 

Документът е със заглавие "Ръководството на Кремъл: Разбиране на руското влияние в Източна и Централна Европа". Негови автори са Руслан Стефанов, Мартин Владимиров, Хедър Конли и Джеймс Мина, а проучването е продължило 16 месеца. Докладът е посветен не само на влянието и политиката на Кремъл спрямо България, но и спрямо страни като Унгария, Латвия, Сърбия и Словакия. Според анализа властите в Москва правят опити чрез политически и икономически средства да дискредитира западния либералнодемократичен модел и да подкопае трансатлантическите отношения.

"В някои страни руското влияние е толкова всепроникващо и ендемично, че е пречка за националната сигурност, както и за западната ориентация на страната и евроатлантическата стабилност."

"Както и в случая със Словакия, за много българи проевропейската и проруската ориентация не са взаимноизключващи се, а са национална необходимост, която личи в политиките на държавата."

Един от показателите за измерване на руското влияние е т.нар. "руски отпечатък" в икономиката. Това е обемът на корпоративното присъствие, делът на преките инвестиции, двустранният търговски баланс, частната собственост и др. Според анализа ако въпросният отпечатък надхвърли 12% от БВП, то влиянието преминава в трудна за контролиране намеса в политиката. 

В България за последите 15 г. нивото на руския отпечатък в икономиката не е падал под 16.9%, колкото е бил през 2005 г.  Показателят се движи в рамките на  22-24%, а пикът му е през 2012 г. - 27.5%, става ясно от анализа. Това е и най-високият показател в сравнение с останалите изследвани държави. 

Преките инвестиции от Русия са се увеличили почти 4 пъти от 2005 г. насам - от 0.8% от БВП в началото на периода до 4.4% през 2014 г. В доклада обаче веднага се прави уточнение, че има непубликувани други изчисления, според които преди 2 години делът на руските инвестиции е надхвърлил 11.2%.

Най-силно е руското влияние в енергийния сектор, следван от финансовия сектор, телекомуникациите, имотите и медиите, пише още в доклада. Чрез енергетиката обаче Москма има мощен инструмент за натиск по отношение на политически решения.

Това е повод за тревога и за бъдещата политическа ориентация на България, пишат авторите.
 

В доклада се говори за мрежа на влияние, а по отношение на политиката вниманието и усилията на Москва са се преместили от традиционни към нови популярни партии, когато старите съюзници започнат да губят значение.

"За да поддържа руското икономическо господство и да избягва подробни проверки на бизнес делата си, Кремъл използва сложни и сенчести мрежи, обхващащи държавни служители и бизнес общността. Изискването на непрозрачност на транзакциите създаде порочен кръг на увеличено руско икономическо влияние и западане на българските стандарти за управление. Руската държава и частни интереси влияят върху посоката на управлението. Подобни практики се демонстрират в управлението на държавни компании, големите енергийни инфраструктурни проекти, раздаването на договори за обществени поръчки, одобряването на сливания и придобивания и възползването от "вратички" в корпоративното управление, за да се блокират политически инициативи, противоречащи на руските бизнес и стратегически интереси", пишат авторите на анализа.

Според документа все по-често проруски местни бизнесмени директно влизат в политиката и заемат важни позиции в държавните институции, за да прокарват проруски бизнес интереси и политики. С помощта на спонсорирани от Кремъл партии и други организации в подкрепа на конкретни руски политики проруските играчи успяват да влияят върху дебатите за националната политика в България и върху властта, така че Русия извлича полза, пише още в доклада. В него се говори за натиска, на който би било подложено българското правителство, ако по настояване на ЕС или НАТО трябва да се направи нещо, за което Москва смята, че е против интересите й.

По-рано през деня "Дойче веле" съобщи за резолюция от документ на Комисията по външна политика на Европейския парламент, в която пише, че руското правителство води пропаганда с цел да разруши демократичните ценности в Европа, като целенасочено обработва отделни журналисти и политици. В публикацията има цитати от европейския документ, например:

„Руското правителство по агресивен начин използва широк спектър от различни средства: мозъчни тръстове, многоезични телевизионни канали (като „Russia Today”), фалшиви новинарски агенции, социални медии, тролове в интернет. Целта е да се атакуват демократичните ценности, да се разцепи Европа, да се получи повече подкрепа в самата Русия и да се създаде впечатлението, че край източните граници на ЕС има провалени държави.”

"Няколко държави в ЕС не осъзнават за какво става дума", пише още в резолюцията, но конкретни страни-членки на ЕС не са изброени поименно.

С оглед на идеята в ЕС да бъде създадена работна група по стратегическата комуникация, която да се противопоставя на пропагандата, резолюцията на Европарламента настоява тази работна група дори да бъде повишена в ранг и да стане пълноценно звено в рамките на европейската дипломация, като съответно получи необходимите финансови средства и персонал, съобщава още "Дойче веле"..