Има един епизод от Удхаус, където мистър Потър взел от психоанализата една мантра, за да се избавя от тревожността: „Ден след ден, от нищо несломен, аз се подобрявам”. И общо взето това работи, обаче тогава му се явява посред нощ един луд с един бръснач. Повтарял си той мантрата и тя и много помагала, докато не се сетил какъв смисъл има да се подобрява, щом като всеки миг онзи луд, който броди наоколо, ще скочи връз него с бръснача и ще сложи край на всичко...

Историята от последните дни много ми напомня как Вожда и Учителя е на ръба и има нужда да си повтаря „Ден след ден, от нищо несломен, аз се подобрявам”.

Разбира се обаче, поради нервността на ситуацията, започва да генерира  произволни действия и думи. Образите на Сърдития, Носещия-стоиосемдесемильона, Строителя, Събирача-на-контрабандата се редуват със Строгата господарка в латексови дрехи. Която ще напляска по дупенцата лошите ненаяли се реформаторчета. И всичко това се върти на карусел – без да виждам някаква логика и последоватеност...

Такова действие беше и спонтанното – предизвикано уж от една акция в парламента, изискване всички да минат пред трона, на уста с песен: „Кълна сеееее.... Никога да не забравям тееееб”. А когато устата е пълна с кифтета, трудно се отказват такива музикални поздрави.

Който има стара кола като мен, знае, че има един много деликатен момент, в който негативите изравняват везната с позитивите. Ако ще да се скъсаш! Запушваш теч от радиатора, обаче се прецаква стъпковият мотор, поправяш го, къса са жило, купуваш го – изтекло е маслото от скоростите...

В последните дни точно на това ми прилича нашата ситуация. Някакво дълбоко вътрешно усещане за дерайлирал влак се носи от думите и действията на премиера Борисов, докато шофьорът Борисов все още взима завоите. Началото може би беше, когато побесня, задето му поискаха оставката заради двуглавата БГ ламя в ООН.

Не разбрах защо това го ядоса токова - на кого му дреме за ООН, егати.

Обаче и при старите  коли-бангии има случаи, когато просто нещо дребно – може да е чарк за 20-30 лв., прелива чашата. Чупи се, а ти просто теглиш един шут на целия скапан таралясник и си взимаш такси.

И също така ми се струва, че всяка лъжа е до време. Понеже бяхме на вълна БГ банди: "Всяка глупост има си време да стане малка правда дори...", пеят "Ахат". Обаче не може да продължи вечно.

Вижте истерията, която излъчва прокуратурата - един от най-деформираните органи на чудовището, което ни дърпа конците иззад пердето. Няма сега да сравнявам кое какъв точно орган е и какви се падат медиите, които действат в синхрон със замъка в Мраколес.

Горкият стар „Москвич” ръмжи като почерпен директно в карбуратора (да използвам тази метафора), бръмчи, пушеци се носят от изгоряло масло... Бибитката свири на мах, само дето не тръгва. И никога няма да тръгне.

Така и при нас - явяват се шамани, които са уж учени, но са достатъчно глупави, за да не знаят, че ако 100 пъти изкрещиш, че в следствие-прокуратура-съд всичко е наред, то ще стане наред. И че виновни са само някакви олигарси, седнали на американска ядрена ракета, които целят чинията на Бузлуджа и Съдебната палата едновременно. Подмолно и по империалистически...

Проблемът е прост – таралясникът не се интересува от заклинания. А си е все същият „мъртвец” със спихнати гуми, паднал акумулатор и окрадени мигачи, който седи на задната улица и не тръгва. Дори с добър пилот като Борисов. Защото другите може да са чели повече, но само той влиза в завоите на ръчна... И няма значение каква точка ще внесе Цацаров срещу автодиагностика, който разтръбява данни, че колата ни е за Вторични.

И понеже е събота и постоянно ми звънят „лошите”, да напиша нещо смешно (За г-н Цацаров: Ше-гу-вам се!)...

Една колежка ми разказа как със съпруга й, без да се усетят, нетактично обсъждали пред малкия син някой си, който се е женил 3 пъти и има 3 деца от 3 жени. При което хлапето въздъхнало някъде от детския ъгъл: „Е, тоя е играч...”

В някои моменти се възхищавам на играча у Борисов. Притеснява ме вече едно – че е късно и маслото е изтекло. И картерът дори е спукан и свещите са клеясали отдавна.

Въобще не съм сигурен, че нискочелите полуживотни, които системата си завъди и които са готови да се нахранят с трупа му в мига, в който слезе от волана, ще ни доведат до нещо по-добро. Да, някои от тях са същите, които днес, като го видят, инстинктивно включват на смукач.

Изобщо, по човешки не съм оптимист за бъдещето на това, което имаме като автомобил.