За бъдещата формула на коалиционния формат могат да се окажат важни и резултатите на кандидатите на по-малките партньори в управлението - Реформаторския блок и Патриотичния фронт. При съществено разминаване на резултатите на двете формации с резултатите им от парламентарните избори през 2014 година, то коалиционната формула може да бъде променена и съобразена с актуалните настроения на избирателите. 

Това е едно от твърденията в месечния анализ на политическите процеси на Института за дясна политика. Сред имената в Управителния съвет на десния анализаторски екип са Георги Харизанов, Петър Николов и Тома Биков - членове на политически кабинети в Министерския съвет, бившият депутат от десницата Нено Димов е председател.

Според доклада на института изборите за президент и вицепрезидент имат потенциал да катализират процеси, които да променят съществено политическата картина в България, особено на фона на заявката на премиера Бойко Борисов, че ще подаде оставка, ако ГЕРБ не е победител в първия тур на вота. Оттам идва и изводът, че заявката за оставка може да се разчита като заявка за преформатиране на властта.

 
Според анализа от самото начало на кампанията за изборите представители на Реформаторският блок са стартирали с тон на агресивна кампания спрямо ГЕРБ. Това можело да доведе до това "партньорството между доминиращата партия и представителите на блока във властта да бъде поставено под въпрос". За разлика от РБ, Патриотичният фронт и кандидатът им Красимир Каракачанов поддържат умерен тон към управлението и оттам следва извод, че отношенията между ГЕРБ и ПФ могат да се задълбочат. Следва извод:

В този смисъл не е изключено след изборите управлението да се трансформира от дясно-центристко в дясно-консервативно. При победа на изборите на ГЕРБ, подобна трансформация може да има дългосрочен характер предвид политическите процеси, които протичат в Централна и Източна Европа, където се установяват управления с дясно-консервативен характер. Подобно развитие на ситуацията ще позиционира Реформаторския блок изцяло в либералната ниша и ще го изпрати, може би дългосрочно, в опозиционната част на политическото пространство.

По отношение на състоянието и потенциала на самия Реформаторски блок, от института заявяват, че с избора на кандидат-президент от "опозиционното крило" коалицията се е върнала към неформално лидерство на Радан Кънев. Това може да доведе до преформатирането на Блока след изборите. 

През последните месеци се наблюдава силно сближаване на позициите на ДСБ и ДБГ, като това може да бъде разглеждано и като неофициална заявка от страна на Меглена Кунева за опозиционно поведение. Подкрепата отстрана на ДБГ, СДС, БЗНС и НПСД за кандидат на опозиционното крило в блока би могло да постави под въпрос участието на министрите Меглена Кунева, Божидар Лукарски и Николай Ненчев  в правителството след изборите, се казва в анализа.

 

Според десните анализатори президентският вот на 6 ноември ще е преломен и за левицата, която се явява с няколко кандидати. Кои са те според Института за дясна политика - Румен Радев, Ивайло Калфин, Пламен Орешарски и Татяна Дончева. Лошото представяне на левите партии, в частност на БСП на последните местни избори е свило на потенциала на левите кандидати да мобиризират ефективно твърдите си ядра, смятат от института. 

 В този смисъл, изходът от надпреварата вляво би могъл да очертае профила както на следпреходната левица, така и разпада на левицата на прехода, като второто е по-вероятно от първото. Това е и една от основните причини значими кръгове в БСП да играят ва банк и да поставят на карта европейската перспектива пред страната, като все по-отчетливо заиграват с чужди геополитически фактори.

Анализаторите остро критикуват БСП и кандидата им Румен Радев, че говорят за рязък завой във външнополитическата ориентация на страната по отношение на партньорството ни в НАТО и отношенията с Русия в контекста да действащите общоевропейски санкции срещу Москва. Наличието на четирима леви е наречено "първи лидерски провал на Корнелия Нинова" начело на БСП, тъй като заявката й при избора й за председател е била именно за обединение на социалистите. Вместо това се наблюдава "изостряне на отношенията в рамките на левицата, което може да направи лидерството на Нинова заложник на резултата от президентските избори".

От Института за дясна политика оценяват максимално високо институционалните качества на кандидатката за президент от ГЕРБ Цецка Цачева. Но въпреки качествата й допускат, че ако първото й място на първия тур на изборите изглежда сигурно, то това не се отнася до ситуацията на балотаж.

Очакванията са, че вероятният й опонент доста по-лесно ще успее да привлече избирателите на отпадналите кандидати, а единственият сигурен електорат – този на Трайчо Трайков, ще бъде разколебан заради агресивната кампания, която водят ГЕРБ и РБ едни срещу други.

Според Института за дясна политика президентският вот може да доведе до изясняване на въпроса как създаването на ДОСТ се е отразило на кондицията на ДПС, но това би било по-лесно измеримо, ако ДПС заявят кандидат за президент, когото да подкрепят на първия тур.

В анализа отново се повтаря, че Патриотичният фронт може да се утвърди като постоянен партньор на ГЕРБ, особено при добър изборен резултат.

От Института заявяват още, че въпреки успехи във външната политика на кабинета "Борисов", той е произвел и най-големия си гаф - заради изхода от надпреварата за генерален секретар на ООН. Неуспехът на Кристалина Георгиева, въпреки очевидността, че тази на Ирина Бокова не би била успешна също, "допълнително увеличи усещането за сбъркана стратегия и зададе лош старт на президентската кампания на управляващата партия".