Ad Config - Website header

 

Article_top

Едно от най-красивите създания на Земята, Големият бариерен риф в Австралия, който е видим дори от космоса, е на прага на смъртта. Нови снимки на най-голямата жива структура на планетата показват степента на щетите, нанесени от климатичните промени на коралите. Оказва се, че рифът, който се простира на повече от 2250 километра е изключително тежко увреден от покачващите се температури на водата.

През май изследователи откриха, че повече от една трета от коралите в централните и северните части на рифа са убити и 93% от отделните организми са засегнати от състояние, известно като избелване на корала. При него организмите изтласкват навън водораслите, които живеят в тях и стават напълно бели. Коралите живеят в симбиоза с едноклетъчни, подобни на водорасли, така че тяхното изчезване води до спиране на растежа и често смърт.

Ново изследване сега, почти половин година по-късно, сочи, че вредата е още по-голяма вместо да е започнала регенерацията, която се е очаквала. От Австралийския климатичен съвет посочват, че в началото на 2016-а учените са описали рифа като „110% жив“. Това обаче очевидно не е така.

Избелване на коралите

В по-голямата част от живота си – Големият бариерен риф започва да се формира около 25 милиона г. пр. Хр. – структурата прекарва щастливи години. Тя съдържа повече от 2900 отделни рифа и 1050 острова. По-просторна е от територията на Великобритания и биоразнообразието ѝ е по-голямо от това на цяла Европа. Дом е на 1625 вида риби, 3000 вида мекотели, 450 вида корали, 220 вида птици и 30 вида китове и делфини. Сред многото ѝ постижения са най-голямата популация на дюгони в света и най-широкото поле за размножаване на зелени костенурки.

Рифът е роден на източния бряг на днешна Австралия през миоцена. Първите му 24,99 милиона години изглежда са били щастливи, пише Роуън Джейкъбсън в „Аутсайдер Онлайн“ – през тях структурата се радва на цялостен растеж.

Тя е формирана от корали – малки животни, подобни на анемонии, които си създават черупки, за да формират колонии от милиони отделни организми. Тяхната сложна конструкция съдържа най-важното местообитание в океана. При издигането на морското равнище през вековете, рифът се изгражда като богат лабиринт от плитководни рифове и атоли, обхващайки над 2250 километра от австралийския бряг и завършвайки с външна стена на около километър към вътрешността на океана.

Големият бариерен риф е по-просторен от територията на Великобритания и биоразнообразието ѝ е по-голямо от това на цяла Европа.

Световната слава на Големия бариерен риф идва през 1770 г., когато капитан Джеймс Кук се превръща в първия европеец, преминал през смъртоносния му лабиринт. Макар и рифът да е любим на почти всички, които са го виждали, самият Кук не му е почитател.

„Морето във всичките си части прикрива плитчини, които изведнъж се издават от брега, и скали, издигащи се рязко като пирамида от дъното“, пише той в дневника си.

Всъщност неговият кораб попада в една от тези плитчини и почти потъва. Отнема месеци за капитан Кук да се измъкне от рифа.

След това структурата рядко убягва от общественото внимание като една от най-големите природни забележителности – за откриватели, учени, артисти и туристи това е най-бляскавото украшение на Австралия. Това обаче не спира властите от опит да отдадат почти целия риф на петролни и металургични компании през 60-те години на миналия век – ход, който поражда първото гражданско движение за консервация на континента и десетилетната кампания „Спасете Рифа“, която кулминира в създаването на морски парк през 1975 г. Благодарение на нея риболовът, корабоплаването и добивът са ограничени, за да се спомогне оцеляването на живата структура.

През 2008 г. Джей Верон пише в книгата си „Риф във времето“, че ако я бе написал тогава, би могъл да я завърши с:

„И сега можем да си отдъхнем, успокоени, че бъдещите поколения ще имат този велик див район завинаги“.

Но после продължава:

„Днес, когато трябва да се борим с влиянието, което човечеството оказва на околната среда в света, няма да е изненада, че няма как да напиша каквото и да е близко до този завършек“.

Първото масово избелване на корали е установено през 1981 г. – иронично, точно тогава ЮНЕСКО включва Големия бариерен риф в списъка със световното природно наследство. С настъпването на новия век тези избелвания са по-скоро редовни, отколкото изключения. През 1997-98 явлението е забелязано за следващ път, още по-тежко се случва през 2001-02, в по-голяма степен и през 2005-06.

Оттогава става ясно, че затоплянето на водата не е единствената заплаха при климатичните промени. Предвид, че океанът абсорбира повече въглерод от атмосферата, той се окислява, а този окис започва да разтваря живите корали.

В Рифа е най-голямата популация на дюгони в света.

Никой не знае дали нечий сериозен опит би могъл да спаси рифа. Ясно е обаче, че такъв опит не е направен. Точно обратното – опитите да се привлече общественото внимание към тежкото положение на структурата спорадично са бивали осуетявани от правителството на самата Австралия, което през 2016 г., скоро след одобряването на най-голямата мина в историята си, успешно притиска ООН да премахне глава за рифа от своя доклад за въздействието на климатичните промени върху световното природно наследство, пише още Джейкъбсън.

В ход в момента е най-тежкото избелване в историята на Големия бариерен риф и вече са загинали над 50% от коралите в северната му част. Няма сила на света, способна да противодейства на затоплянето и окисляването на океаните в предстоящите векове. А Верон, изследвал с десетилетия изключителното явление, вече няма илюзии за бъдещето:

„Имах най-добрата работа на света. Сега тя е противна. На 71 години съм и мисля, че мога да надживея Рифа“.

Площад Славейков

 

Едно от най-красивите създания на Земята, Големият бариерен риф в Австралия, който е видим дори от космоса, е на прага на смъртта. Нови снимки на най-голямата жива структура на планетата показват степента на щетите, нанесени от климатичните промени на коралите. Оказва се, че рифът, който се простира на повече от 2250 километра е изключително тежко увреден от покачващите се температури на водата.

През май изследователи откриха, че повече от една трета от коралите в централните и северните части на рифа са убити и 93% от отделните организми са засегнати от състояние, известно като избелване на корала. При него организмите изтласкват навън водораслите, които живеят в тях и стават напълно бели. Коралите живеят в симбиоза с едноклетъчни, подобни на водорасли, така че тяхното изчезване води до спиране на растежа и често смърт.

Ново изследване сега, почти половин година по-късно, сочи, че вредата е още по-голяма вместо да е започнала регенерацията, която се е очаквала. От Австралийския климатичен съвет посочват, че в началото на 2016-а учените са описали рифа като „110% жив“. Това обаче очевидно не е така.

Избелване на коралите

В по-голямата част от живота си – Големият бариерен риф започва да се формира около 25 милиона г. пр. Хр. – структурата прекарва щастливи години. Тя съдържа повече от 2900 отделни рифа и 1050 острова. По-просторна е от територията на Великобритания и биоразнообразието ѝ е по-голямо от това на цяла Европа. Дом е на 1625 вида риби, 3000 вида мекотели, 450 вида корали, 220 вида птици и 30 вида китове и делфини. Сред многото ѝ постижения са най-голямата популация на дюгони в света и най-широкото поле за размножаване на зелени костенурки.

Рифът е роден на източния бряг на днешна Австралия през миоцена. Първите му 24,99 милиона години изглежда са били щастливи, пише Роуън Джейкъбсън в „Аутсайдер Онлайн“ – през тях структурата се радва на цялостен растеж.

Тя е формирана от корали – малки животни, подобни на анемонии, които си създават черупки, за да формират колонии от милиони отделни организми. Тяхната сложна конструкция съдържа най-важното местообитание в океана. При издигането на морското равнище през вековете, рифът се изгражда като богат лабиринт от плитководни рифове и атоли, обхващайки над 2250 километра от австралийския бряг и завършвайки с външна стена на около километър към вътрешността на океана.

Големият бариерен риф е по-просторен от територията на Великобритания и биоразнообразието ѝ е по-голямо от това на цяла Европа.

Световната слава на Големия бариерен риф идва през 1770 г., когато капитан Джеймс Кук се превръща в първия европеец, преминал през смъртоносния му лабиринт. Макар и рифът да е любим на почти всички, които са го виждали, самият Кук не му е почитател.

„Морето във всичките си части прикрива плитчини, които изведнъж се издават от брега, и скали, издигащи се рязко като пирамида от дъното“, пише той в дневника си.

Всъщност неговият кораб попада в една от тези плитчини и почти потъва. Отнема месеци за капитан Кук да се измъкне от рифа.

След това структурата рядко убягва от общественото внимание като една от най-големите природни забележителности – за откриватели, учени, артисти и туристи това е най-бляскавото украшение на Австралия. Това обаче не спира властите от опит да отдадат почти целия риф на петролни и металургични компании през 60-те години на миналия век – ход, който поражда първото гражданско движение за консервация на континента и десетилетната кампания „Спасете Рифа“, която кулминира в създаването на морски парк през 1975 г. Благодарение на нея риболовът, корабоплаването и добивът са ограничени, за да се спомогне оцеляването на живата структура.

През 2008 г. Джей Верон пише в книгата си „Риф във времето“, че ако я бе написал тогава, би могъл да я завърши с:

„И сега можем да си отдъхнем, успокоени, че бъдещите поколения ще имат този велик див район завинаги“.

Но после продължава:

„Днес, когато трябва да се борим с влиянието, което човечеството оказва на околната среда в света, няма да е изненада, че няма как да напиша каквото и да е близко до този завършек“.

Първото масово избелване на корали е установено през 1981 г. – иронично, точно тогава ЮНЕСКО включва Големия бариерен риф в списъка със световното природно наследство. С настъпването на новия век тези избелвания са по-скоро редовни, отколкото изключения. През 1997-98 явлението е забелязано за следващ път, още по-тежко се случва през 2001-02, в по-голяма степен и през 2005-06.

Оттогава става ясно, че затоплянето на водата не е единствената заплаха при климатичните промени. Предвид, че океанът абсорбира повече въглерод от атмосферата, той се окислява, а този окис започва да разтваря живите корали.

В Рифа е най-голямата популация на дюгони в света.

Никой не знае дали нечий сериозен опит би могъл да спаси рифа. Ясно е обаче, че такъв опит не е направен. Точно обратното – опитите да се привлече общественото внимание към тежкото положение на структурата спорадично са бивали осуетявани от правителството на самата Австралия, което през 2016 г., скоро след одобряването на най-голямата мина в историята си, успешно притиска ООН да премахне глава за рифа от своя доклад за въздействието на климатичните промени върху световното природно наследство, пише още Джейкъбсън.

В ход в момента е най-тежкото избелване в историята на Големия бариерен риф и вече са загинали над 50% от коралите в северната му част. Няма сила на света, способна да противодейства на затоплянето и окисляването на океаните в предстоящите векове. А Верон, изследвал с десетилетия изключителното явление, вече няма илюзии за бъдещето:

„Имах най-добрата работа на света. Сега тя е противна. На 71 години съм и мисля, че мога да надживея Рифа“.

Площад Славейков

Коментари

Фатмак  's picture
Фатмак  
Фатмак

Благодарете на автомобилите и индустрията

на вашите западни колонизатори, които са генерирали 70% от въглеродния двуокис в атмосферата.

За техния комфорт плащате вие.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Колко ще изкара новият парламент?