Не ще и дума, че ЮНЕСКО умее да избере точния момент.

Първата резолюция, отричаща всякаква връзка между еврейския народ и Храмовия хълм, бе приета по време на Песах, еврейската Пасха, а втората - ден след Йом Кипур и малко преди Сукот.

По време на Йом Кипур евреите по целия свят смирено припомнят за древните си традиции и се стремят към пречистване. Когато Ерусалимският храм още го е имало, събиращите се там хора са отправяли молитви към Бога. Ако се вярва на пророците и мъдрeците, по време на Сукот жителите на цялата израелска земя е трябвало, както и на Песах, да дойдат в храма, за да отпразнуват съединението на човека, пространството и времето, да си налеят вода в Силоамската къпалня. Тази къпалня съществува, самият аз съм я виждал. Потопих си ръцете в нея, докато там се къпеха арабски деца. Кой казва, че миналото непременно трябва да ни разделя?

Т.е., ако вярваме на организацията, гарант на международното наследство, абсолютно нищо не свързва евреите със Стената на Плача... Да, всичко е нормално, ще кажете вие, това са само евреи, нищо съществено, нищо страшно... Само че без тази връзка всичко се руши. Ако евреите ги е нямало преди 2000 години тук, дами и господа, Исус не би могъл да се моли там и да прогони търговците оттам. Готов съм дори да предположа, че вие едва ли бихте се намирали там, където се намирате днес, докато четете тези редове.

В статия от 2010 г. американското сатирично списание "Ониън" представи на читателите си следното откровение. Гръцката цивилизация е само шега на няколко съвременни мъдреци. "Учените се извиняват за това, че са приписали западната демокрация на измислената цивилизация." Както продължават авторите на хумористичната статия, и през ум не можело да им мине, че шегата им ще стигне толкова далече. Затова те поднасят своите извинения, но молят трудът им да не бъде завинаги погребван, тъй като Евклид и геометрията са дали на света немалко добри неща, макар да се оказали не толкова древни, както мнозина наивно смятали.

С ЮНЕСКО се случва същото. Можете да си въобразите, че Гърция не е съществувала, но, като се абстрахирате от всичко предшестващо ви, изцяло изгубвате себе си: ако Гърция не е съществувала, вас също ви няма.

Да вземем сега Древен Израел. Според версията на ЮНЕСКО Исус - евреин, а не палестинец (както твърдеше Дарио Фо, но няма за говорим лошо за покойнците), не е могъл да бъде там. Лицемерие, ще кажете вие? Възможно е. Но си спомнете за живописта и музиката, литературата и скулптурата, културата, наследството, корените и паметта, вашана памет, какъвто и да сте. За потвърждаването на правотата на ЮНЕСКО би било необходимо под ножа да иде не по-малко от половината колекция на Лувъра - от Ботичели до Рембранд, всичко, посветено на този малък народ от мъничко парче земя, който даде на света пророците, безсмъртните принципи, писанието, което все още е движещата сила на човечеството, човека на име Исус... И всичко това в действителност е съществувало, кой каквото ще да приказва.

Могат да бъдат повдигани въпроси за интерпретацията на фактите, но, без да се отричаме от здравия смисъл, не бива да поставяме под съмнение известни на всички събития, които са дотолкова очевидни, че са недоказуеми. В Ерусалим нямало евреи, когато там влезли римляните? Кой тогава е бил там? А щом думата "евреи" се споменава от Катул, Тацит, Ювенал и Хораций, вероятно виновен за всичко е ционисткият заговор, чийто участници са вмъкнали тази дума тайно от всички, за да създадат мита за еврейския Ерусалим? И кога е възникнал този заговор? Ако помислим, излиза, че в него са били впримчени всички автори, цитиращи тези изтъкнати римляни. Операция от незапомнен мащаб!

С какво си имаме работа? С корените на тоталитаризма. В романа "1984" О’Брайън обяснява на Смит, че миналото не съществува, че всичко съществува само така, както го реши партията. В книгата "2084" Буалем Сансал описва подобен, изтриващ миналото, религиозен тоталитаризъм. Както всички разбираме, това е ислямистки каприз и, като се включва в тази мрачна игра, ЮНЕСКО го подкрепя, ако и тихо, без насилие и разрушения като в Сирия, Ирак, Тимбукту или долината Бамиян. При всички случаи това е победа на тези, които искат да станат господари на миналото. Както казва Оруел, "който контролира миналото, контролира бъдещето".

Ислямисткият каприз и, нека си го кажем, двусмислието на самия ислям, който признава библейските пророци, само че като прави от тях мюсюлмански... Доказателството (ако изобщо е притрябвало на някого) е в следното: на фона на извършваните от негово име престъпления и зверства на "Даеш" ("Ислямска държава" . б.р.) ислямът би трябвало да се замисли върху собственото си учение.

Вероятно ще ми кажете още, че днешните евреи не са тези, които са били преди 2000 години. Това е последното откритие на антисемитите: ние не мразим евреите, които, отгоре на всичко, вече не съществуват. Измислицата за хазарите, за която крещяха всички наивни глупаци в мрежата, стана аргумент в ръцете на толкова позорната риторика. Хора, почти нищо не разбиращи от това (което е нормално, защото на нас за това ни е известно твърде малко), започват да приказват така, сякаш са написали докторска дисертация по темата, и твърдят, че именно такъв е произходът на евреите, поне на ашкеназите. Но това противоречи на всички източници, с които разполагаме - литературни, лингвистични, ономастични или генетични. Точно обратното - всички евреи, където и да се намират, имат ясно определено генетично ядро, към което вече са се добавили славянски, берберски, германски и други корени... И никой никога не е криел това, каквото и да говори простодушният Шломо Занд, кумирът на нашите нови отрицатели.

Като цяло тези, които считат евреите за "чиста раса", и тези, които не признават общите си корени с тях, са достойни един за друг. И нека бъде така, защото всички тези детинщини само подчертават най-главното - един човек е евреин не само защото ива еврейска кръв, а защото причислява себе си към определена история. Както казва Маймонид, приелият юдаизма е също толкова син на Авраам, колкото и юдеят по рождение. Затова в четвъртък под ударите на ЮНЕСКО се оказа еврейският народ като духовна общност.

Само списъкът на предложилите тази варварска резолюция страни би бил достатъчен, за да дискредитира нея, а заедно с нея - и организацията. Ще кажа само, че там присъстват Катар и Судан - страна, извършваща геноцид. Първия път Франция покри себе си с позор, като гласува "за". Този път тя предпочете да се въздържи, което е малко по-добре. Не смятам, че имаме правото да се въздържаме пред лицето на тоталитаризма. И други го разбраха. Пред лицето на престъпната подкрепа от Русия и Китай само шест стани - САЩ, Великобритания, Германия, Холандия, Литва и Естония, показаха, че духът на Съпротивата е все още жив.

------

* Авторът е френски философ, който в момента преподава френска литература в Колумбийския университет в САЩ. Статията му е публикувана във френския сайт "Ла Регл дю Жьо".