Политическите сили, искащи независимостта на Каталуня, обявиха намерението си да използват институциите на правителството на автономната област, за да проведат референдум за отделянето на територията през септември 2017 г.

Предложението е поредна стъпка в безплодния и обречен на провал път, започнал преди четири години, когато премиерът (на Каталуня – б.р.) Артур Мас, погазвайки правомощията си, реши да употреби всички средства, с които разполага, за принудителното създаване на нова държава. Усилието бе напразно, но никое общество, и особено във време на криза, не остава безразлично пред призива да започне всичко отначало. За щастие, каталунското и испанското общество като цяло показаха зрялост и устояха на напрежението и на разединяващите политики на една публична власт - тази на правителството на автономната област, което, изглежда, е престанало да служи на интересите на всички свои граждани, и, без съмнение, е забравило смисъла на думата „плурализъм“.

Видно е, че желанието за независимост е по-упорито. Вместо да приеме възможността да постигне справедливи и разумни договорености, то предпочита да хаби енергията на всички нас и да поддържа жив пламъка на процес, крепящ се на плещите на малцинство – голямо, активно и неотстъпчиво, но все пак малцинство. Изправен пред това искане, считам за свой дълг и отговорност да припомня, че отделянето на територията е невъзможно. На първо място, от правна гледна точка. Нито една демократична конституция в света не признава правото на самоопределение (с изключение на тази на Етиопия и на Сейнт Кристофър и Невис - два Антилски острова, които споделят обща държава).

Договорът на Европейския съюз предвижда една държава членка да го напусне, но не признава възможността даден регион да се превърне в суверенна нация и автоматично да стане пълноправен член на организацията. Чрез „Брекзит“ откриваме, че нормите на общността съществуват, за да бъдат изпълнявани без политически уговорки и правни фантазия. Накрая, общоприета и мирна доктрина в международното право е уредбата за самоопределението, предвидена от ООН и замислена единствено за случаите на колонии и на сериозно нарушаване на основните права, което е неприложимо за една демократична страна с елементи на федерализъм, каквато е Испания.

Всичко това е добре познато на силите, настояващи за независимост, но въображението им ражда дръзки сценарии, при които нормативната сила на фактите помита укрепленията на конституционната, европейска и международна законност. Съжалявам, че ще ги разочаровам и в това им усилие. Испания е консолидирана демокрация, с непоколебима институционна сила. „Който предизвиква държавата, губи“, напомни неотдавна един министър социалист на вътрешните работи. Нашата страна не е нито СССР, нито една умираща Югославия. Тъкмо обратното – тя членува и внася финансови средства в ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и в Съвета на Европа.

Подписала е най-престижните договори в областта на международното право и човешките права. В крайна сметка, тя е една уважавана държава и - бих се осмелил да кажа - много обичана навсякъде по света. Нито една страна – голяма или малка, от международната общност, която сама по себе си е противник на отделянето на територии, няма да бъде склонна да признае една независима Каталуня.

Но не трябва да се ограничаваме само с правните аспекти. Необходимо е да обърнем внимание на онова, което можем да наречем демократичен морал на проекта, поощряван от привържениците на независимостта. Защото е трудно да се приеме, че начинанието ще се състои в повторение на незаконни допитвания и избори на ниво автономна област, докато инициаторите му постигнат очаквания резултат. И защото от морална гледна точка не е приемливо през XXI век, когато всички демократични дебати целят да обединят различията, в Каталуня да се обсъжда как политически да бъдат разделени нейните граждани в зависимост от тяхната култура, език или национално чувство.

Както многократно е заявявал моят колега - министърът на външните работи на Канада, големият федералист Стефан Дион - отделянето на територия е аномалия в демокрацията, тъй като ни принуждава да решим кои от нашите другари, приятели и роднини ще станат чужденци и които ще продължат да са част от политическата ни общност. Никое общество не заслужава да изживее такава травма.

Следователно, ако някой орган на правителството на Каталуня настоява да измине този път отново, правителството на Испания ще действа със съзнанието, че на негова страна са не само законността, но и демократичният морал, на който се уповава. Испания е неделима, тя е демократична общност, която позволява правата да се упражняват еднакво от всички, и създава необходимите възможности всички граждани да живеят в условия на благосъстояние, съпоставимо с това на което и да било общество от нашето обкръжение. Никоя партия, никоя институция, никой учредителен орган не може да се разпорежда със суверенитета, даден по силата на член 1.2 на Конституцията на испанския народ, защото единствено той може да се произнася за бъдещето си по нормативно определените начини. На нито един испански гражданин няма да бъдат отнети правата на гражданин на Каталуня и нито един каталунец няма да престане да бъде гражданин на цялата испанска територия.

Не би трябвало да пренасяме в 2017 г. и да повтаряме споровете, напреженията и разочарованията, които трупаме от 2014 г. досега. Затова нека променим тона на диалога. Правителството на Испания, веднага щом се сформира и каквото и да е то, ще бъде открито за разговор по онези въпроси, по които са възможни договореност и практически резултати за каталунското общество и за испанското общество като цяло. Но за да се промени начинът, по който се води диалогът, правителството на автономната област трябва да се откаже да предизвиква демократичната законност и да се завърне към конституционното съгласие от 1978 г., под чийто знак Каталуня и цяла Испания постигнаха непознат в историята си просперитет. В крайна сметка, предлагам да следваме стиховете на Салвадор Есприу, които призовават към искрено разбирателство, от сърце: “Съхранете непокътнати мостовете на диалога / и се опитайте да разберете и да обичате / различните умове и думи на всички ваши деца”.

------

* Авторът е министър на външните работи и сътрудничеството на Испания. Статията му е публикувана в мадридския всекидневник „А Бе Се“ и предоставена специално на Клуб Z от испанското посолство в София. Заглавието е на  Клуб Z.