В продължение на две години три от най-знаковите лица на БСП – Румен Овчаров, Петър Димитров и Асен Гагаузов, заемат висши постове в енергетиката като представители на държавата. Звездите на същата онази БСП, която премиерът Бойко Борисов обвинява не съвсем без основание за огромна част от неблагополучията. Същата БСП, която ГЕРБ определя за свой основен политически противник и обещава на избирателите да не допуска до властта. И същата държавна енергетика, която след поредица големи шлемове, преподписвания с „Газпром“ и внасяне на създадени в Москва законопроекти, донесе на българските данъкоплатци сметка за милиарди, много по-скъп газ от други страни и пълна зависимост от един единствен доставчик.

Много пъти премиерът е бил питан какво правят точно тези звезди на точно тези постове. Нищо. И чак, когато ГЕРБ започна да разбира, че не е толкова лесно да постави когото и да било на плаката и той да стане президент, дойде време за закъснели действия. Тримата видни социалисти бяха освободени. Единият бе привлечен като обвиняем по АЕЦ „Белене“ (нищо чудно тия дни и да задържат някой). Логични действия, които бяха отлагани без логично обяснение в продължение на години. По-добре късно, отколкото никога, а?

Мнозинството в Народното събрание си гласува скандална ваканция от 28 дни. С решаващите гласове на ГЕРБ. Как? Защо? Вие сериозно ли? Нищо. И когато с изненада установи, че това поражда недоволство, а това недоволство се пише на председателката на парламента – която тези дни е върху плаката, Бойко Борисов изигра нещо като правителствена предкриза и счупената стомна набързо бе залепена. Парламентът проработи. Нали е по-добре късно, отколкото никога?

Същото е и с Изборния кодекс. Няколко месеца кой ли не им обясни, че са сътворили вълшебна глупост. Протести, петиции, срещи. Кой ли не ги предупреди, че като приеха поправката „Не ни се мотайте в краката“, не само наказват българите зад граница, но и вбесяват близките им в България. Не. И чак когато плакатът трябва да бъде произведен в президент, дадохме назад.

“All's Well That Ends Well", е написал един драматург преди векове в една страна, която десетки хиляди българи избраха за свой дом, но после разбраха, че не е добре „да се мотаят в краката“ на управляващите. А дали „Добрият край оправя всичко“?

Липса на посока и принципи, реакции според ситуацията и закъсняло търсене на отговорност. При степента на завладяване на това, което имаме като институции, не е трудна прогнозата, че след няколко седмици ще сме забравили и за този шум. Ето защо:

Прокуратурата запроверява одитния доклад за АЕЦ „Белене“ още през 2012 г., когато вече беше ясно, че двамата бивши шефове на НЕК са подписвали едни договори без да имат право на това, а после тихомълком прекрати всичко. Научихме го от министър Теменужка Петкова в отговор на депутатски въпрос. Днес нямаме нови разкрития – отново става дума за подписването на онези договори, за които си знаехме и преди. Но има трима обвиняеми, сред които един бивш министър. Веднъж плува, веднъж не плува корабче.

После дойде КТБ. После дойде „Яневагейт“. Милиардите ги няма, зависимостите са пред очите ни, нищо не следва. Кандидатът от плаката обеща да работи за „независим български съд“. Прокуратурата я нямаше в това изказване, но я имаше в друго – на премиера. Също при откриването на кампанията той се похвали за постиженията, „които имаме заедно с МВР и прокуратурата“.

Всичко е наред в България. Има стабилност. Но може да имаш стабилен растеж, може да имаш стабилен упадък, може да имаш и стабилен застой. Когато си поставиш за цел застоя, рано или късно стигаш при упадъка.