Ad Config - Website header

 

Article_top

Различно. Цялото пребиваване на Съли Ерна, вокалистът на метъл бандата “Годсмак”, в България, бе необикновено. Той дойде, участва в снимките на първия режисьорски филм на Асен Блатечки - “Бензин”, а снощи изнесе два концерта по случай "10 г. радио Z Rock".

Два един след друг - за една вечер в зала 1 на НДК. Започна в 17 часа, почина си за кратко и пак излезе на сцената малко след 20 ч. Две пълни зали, хиляди докоснати души и чувството за едно различно и необикновено изживяване на концерт… Съли Ерна просто трогна.

Преди 20 дни излезе вторият му солов албум - Hometown Life. Продължението на акустичния Avalon, с който Съли намери лиричен пристан от бурите на суровия стил на “Годсмак”.

Салваторе Пол Ерна откри с мистичното Avalon, последва Sinner's Prayer, песен която тупти със сърцето. По време на Eyes of a Child на големия екрана на сцената се появиха надписи за това колко деца заболяват от СПИН - всеки ден, седмица, месец и година. И зов за помощ: “Помогнете, присъединете се към нас, нека променим нещата.”

Съли е непринуден и контактува с публиката по собствен маниер. Той се шегува с хора от екипа си. И със себе си.

“Песните ми са тъжни и окаяни. Иде ти да си прережеш вените. Ето, на това момиче там му се иска да заплаче. Нали така?”

Няколко пъти чухме такава самоирония. Ерна е от музикантите, които обичат да общуват с публиката и вербално. Освен с музиката. И двата начина му се отдават.

След две песни от новия албум, дойде време Съли да почете музикалните си идоли. Той се поклони на една от любимите си групи - Alice in Chains, с парчето Nutshell. Тогава на екрана зад него - в черно-бяло, грейнаха снимки на велики музиканти, напуснали ни рано.

Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Елвис Пресли, Джим Морисън, Бон Скот, Джон Бонъм, Джон Ленън, Фреди Меркюри, Лен Стейли, вокалистът на Alice in Chains…

Не само героите от рока - Майкъл Джексън, Уитни Хюстън…

Свиреше ту на акустичната си китара, ту на роял. Екранът се оказа и прозорец към личния му свят - по време на My Light видяхме десетки снимки на дъщерята на Съли, фотоси от детските години до тийнейджърството.

После Ерна заобяснява за музиката и за себе си. 

Израснал е в градчето Лорънс, Масачузетс. “Трудно за живеене градче”. Малкият Салваторе е почнал да свири още на 3 години, но се е забърквал в много проблеми. Баща му го е напуснал рано. Музиката е спасила живота на Ерна.

“Никой не може да обясни защо толкова много обичаме музиката, как тя ни влияе, какво точно се случва… Само Господ може. Има някакви вибрации, които ни докосват.”

Последваха няколко шеги и първите акорди на парче, което взриви залата.

“Знаете ли тази песен?”

Nothing Else Matters на “Металика”. Тук попяхме. "Годсмак" е била подгряваща група на Джеймс Хетфийлд и компания.

Съли обеща в началото песни на “Годсмак”. И го спази. Той и двамата китаристи, които си води, изпълниха Running Blind и Touche.

След което Съли Ерна каза “лека нощ”, но воят на хилядите в Зала 1 бързо го върнаха на сцената за соло на пиано и истинският финал. Преди това обеща да се върне догодина - с цялата си група за соловите проекти. Турнето реално ще започне след броени дни и до края на годината има дати само в САЩ.

Оказа се, че трите дами на сцената снощи са българки, от оркестъра на радио “Класик FM”. Вокалистът ги представи специално и поименно, с комплименти, които прозвучаха много истински и сърдечно. И с тях имаше шеги.

А музикалното откровение на Съли Ерна продължи с Until Then, още едно любимо парче от Avalon. И завърши с музикален коктейл от две класики, също формирали музиканта в трудното му детство. Dream On на “Аеросмит” - все пак “Годсмак” е бостънска група. И Hey Jude на “Битълс”. Тогава вече залата беше на крака и пееше, дирижирана от Съли.

Той си тръгна елегантно и с поклон - към публиката и музиката.

Тематичен бе финалът… след финала. Песента, която прозвуча в колоните на залата, когато светнаха лампите - More than a feeling на “Бостън”, довърши изречението в интимното музикално откровение на Съли. Непринудено и искрено.

България май се сдоби с още един приятел сред големите рок музиканти. И го чака пак скоро. За да разкаже още нещо. Обеща ни.

 

 

 

Различно. Цялото пребиваване на Съли Ерна, вокалистът на метъл бандата “Годсмак”, в България, бе необикновено. Той дойде, участва в снимките на първия режисьорски филм на Асен Блатечки - “Бензин”, а снощи изнесе два концерта по случай "10 г. радио Z Rock".

Два един след друг - за една вечер в зала 1 на НДК. Започна в 17 часа, почина си за кратко и пак излезе на сцената малко след 20 ч. Две пълни зали, хиляди докоснати души и чувството за едно различно и необикновено изживяване на концерт… Съли Ерна просто трогна.

Преди 20 дни излезе вторият му солов албум - Hometown Life. Продължението на акустичния Avalon, с който Съли намери лиричен пристан от бурите на суровия стил на “Годсмак”.

Салваторе Пол Ерна откри с мистичното Avalon, последва Sinner's Prayer, песен която тупти със сърцето. По време на Eyes of a Child на големия екрана на сцената се появиха надписи за това колко деца заболяват от СПИН - всеки ден, седмица, месец и година. И зов за помощ: “Помогнете, присъединете се към нас, нека променим нещата.”

Съли е непринуден и контактува с публиката по собствен маниер. Той се шегува с хора от екипа си. И със себе си.

“Песните ми са тъжни и окаяни. Иде ти да си прережеш вените. Ето, на това момиче там му се иска да заплаче. Нали така?”

Няколко пъти чухме такава самоирония. Ерна е от музикантите, които обичат да общуват с публиката и вербално. Освен с музиката. И двата начина му се отдават.

След две песни от новия албум, дойде време Съли да почете музикалните си идоли. Той се поклони на една от любимите си групи - Alice in Chains, с парчето Nutshell. Тогава на екрана зад него - в черно-бяло, грейнаха снимки на велики музиканти, напуснали ни рано.

Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Елвис Пресли, Джим Морисън, Бон Скот, Джон Бонъм, Джон Ленън, Фреди Меркюри, Лен Стейли, вокалистът на Alice in Chains…

Не само героите от рока - Майкъл Джексън, Уитни Хюстън…

Свиреше ту на акустичната си китара, ту на роял. Екранът се оказа и прозорец към личния му свят - по време на My Light видяхме десетки снимки на дъщерята на Съли, фотоси от детските години до тийнейджърството.

После Ерна заобяснява за музиката и за себе си. 

Израснал е в градчето Лорънс, Масачузетс. “Трудно за живеене градче”. Малкият Салваторе е почнал да свири още на 3 години, но се е забърквал в много проблеми. Баща му го е напуснал рано. Музиката е спасила живота на Ерна.

“Никой не може да обясни защо толкова много обичаме музиката, как тя ни влияе, какво точно се случва… Само Господ може. Има някакви вибрации, които ни докосват.”

Последваха няколко шеги и първите акорди на парче, което взриви залата.

“Знаете ли тази песен?”

Nothing Else Matters на “Металика”. Тук попяхме. "Годсмак" е била подгряваща група на Джеймс Хетфийлд и компания.

Съли обеща в началото песни на “Годсмак”. И го спази. Той и двамата китаристи, които си води, изпълниха Running Blind и Touche.

След което Съли Ерна каза “лека нощ”, но воят на хилядите в Зала 1 бързо го върнаха на сцената за соло на пиано и истинският финал. Преди това обеща да се върне догодина - с цялата си група за соловите проекти. Турнето реално ще започне след броени дни и до края на годината има дати само в САЩ.

Оказа се, че трите дами на сцената снощи са българки, от оркестъра на радио “Класик FM”. Вокалистът ги представи специално и поименно, с комплименти, които прозвучаха много истински и сърдечно. И с тях имаше шеги.

А музикалното откровение на Съли Ерна продължи с Until Then, още едно любимо парче от Avalon. И завърши с музикален коктейл от две класики, също формирали музиканта в трудното му детство. Dream On на “Аеросмит” - все пак “Годсмак” е бостънска група. И Hey Jude на “Битълс”. Тогава вече залата беше на крака и пееше, дирижирана от Съли.

Той си тръгна елегантно и с поклон - към публиката и музиката.

Тематичен бе финалът… след финала. Песента, която прозвуча в колоните на залата, когато светнаха лампите - More than a feeling на “Бостън”, довърши изречението в интимното музикално откровение на Съли. Непринудено и искрено.

България май се сдоби с още един приятел сред големите рок музиканти. И го чака пак скоро. За да разкаже още нещо. Обеща ни.

 

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?