Кое беше най-важното събитие в Европа за България в последните дни?

Че Брюксел прекъсна плащанията за регионалното развитие?

Че Мария Габриел стана заместник-преседателка на политическата група на десницата в Европейския парламент?

Че Николай Бареков си търсеше политическа група и сутринта беше консерватор, а вечерта либерал?

Че Европейската комисия ни откри процедура за нарушение за „Южен поток“?

Не. 

Най-важното събитие за България беше, че Литва получи утвърдителна оценка, че отговаря на условията да влезе в еврозоната догодина.

Еврозона? Литва? Какво ни засягат те?

Защо са по-важни за нас от регионалното развитие, Мария Габриел, Николай Бареков и „Южен поток“ взети заедно?
Пише го в сайта на Евростат.

Литва е бивша съветска република с население от 2,97 милиона души, граничеща пряко с Русия и силно зависима търговски и енергийно от нея. За да я приемат в ЕС, и тя трябваше да затвори своята АЕЦ "Игналина".

Литва влезе в ЕС през 2004 година с 52 на сто от средния за него брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. През 2012 г. е имала 72 на сто от средния европейски БВП на човек. Догодина се очаква да има 78 на сто – повече от Гърция и Португлия и малко по-малко от Чехия. През 1995 г. е имала 35 от средния европейски БВП.

България влезе в ЕС през 2007 година с 40 на сто от средния му БВП на човек. През 2012 г. е имала 47 на сто от него.

За годините на европейско членство до 2012-а БВП на Литва се увеличил с 22 процентни пункта. На България – със 7. Техният е нараствал средно с по 2,2 процентни пункта на година, нашият – с по 1. Т.е., те са се движили 2,2 пъти по-бързо от нас.

Ако погледнете публичните финанси на Литва, ще видите, че не са много по-лоши от българските. Но финансовата строгост не й е попречила да стане двойно по-богата от България. И в момета безработицата й да бъде с 1,6 процентни пункта по-ниска от българската.

Литва е последната от трите прибалтийски републики, която приема общата валута. 

България се колебае, или по-скоро вече не иска еврото. Само допреди две години обаче то беше един от приоритетите на тогавашното дясноцентристко правителство.

Предшестващото го ляво напираше да вкара страната в подготвителната фаза за еврото, т.нар. механизъм на валутните курсове (ЕРМ-2). Сегашният премиер Пламен Орешарски тогава беше финансов министър.

Наистина, оттогава досега в еврозоната се случиха важни неща. Едни кандидатки за нея продължиха по стратегическия си курс, а други го изоставиха.

Въпреки кризата на еврото, след събията в Украйна Полша също обяви, че ускорява подготовката си да го приеме. Причината е в тенденцията еврозоната постепенно да стане не само икономическо, но и политическо ядро на ЕС, а страните извън нея – негова периферия.

Затова стъпката на Литва към еврозоната е най-важното европейско събитие за нас през последните дни. 
Важно е, защото показва къде сме. 

Бившите съветски републики от Прибалтика са вече не само са два пъти по-богати от нас. Те са в сърцето на Европа.

България упорито стои в периферията. И правителството твърди, че там ни е по-добре. После ни уверява, че е проевропейско правителство.

Да се чудиш, кой е бил в СССР и не може да се раздели с наследството му – прибалтийците или ние?