Ad Config - Website header

 

Article_top

Над 2 милиарда души ще се преместят да живеят в градовете пред следващите 20 години. И те ще имат общо 5 милиарда жители към 2036 г.

За това предупреди чилиецът Алехандро Аравена - директор на архитектурното биенале през 2016 г. във Венеция и носител на авторитетната награда "Прицкер". Той направи прогнозата си на Конференцията на ООН за жилищата и устойчивото градско развитие "Хабитат III", която се състоя в Кито, столицата на Еквадор. В. "Гардиън" публикува извадки от речта му.

Тази тенденция може да има хем положителни, хем отрицателни ефекти, смята Аравена.

Добрата новина е, че хората живеят видимо по-добре в градовете, отколкото извън тях. За бедните градовете са ефективно средство за задоволяване на най-належащите нужди. За средната класа те означават концентрация на възможности да работа, образование, здравеопазване и дори за забавления. Хората получават огромен шанс за социална мобилност.

А за определени кръгове градовете са мощен мотор за натрупване на богатства.

С други думи, градовете действат като магнити, които имат потенциала да задоволят всякакви нужди и дори най-невероятните желания.

Рио де Жанейро в Бразилия не е само туристически рай. В града има много бедняшки квартали, наречени фавели, където хората живеят в нечовешки условия.

Каква е лошата новина?

Тя се състои в заплахата от трите S, смята Аравена. Това са три фактора, които в превод на английски език започват с буквата S. Става дума да степента (scale) и скоростта (speed) на глобалната урбанизация, както и за недостига (scarcity) на средства, с които трябва да отговорим на тази заплаха.

В момента обитателите на градовете по света са 3 милиарда. Един милиард от тях живеят под чертата на бедността.

До 20 години в градовете ще живеят общо 5 милиарда души. А под чертата на бедността ще бъдат 2 милиарда от тях.

"По тази причина ние ще бъдем принудени да строим по един град с едномилионно население всяка седмица, като харчим не повече от 10 000 долара за семейство. Ако не решим това уравнение, хората няма да спрат да идват в градовете. Те ще продължат да пристигат, но ще живеят в ужасяващи условия", предупреди Алехандро Аравена.

Според чилийския архитект проблемът не е само в бедността, но и в неравенството. Градовете показват по най-конкретен и директен начин разликата между имането и нямането. Неравенството се изразява в това хората да пътуват огромни разстояния, за да стигнат до работата си, липсата на качествени публични пространства и други.

Аравена е съгласен с изразеното на конференцията мнение, че трябва да се обърне наопаки начинът, по който хората гледат на връзката между икономическо развитие и добре развитите градове. Настоящият подход се заключава в това, че първо държавата създава богатството. Щом това стане, автоматично ще дойдат качествените градове. Те ще бъдат пасивен резултат от икономическото развитие.

А истината е, че такива градове могат да бъдат източници на развитие, а не обратното. И кметовете по целия свят трябва да бъдат убедени в това.

Трябва обаче да се знае, че това, което най-много не достига, не са парите, а координацията. Тя може да спести доста големи суми. И може да привлече огромни инвестиции. И така наистина ще се превърне в източник на богатство.

Ключови думи
 

Над 2 милиарда души ще се преместят да живеят в градовете пред следващите 20 години. И те ще имат общо 5 милиарда жители към 2036 г.

За това предупреди чилиецът Алехандро Аравена - директор на архитектурното биенале през 2016 г. във Венеция и носител на авторитетната награда "Прицкер". Той направи прогнозата си на Конференцията на ООН за жилищата и устойчивото градско развитие "Хабитат III", която се състоя в Кито, столицата на Еквадор. В. "Гардиън" публикува извадки от речта му.

Тази тенденция може да има хем положителни, хем отрицателни ефекти, смята Аравена.

Добрата новина е, че хората живеят видимо по-добре в градовете, отколкото извън тях. За бедните градовете са ефективно средство за задоволяване на най-належащите нужди. За средната класа те означават концентрация на възможности да работа, образование, здравеопазване и дори за забавления. Хората получават огромен шанс за социална мобилност.

А за определени кръгове градовете са мощен мотор за натрупване на богатства.

С други думи, градовете действат като магнити, които имат потенциала да задоволят всякакви нужди и дори най-невероятните желания.

Рио де Жанейро в Бразилия не е само туристически рай. В града има много бедняшки квартали, наречени фавели, където хората живеят в нечовешки условия.

Каква е лошата новина?

Тя се състои в заплахата от трите S, смята Аравена. Това са три фактора, които в превод на английски език започват с буквата S. Става дума да степента (scale) и скоростта (speed) на глобалната урбанизация, както и за недостига (scarcity) на средства, с които трябва да отговорим на тази заплаха.

В момента обитателите на градовете по света са 3 милиарда. Един милиард от тях живеят под чертата на бедността.

До 20 години в градовете ще живеят общо 5 милиарда души. А под чертата на бедността ще бъдат 2 милиарда от тях.

"По тази причина ние ще бъдем принудени да строим по един град с едномилионно население всяка седмица, като харчим не повече от 10 000 долара за семейство. Ако не решим това уравнение, хората няма да спрат да идват в градовете. Те ще продължат да пристигат, но ще живеят в ужасяващи условия", предупреди Алехандро Аравена.

Според чилийския архитект проблемът не е само в бедността, но и в неравенството. Градовете показват по най-конкретен и директен начин разликата между имането и нямането. Неравенството се изразява в това хората да пътуват огромни разстояния, за да стигнат до работата си, липсата на качествени публични пространства и други.

Аравена е съгласен с изразеното на конференцията мнение, че трябва да се обърне наопаки начинът, по който хората гледат на връзката между икономическо развитие и добре развитите градове. Настоящият подход се заключава в това, че първо държавата създава богатството. Щом това стане, автоматично ще дойдат качествените градове. Те ще бъдат пасивен резултат от икономическото развитие.

А истината е, че такива градове могат да бъдат източници на развитие, а не обратното. И кметовете по целия свят трябва да бъдат убедени в това.

Трябва обаче да се знае, че това, което най-много не достига, не са парите, а координацията. Тя може да спести доста големи суми. И може да привлече огромни инвестиции. И така наистина ще се превърне в източник на богатство.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво се случва в съдебната система според вас?