В първия си пряк сблъсък кандидатит-президентите на ГЕРБ и БСП Цецка Цачева и Румен Радев се обединиха в намерението си да работят за отпадане на санкциите срещу Русия, за да не страдал българският бизнес. Сред основните кандидати това е позиция също на Ивайло Калфин, донякъде и на Красимир Каракачанов, а Трайчо Трайков защитава необходимостта от санкции, когато една държава анексира територия от друга.

Санкции, санкции, санкции... Време е да си припомним какви точно са те. Има санкции на Европейския съюз срещу Русия, има и контрасанкции на Русия срещу Европейския съюз.

След анексирането на Крим

Началото е през пролетта на 2014 г., когато в автономна република Крим – част от Украйна, е организиран референдум с подкрепата на Русия и в присъствието на руски военни. В рамките на няколко дни Крим обявява независимост, а Русия присъединява полуострова към своята територия. Шепа страни, сред които Северна Корея и Куба, признават това, а целият останал свят го определя като незаконно анексиране.

Още през март 2014 г. Европейският съюз налага първите санкции – замразяване на активи и забрана за пътуване на територията на ЕС на лица, замесени в анексирането. От 31 юли 2014 г. санкциите бяха разширени, като включиха конкретни фирми и производства. След това на няколко пъти санкциите бяха продължавани, вече с мотив и неизпълнение на Минските споразумения за умиротворяване на Украйна и руската подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна. В началото на август санкциите бяха продължени за пореден път до 31 януари 2017 г.

В момента санкциите на ЕС срещу Русия са:

  • замразени активи и забрана за издаване на визи на 149 души, отговорни за действия срещу териториалната цялост на Украйна;

  • замразени активи на територията на ЕС на 37 юридически лица, също замесени в действия срещу териториалната цялост на Украйна;

  • сред тях са 13 организации в Крим, които са били конфискувани или са се възползвали от отнета собственост в противоречие със законите на Украйна.

Специални санкции срещу анексираните Крим и Севастопол:

  • забрана за вноса в ЕС на стоки с произход от Крим или Севастопол, ако нямат украински сертификати;

  • забрана за инвестиции в Крим. Европейски и регистрирани на територията на ЕС компании не могат да купуват недвижими имоти или юридически лица в Крим, да финансират кримски компании или да предоставят определени услуги;

  • забрана за преставяне на туристически уклуги в Крим или Севастопол. Европейски круизни кораби не могат да спират на пристанища на Кримския полуостров, освен при извънредни случаи;

  • забрана за износ за Крим на технологии за транспорта, телекомуникациите и енергетиката или за добив на нефт, газ и полезни изкопаеми;

Икономически санкции:

  • граждани и компании от ЕС не могат да купуват или продават капитал, облигации или подобни финансови инструменти с падеж по-дълъг от 30 дни, издадени от:

    • пет главни държавни руски банки;

    • три главни руски енергийни компании;

    • три главни руски военни компании;

    • поделения извън ЕС на споменатите по-горе юридически лица и действащите от тяхно име и в техен интерес;

  • съдействие за издаването на такива финансови инструменти също е забранено;

  • граждани и компании от ЕС не могат да предоставят заеми с падеж по-дълъг от 30 дни на описаните по-горе юридически лица;

  • ембарго на вноса и износа на оръжие от и към Русия;

  • забрана на износа на стоки с възможна двойна употреба и военни технологии за употреба в Русия;

  • износът на определено оборудване за енергетиката към Русия принадлежи на предварително одобрение от страните членки.

Контра от Москва

Русия отговори на тези насочени и конкретни санкции на Европейския съюз. Първият отговор е още от пролетта на 2014 г., когато Москва също издаде списък с граждани на страни от ЕС, които нямат право да посещават Русия. (сред тях е и българинът Илиян Василев).

На 6 август 2014 г. президентът на Русия издаде указ за забрана на вноса на хранителни стоки от страните, които са въвели санкции, т.е. и от ЕС. Точно този указ пряко засяга някои български производители основно на млечни продукти и консерви.

Официално обявената цел от Кремъл е тези санкции да:

  • окажат допълнителна подкрепа на местното селско стопанство;

  • увеличат доставките от „по-приятелски“ на Русия страни, например тези от Митническия съюз – икономическата база за непросъществувалия Евразийски съюз.

През юни 2016 г. Владимир Путин подписа за продължаване на руското ембарго до 1 януари 2018 година.