Ad Config - Website header

 

Article_top

Известната турска писателка Елиф Шафак преди време беше обвинена, че обижда Турция и турците, защото в един от романите си нарича геноцида срещу арменците с истинското му име. В интервю за Дойче веле тя казва в тази връзка следното:

Елиф Шафак: Тогава в крайна сметка бях оправдана, но в продължение на две години ходих с бодигард. За мен като писателка тази тема е много важна, но аз съм винаги конструктивна. Иска ми се между турците и арменците да има мир. Иска ми се бъдещето да е по-добро от миналото. И вярвам, че турските интелектуалци носят особена отговорност за това. Турското общество е обзето от колективна амнезия. А да помниш - това означава да поемаш отговорност. Трябва да можем да говорим и за двете: за хубавите времена, но и за жестокостите от миналото. И то не за да пробуждаме желанието за мъст, а за да споделим по един човешки начин мъката на хората. Ако ние, турците, помним, тогава арменците биха могли отчасти да забравят.

Новата Ви книга „Дъщерите на Ева” е нещо като поетична дискусия за демократичните възгледи на Запада и за културния ислям на Изтока. Все още ли се надявате, че в Турция тези две ценностни позиции могат да живеят в мир?

Убедена съм, че за един човек е възможно да бъде едновременно и мюсюлманин, и демократ. Точно както това е възможно за един християнин или за един човек от юдейското вероизповедание. Да, възможно е да има демокрация в една страна с мюсюлманско мнозинство, но това изисква много работа. Хората трябва да подходят сериозно към либерално-демократичните ценности. В Турция това все още не се е случило. Напротив, ние направихме крачка назад. А това е ужасно, защото случващото се в страната оказва въздействия и отвъд границите ѝ. Тъжна съм, но в същото време продължавам да се надявам, че страните с мюсюлманско мнозинство могат да усъвършенстват своята демокрация. Продължавам да се надявам, че и в тези страни е възможно различните религии да живеят в мир.

Само допреди няколко години бъдещето на Турция изглеждаше оптимистично. А сега има извънредно положение, което току-що беше удължено. Какво означава това за писателите?

Нашата демокрация вече от години се намира в упадък - и писателите съзират и назовават този проблем. Демократите в Турция са самотни хора, ние често пъти се чувстваме направо изоставени. Страната е остро политизирана и силно поляризирана. Опитът за преврат това лято беше нещо ужасно. Нещо много, много сбъркано. И сега дойдоха чистките. На скамейката на обвиняемите като „съзаклятници” са изправени хора, които нямат нищо общо с опита за преврат. Преследванията засягат особено болезнено тъкмо журналистите, писателите, интелектуалците. Мои приятели-литератори вече са в затвора.

До неотдавна Турция се смяташе за образец на страна, която може да прехвърли мост между Близкия изток и Европа. Тази представа обаче изцяло се промени. Дали изобщо остава някаква надежда?

Това е много важен въпрос. Преди години, през 2005, сякаш се беше отворил един златен прозорец. Тогава членството на Турция в ЕС изглеждаше почти възможно. В самата страна цели 82% подкрепяха тази идея. Беше направо невероятно: въодушевлението, статиите във вестниците. Но нещата тръгнаха другояче. Да, турското правителство не успя да изпълни критериите за членство в ЕС. Но виновни са и европейските политици-популисти, които създадоха тази дистанция към Турция. В това отношение Франция е типичен пример.

И какво се случи след 2005? Турция започна да изпада във все по-голяма изолация, затвори се и стана авторитарна. Нима това помага на Европа? Не, разбира се. Нима помага на турските демократи? Не. Нима помага на региона? Не. Най-доброто в дългосрочна перспектива е Турция да се обвърже с основните европейски ценности на либералната и плуралистична демокрация. Турция трябва да бъде окуражавана в диалога с ЕС. Ние можем да критикуваме правителството и едновременно с това да окуражаваме народа. Знам, че в момента не е особено реалистично да се говори за членство на Турция в ЕС, но надеждата не бива да умира. В противен случай турските националисти и изолационисти ще продължат да говорят на младите хора: „Ето, виждате ли, Европа не се интересува от нас. Нека по-добре да се обърнем към Русия или Саудитска Арабия”.

За съжаление и в Германия има силни популистки тенденции - както в Унгария и в Полша. Можете ли да разберете хората, които следват подобни популистки лидери?

Писателят е длъжен да разбира и да съпреживява. Тоест, аз трябва да осъзная защо един нормален, добросърдечен и угрижен американец, германец или поляк от средната класа изведнъж започва да гласува за крайно десните.

Просто трябва да го разбера. Ако не ги разберем, ние ще изгубим тези хора. Не бива да прекъсваме диалога с тях. Много хора се боят за бъдещето си. Някои от тях се страхуват от мигрантите, от исляма, от „другите”. Това е разбираемо. Опасно става едва тогава, когато тези страхове залегнат в основата на политиката. Историята изобилства от такива примери. Тъй че: нека проявим разбиране към страховете, но да не им позволяваме да ни надмогнат.

За мен многообразието е нещо особено важно. И съм разтревожена от надигането на популизма, на ксенофобията, на племенните чувства. Тревожи ме и развитието на демокрацията в някои страни, към които се числи и Турция. Това са демокрации, които в сърцевината си са много авторитарни. Унгария, Полша, Турция - една подир друга държавите поемат по този път. Нека разговаряме за това развитие - и за опасностите, които произтичат от него.

С писателката разговаря Сабине Пешел, публикуваме интервюто със съкращения. 

 

Известната турска писателка Елиф Шафак преди време беше обвинена, че обижда Турция и турците, защото в един от романите си нарича геноцида срещу арменците с истинското му име. В интервю за Дойче веле тя казва в тази връзка следното:

Елиф Шафак: Тогава в крайна сметка бях оправдана, но в продължение на две години ходих с бодигард. За мен като писателка тази тема е много важна, но аз съм винаги конструктивна. Иска ми се между турците и арменците да има мир. Иска ми се бъдещето да е по-добро от миналото. И вярвам, че турските интелектуалци носят особена отговорност за това. Турското общество е обзето от колективна амнезия. А да помниш - това означава да поемаш отговорност. Трябва да можем да говорим и за двете: за хубавите времена, но и за жестокостите от миналото. И то не за да пробуждаме желанието за мъст, а за да споделим по един човешки начин мъката на хората. Ако ние, турците, помним, тогава арменците биха могли отчасти да забравят.

Новата Ви книга „Дъщерите на Ева” е нещо като поетична дискусия за демократичните възгледи на Запада и за културния ислям на Изтока. Все още ли се надявате, че в Турция тези две ценностни позиции могат да живеят в мир?

Убедена съм, че за един човек е възможно да бъде едновременно и мюсюлманин, и демократ. Точно както това е възможно за един християнин или за един човек от юдейското вероизповедание. Да, възможно е да има демокрация в една страна с мюсюлманско мнозинство, но това изисква много работа. Хората трябва да подходят сериозно към либерално-демократичните ценности. В Турция това все още не се е случило. Напротив, ние направихме крачка назад. А това е ужасно, защото случващото се в страната оказва въздействия и отвъд границите ѝ. Тъжна съм, но в същото време продължавам да се надявам, че страните с мюсюлманско мнозинство могат да усъвършенстват своята демокрация. Продължавам да се надявам, че и в тези страни е възможно различните религии да живеят в мир.

Само допреди няколко години бъдещето на Турция изглеждаше оптимистично. А сега има извънредно положение, което току-що беше удължено. Какво означава това за писателите?

Нашата демокрация вече от години се намира в упадък - и писателите съзират и назовават този проблем. Демократите в Турция са самотни хора, ние често пъти се чувстваме направо изоставени. Страната е остро политизирана и силно поляризирана. Опитът за преврат това лято беше нещо ужасно. Нещо много, много сбъркано. И сега дойдоха чистките. На скамейката на обвиняемите като „съзаклятници” са изправени хора, които нямат нищо общо с опита за преврат. Преследванията засягат особено болезнено тъкмо журналистите, писателите, интелектуалците. Мои приятели-литератори вече са в затвора.

До неотдавна Турция се смяташе за образец на страна, която може да прехвърли мост между Близкия изток и Европа. Тази представа обаче изцяло се промени. Дали изобщо остава някаква надежда?

Това е много важен въпрос. Преди години, през 2005, сякаш се беше отворил един златен прозорец. Тогава членството на Турция в ЕС изглеждаше почти възможно. В самата страна цели 82% подкрепяха тази идея. Беше направо невероятно: въодушевлението, статиите във вестниците. Но нещата тръгнаха другояче. Да, турското правителство не успя да изпълни критериите за членство в ЕС. Но виновни са и европейските политици-популисти, които създадоха тази дистанция към Турция. В това отношение Франция е типичен пример.

И какво се случи след 2005? Турция започна да изпада във все по-голяма изолация, затвори се и стана авторитарна. Нима това помага на Европа? Не, разбира се. Нима помага на турските демократи? Не. Нима помага на региона? Не. Най-доброто в дългосрочна перспектива е Турция да се обвърже с основните европейски ценности на либералната и плуралистична демокрация. Турция трябва да бъде окуражавана в диалога с ЕС. Ние можем да критикуваме правителството и едновременно с това да окуражаваме народа. Знам, че в момента не е особено реалистично да се говори за членство на Турция в ЕС, но надеждата не бива да умира. В противен случай турските националисти и изолационисти ще продължат да говорят на младите хора: „Ето, виждате ли, Европа не се интересува от нас. Нека по-добре да се обърнем към Русия или Саудитска Арабия”.

За съжаление и в Германия има силни популистки тенденции - както в Унгария и в Полша. Можете ли да разберете хората, които следват подобни популистки лидери?

Писателят е длъжен да разбира и да съпреживява. Тоест, аз трябва да осъзная защо един нормален, добросърдечен и угрижен американец, германец или поляк от средната класа изведнъж започва да гласува за крайно десните.

Просто трябва да го разбера. Ако не ги разберем, ние ще изгубим тези хора. Не бива да прекъсваме диалога с тях. Много хора се боят за бъдещето си. Някои от тях се страхуват от мигрантите, от исляма, от „другите”. Това е разбираемо. Опасно става едва тогава, когато тези страхове залегнат в основата на политиката. Историята изобилства от такива примери. Тъй че: нека проявим разбиране към страховете, но да не им позволяваме да ни надмогнат.

За мен многообразието е нещо особено важно. И съм разтревожена от надигането на популизма, на ксенофобията, на племенните чувства. Тревожи ме и развитието на демокрацията в някои страни, към които се числи и Турция. Това са демокрации, които в сърцевината си са много авторитарни. Унгария, Полша, Турция - една подир друга държавите поемат по този път. Нека разговаряме за това развитие - и за опасностите, които произтичат от него.

С писателката разговаря Сабине Пешел, публикуваме интервюто със съкращения. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?