Кристофър Марлоу многократно е „откриван” в текстове на Шекспировите пиеси. Но едва сега двамата драматурзи се появяват един до друг на титулната страница на трите части на „Хенри Шести” в оксфордско издание. Филолозите от университета смятат, че са доказали убедително съавторството на Кристофър Марлоу, както потвърждава и редакторът Гари Тейлър.

Марлоу е автор на седем трагедии (сред които „Евреинът от Малта” споделя общ сюжет с „Венецианският търговец” на Уилям от Стратфорд, а „Тамерлан Велики” включва драматизирана версия на падането на унищожителя на Второто българско царство Баязид Йълдъръм в монголски плен). Още от XVIII в. започват спекулации, че драматургът може да участвал в написването на „Хенри Шести” (адаптирана във втория сезон на „Кухата корона”). За първи път обаче учените твърдят, че са открили сериозни основания за това предположение, отбелязва Би Би Си.

Изследването, осъществено от двайсет и трима специалисти, потвърждава чужда намеса в седемнайсет от общо тридесет и осемте пиеси на великия драматург. Шекспир и съвременните му автори са си сътрудничели при нужда. Това понякога стига дотам, че въпросът за авторството се усложнява: невинаги е ясно кога става дума за текст на Шекспир с намеса например от Томас Наш или за произведение и на двамата. Досега открит е стоял само въпросът за съавторство с Марлоу.

Според оксфордското издателство вече е несъмнен факт, че двамата не просто са си влияли, а са работили заедно. Това променя представите ни за работата и на Барда, и на неговия по-малко щастлив съвременник. Двамата поети се познават, възхищават се един от друг, конкурират се в писането за театрите в Лондон от края на XVI в., а сега се оказва, че са работили заедно. Но докато Уилям Шекспир живее дълго и вижда резултата от работата си в слава, контакти с аристократични покровители и богатство, то Марлоу загива млад в кръчмарска свада и оставя много по-малко свои произведения.

„Хенри Шести” разказва историята на Войната на Двете рози, разиграла се повече от сто години преди времето на самите Шекспир и Марлоу.

"Площад Славейков"