След като румънци и българи прокудиха турците, кварталът “Марксло” на Дуисбург все повече се превръща в синоним на бедност и престъпност. Градът отвръща, като изхвърля на улицата цели семейства.

Това пише Щефан Лаурин за изданието “Велт N24”. Това е 100 % дъщерна медийна групировка на издателство “Аксел Шпрингер”, обединяваща в. “Ди Велт” и новинарския тв канал N24.

Щефан Лаурин.

В западногерманския град Дуисбург живеят официално 13 000 български и румънски граждани, повечето от ромски произход. Истинската цифра е далеч по-голяма.

Местното население е шокирано от хигиенните им навици. От общината пък обявяват сградите, в които са се настанили ромите, като необитаеми и принудително изваждат живущите. Така те остават на улицата.

Как отразява мрачната картина авторът Лаурин?

“Стари сгради, на улицата играят деца, навред е мръсотия. Мъже са се скупчили на групи по тротоарите. Улица “Хенриете” в квартала “Марксло” със сигурност не е от най-добрите места в Дуисбург. В облекло на строителен работник мъж изнася от сграда отпадъчни материали и ги хвърля в контейнер. Фасадата се боядисва, сградата се реновира.

Той не иска да каже името си, но преди 35 години е пристигнал от Турция и винаги е живял на “Хенриетещрасе”. Всичко е било наред, докато са дошли онези и е настъпила разрухата.

“Онези” са пристигналите от Румъния и България, повечето роми.

Българските и румънските роми се заселват в необитаеми къщи в Дуисбург.

Лаурин припомня, че преди седмици от канала са били източени 100 литра мазнини, започнало е следствие.

На съседната улица пък са били опразнени две сгради, тъй като имало опасност за наемателите. Навсякъде били нелегално прокарани кабели за ток, имало реална опасност от пожар.

До преди години кварталът “Максло” е бил населен предимно с имигранти от Турция, пристигали техни сънародници от цяла Германия, дори от Белгия и Холандия. Появили се нови магазини за дамска мода и обувки, както и златарски ателиета. Кварталът станал привлекателен.

Дори в. “Ню Йорк таймс” описал историята на квартала, наричайки го “чудото от Марксло”, но тези времена били безвъзвратно отминали. След като там се настанили българи и румънци, всичко тръгнало надолу, проблемите ставали все по-големи. Коренното население не ги приело с отворени обятия. Тези хора нямали никакъв шанс на трудовия пазар, нито можели да наемат квартири. Настанявали се в стари сгради, често по няколко семейства в едно жилище.

От кметстото в Дуисбург започват да опразват порутените сгради и да преследват недобросъвестни собственици. Те отдавали жилища под наем, които не отговаряли на противопожарните условия и есплоатирали наематели, зстрашавали и живота им. Така през последните години 10 кооперации били обявени за необитаеми, се твърди в публикацията.

Този процес продължавал и до днес. Твърденията на кметството, че никой не оставал на улицата, били опровергани от публикации в печата.

Ръка на бедстващите е подала католическата църква 

Тя организирала и учебни занятия за ромски деца от България и Румъния, тъй като за тях нямало места в редовните училища.

Български семейства ми разказаха, че една вечер били изхвърлени от жилищата им и не знаели къде да се дянат”, споделя падре Оливер. Предложили им да прекарат две нощи във физкултурен салон, но те отказали. Условията били такива, че никой досега не е приел да нощува там. “Със сигурност много сгради са необитаеми, но просто да изхвърлиш хора на улицата, това не е решение”, казва падре Оливер.

Кметът на Дуисбург Сьорен Линк.

Друго е отношението на кмета на Дуисбург, социалдемократа Сьорен Линк:

“Всеки гражданин, независимо от неговата националност, сам трябва да се погрижи за жилище. Ние правим твърде много за интеграцията и имаме големи успехи, но нито искаме, нито ще имаме жилищна концепция.”

“Политиката на кмета се подкрепя както от християндемократи, така и от социалдемократи, които управляват съвмество в Дуисбург. Партийна дружка на кмета Линк казва, че неговата цел била българи и румънци да не се чувстват комфортно в Дуисбург, а интеграцията изобщо не го интересувала. Миналата година по време на конференция на социалдемократите в Берлин по повод бежанците Линк каза:

“С голямо удоволствие бих приел двойно повече сирийци, ако в замяна бих се отървал от няколко източноевропейци.” Изглежда това послание е достигнало до градската управа на Дуисбург”, пише Лаурин.

Той посочва и по-добрата страна на медала:

“Няколко километра източно от квартала “Максло” в Дуисбург е съвсем различно. И там имаше много проблеми със стар сграден фонд. Пристигнали от Румъния и България мигранти живееха в съборетини. До девет души си деляха тристайно жилище и плащаха по 100 евро за матрак. За собствениците това беше печеливш бизнес. Местната община обаче реагира и опразни много от тези сгради, но не свърши дотам. Общинската администрация по жилищни въпроси изкупи в Северния град, кварталът с най-занемарен сграден фонд, редица кооперации, реновира ги и започна да ги отдава под наем, включително на български граждани. Стартирани бяха и много проекти по интеграцията на мигрантните, създадена беше и фирма за посредничество при търсене и намиране на жилища.”