Ad Config - Website header

 

Article_top

Вчера т.нар. медийно пространство в България беше огласено от следните заглавия: "ЕП отменя механизма за сътрудничество и проверка за България" (ЕП означава Европейският парламент - б.а.); "Общ мониторинг на ЕС заменя механизма за наблюдение на България и Румъния"; "Европейският парламент реши да прекрати специалния мониторинг над България и Румъния", "Мониторингът на Брюксел спрямо България и Румъния отпада догодина".

Тези твърдения са неверни, а броят им създава впечатление за масова заблуда.  

Европейският парламент няма властта да "отменя" т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), с който Европейската комисия наблюдава правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния вече десета година.

Той е следствие от договорите на двете страни за присъединяване към Европейския съюз и няма как да бъде отменен без съгласието на държавите членки. Европейският парламент, разбира се, може да апелира към тях, да им предлага, но не и да им разпорежда.

За да вземат държавите решение за бъдещето на механизма, Европейската комисия първо трябва обосновано да им го предложи. Вероятно е тя да направи такова предложение в началото на идната година, когато се навършват десет години от началото на действието на механизма. Твърде рано е да се каже за какво точно ще е това предложение - за отмяна, за модификация на механизма или за нещо друго.  

Когато публикува последния си доклад по него в началото на тази година, Комисията обяви, че в следващия, вероятно през януари или февруари 2017 година, ще направи цялостна оценка за досегашните му резултати и ще предложи как той да продължи или с какво да бъде заменен.

Тя ясно посочи, че Румъния е значително по-напреднала от България в постигането на целите на механизма и се приближава към евентуалната му отмяна.

Малко след този доклад председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер заяви, че наблюденията над България и Румъния "не са интимно свързани", че двете страни ще бъдат оценявани поотделно и че едната може да се освободи от наблюдението, докато другата да остане още под него. 

По-рано Юнкер пое политически ангажимент да сложи край на този механизъм за България и Румъния в рамките на петгодишния си мандат начело на Комисията.

Какво всъщност реши вчера Европейският парламент?  Той прие с голямо мнозинство (505 на 171 гласа и 39 въздържали се) незаконодателен доклад на холандската евродепутатка Софи ин 'т Велд, в който тя призовава Комисията да предложи на законодателите в ЕС (държавите членки и парламента) да приемат единен за целия ЕС механизъм за наблюдение как всяка от 28-те му страни съблюдава демокрацията, върховенството на закона и основните права.

"Парламентът моли Комисията да представи до септември 2017 година предложение за Съюзен пакт за демокрация, върховенство на закона и основни права във формата на междуинституционално споразумение, изравняващо и допълващо съществуващите механизми", се казва в съобщение на парламента от вчера. "Комисията трябва да даде обоснован отговор на молбата на парламента".

Излиза, че предлаганият от холандската либералка пакт, ако стане факт, би "допълнил" наблюденията над България и Румъния, а не би ги отменил или заменил с нещо друго. Той би въвел подобни наблюдения над всички страни-членки, за да не изглеждат България и Румъния дискриминирани, след като вече десет години само те са били под лупа.

Комисията е единствената институция в ЕС, която има правото на законодателна инициатива. Тя е задължена да отговори обосновано на молбата на евродепутатите, но не и да я изпълни. Дори обаче да я изпълни, няма гаранции, че механизмът в сегашния си вид би отпаднал, както твърди роякът цитирани заглавия. Никой още не знае какво мислят по въпроса държавите членки. 

Какво мисли Комисията по предложението на Ин 'т Велд каза вчера първият ѝ заместник-председател Франс Тимерманс, под чието наблюдение е механизмът:

"Надявам се всички да се съгласим, че дълъг институционален дебат за нови механизми е последното нещо, от което се нуждаем точно сега. Имаме редица съществуващи инструменти и действащи лица, които вече осигуряват набор от взаимнодопълващи се и ефективни средства по въпросите на върховенството на закона. Дублирането на съществуващите механизми е нещо, което мисля, че трябва да избягваме".

Целият дебат между Ин 'т Велд и Тимерманс вижте тук.

Докато ЕС наблюдаваше България и Румъния как се справят с корупцията, организирната престъпност, как с различен и неравен напредък изграждат независими и професионални съдебни системи и администрации, в други негови държави на изток се появиха друг вид тревожни симптоми. В Унгария изпълнителната власт посегна върху независимостта на съдебната власт, на централната банка, върху свободата на медиите. Първо в Румъния, после в Полша тя се опита да ореже правомощията на Конституционния съд.

В отговор на тези явления Европейската Комисия през март 2014 година прие т.нар. Рамка за върховенство на закона - процедура за диалог и наблюдение над правителства, които системно и сериозно се отклоняват от базови принципи на ЕС, залегнали в договора му. "Рамката" би могла да доведе до най-тежката санкция в ЕС - лишаване на държава-членка от право на глас съгласно член 7 от неговия договор. Засега тя е задействана само спрямо Полша.

Клуб Z помоли Кристиан Виганд, говорител на Комисията по въпросите на правосъдието, да обясни разликата между "рамката" и механизма за наблюдение над България и Румъния. Ето какво отговори той:

"Механизмът за върховенство на закона, предложен от Комисията през март 2014 г., е рамка за справяне със системни заплахи за върховенството на закона във всяка от 28-те държави-членки на ЕС, преди прибягване на член 7 от Договора за функциониране на ЕС да стане необходимо. Този инструмент е допълващ и не е в ущърб на процедурите за нарушение и на т.нар. "процедура по член 7" от Лисабонския договор. МСП е основаващ се на договора процес, предназначен да измерва напредъка на България и Румъния, съгласно споразумението за тяхното присъединяване, по съгласуван набор от показатели в области като реформа на правосъдието и борбата с корупцията. МСП е процес на съвместна работа "сътрудничество" с България и Румъния, за стимулиране и проверка на реформите. Напредъкът в тези области се оценява за двете държави-членки възоснова на собствените им заслуги".

Във вчерашните съобщения за "отмяна" на МСП липсва или е забравен политическият контекст. Ин 'т Велд, заместник-председателка на групата на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) в Европейския парламент, се присъедини по-рано тази година към инициатива на няколко български евродепутати за отмяна на МСП като "неефективен" и "дискриминационен". В нейна подкрепа в публично изслушване в Европарламента на 16 март т.г. се изказа и главният прокурор Сотир Цацаров.

Евродепутатите от АЛДЕ са сред най-гласовитите, когато стане дума за демокрация, върховенство на закона и основни права. От изборите за Европейски парламент през май 2014 година обаче те пазят упорито мълчание по кандидатурата и избора на Делян Пеевски с бюлетината на Движението да права и свободи (ДПС) за евродепутат. ДПС е член на АЛДЕ. Пеевски се отказа от мандат в Европарламента, след като беше избран. АЛДЕ отказва да коментира и въпроси като медийния монопол в България и аферата КТБ.

Авторът на тези редове получи покана за брифинг с ограничен брой журналисти в Брюксел на 18 октомври т.г., на която Ин 'т Велд представи гласуваната вчера в Страсбург инициатива. В последния момент обаче се оказа, че той е изключен от списъка на поканените. Екипът на евродепутатката се извини с техническа грешка. Той и досега продължава да не отговаря на исканията на Клуб Z за интервю с Ин 'т Велд. 

 

Вчера т.нар. медийно пространство в България беше огласено от следните заглавия: "ЕП отменя механизма за сътрудничество и проверка за България" (ЕП означава Европейският парламент - б.а.); "Общ мониторинг на ЕС заменя механизма за наблюдение на България и Румъния"; "Европейският парламент реши да прекрати специалния мониторинг над България и Румъния", "Мониторингът на Брюксел спрямо България и Румъния отпада догодина".

Тези твърдения са неверни, а броят им създава впечатление за масова заблуда.  

Европейският парламент няма властта да "отменя" т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), с който Европейската комисия наблюдава правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния вече десета година.

Той е следствие от договорите на двете страни за присъединяване към Европейския съюз и няма как да бъде отменен без съгласието на държавите членки. Европейският парламент, разбира се, може да апелира към тях, да им предлага, но не и да им разпорежда.

За да вземат държавите решение за бъдещето на механизма, Европейската комисия първо трябва обосновано да им го предложи. Вероятно е тя да направи такова предложение в началото на идната година, когато се навършват десет години от началото на действието на механизма. Твърде рано е да се каже за какво точно ще е това предложение - за отмяна, за модификация на механизма или за нещо друго.  

Когато публикува последния си доклад по него в началото на тази година, Комисията обяви, че в следващия, вероятно през януари или февруари 2017 година, ще направи цялостна оценка за досегашните му резултати и ще предложи как той да продължи или с какво да бъде заменен.

Тя ясно посочи, че Румъния е значително по-напреднала от България в постигането на целите на механизма и се приближава към евентуалната му отмяна.

Малко след този доклад председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер заяви, че наблюденията над България и Румъния "не са интимно свързани", че двете страни ще бъдат оценявани поотделно и че едната може да се освободи от наблюдението, докато другата да остане още под него. 

По-рано Юнкер пое политически ангажимент да сложи край на този механизъм за България и Румъния в рамките на петгодишния си мандат начело на Комисията.

Какво всъщност реши вчера Европейският парламент?  Той прие с голямо мнозинство (505 на 171 гласа и 39 въздържали се) незаконодателен доклад на холандската евродепутатка Софи ин 'т Велд, в който тя призовава Комисията да предложи на законодателите в ЕС (държавите членки и парламента) да приемат единен за целия ЕС механизъм за наблюдение как всяка от 28-те му страни съблюдава демокрацията, върховенството на закона и основните права.

"Парламентът моли Комисията да представи до септември 2017 година предложение за Съюзен пакт за демокрация, върховенство на закона и основни права във формата на междуинституционално споразумение, изравняващо и допълващо съществуващите механизми", се казва в съобщение на парламента от вчера. "Комисията трябва да даде обоснован отговор на молбата на парламента".

Излиза, че предлаганият от холандската либералка пакт, ако стане факт, би "допълнил" наблюденията над България и Румъния, а не би ги отменил или заменил с нещо друго. Той би въвел подобни наблюдения над всички страни-членки, за да не изглеждат България и Румъния дискриминирани, след като вече десет години само те са били под лупа.

Комисията е единствената институция в ЕС, която има правото на законодателна инициатива. Тя е задължена да отговори обосновано на молбата на евродепутатите, но не и да я изпълни. Дори обаче да я изпълни, няма гаранции, че механизмът в сегашния си вид би отпаднал, както твърди роякът цитирани заглавия. Никой още не знае какво мислят по въпроса държавите членки. 

Какво мисли Комисията по предложението на Ин 'т Велд каза вчера първият ѝ заместник-председател Франс Тимерманс, под чието наблюдение е механизмът:

"Надявам се всички да се съгласим, че дълъг институционален дебат за нови механизми е последното нещо, от което се нуждаем точно сега. Имаме редица съществуващи инструменти и действащи лица, които вече осигуряват набор от взаимнодопълващи се и ефективни средства по въпросите на върховенството на закона. Дублирането на съществуващите механизми е нещо, което мисля, че трябва да избягваме".

Целият дебат между Ин 'т Велд и Тимерманс вижте тук.

Докато ЕС наблюдаваше България и Румъния как се справят с корупцията, организирната престъпност, как с различен и неравен напредък изграждат независими и професионални съдебни системи и администрации, в други негови държави на изток се появиха друг вид тревожни симптоми. В Унгария изпълнителната власт посегна върху независимостта на съдебната власт, на централната банка, върху свободата на медиите. Първо в Румъния, после в Полша тя се опита да ореже правомощията на Конституционния съд.

В отговор на тези явления Европейската Комисия през март 2014 година прие т.нар. Рамка за върховенство на закона - процедура за диалог и наблюдение над правителства, които системно и сериозно се отклоняват от базови принципи на ЕС, залегнали в договора му. "Рамката" би могла да доведе до най-тежката санкция в ЕС - лишаване на държава-членка от право на глас съгласно член 7 от неговия договор. Засега тя е задействана само спрямо Полша.

Клуб Z помоли Кристиан Виганд, говорител на Комисията по въпросите на правосъдието, да обясни разликата между "рамката" и механизма за наблюдение над България и Румъния. Ето какво отговори той:

"Механизмът за върховенство на закона, предложен от Комисията през март 2014 г., е рамка за справяне със системни заплахи за върховенството на закона във всяка от 28-те държави-членки на ЕС, преди прибягване на член 7 от Договора за функциониране на ЕС да стане необходимо. Този инструмент е допълващ и не е в ущърб на процедурите за нарушение и на т.нар. "процедура по член 7" от Лисабонския договор. МСП е основаващ се на договора процес, предназначен да измерва напредъка на България и Румъния, съгласно споразумението за тяхното присъединяване, по съгласуван набор от показатели в области като реформа на правосъдието и борбата с корупцията. МСП е процес на съвместна работа "сътрудничество" с България и Румъния, за стимулиране и проверка на реформите. Напредъкът в тези области се оценява за двете държави-членки възоснова на собствените им заслуги".

Във вчерашните съобщения за "отмяна" на МСП липсва или е забравен политическият контекст. Ин 'т Велд, заместник-председателка на групата на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) в Европейския парламент, се присъедини по-рано тази година към инициатива на няколко български евродепутати за отмяна на МСП като "неефективен" и "дискриминационен". В нейна подкрепа в публично изслушване в Европарламента на 16 март т.г. се изказа и главният прокурор Сотир Цацаров.

Евродепутатите от АЛДЕ са сред най-гласовитите, когато стане дума за демокрация, върховенство на закона и основни права. От изборите за Европейски парламент през май 2014 година обаче те пазят упорито мълчание по кандидатурата и избора на Делян Пеевски с бюлетината на Движението да права и свободи (ДПС) за евродепутат. ДПС е член на АЛДЕ. Пеевски се отказа от мандат в Европарламента, след като беше избран. АЛДЕ отказва да коментира и въпроси като медийния монопол в България и аферата КТБ.

Авторът на тези редове получи покана за брифинг с ограничен брой журналисти в Брюксел на 18 октомври т.г., на която Ин 'т Велд представи гласуваната вчера в Страсбург инициатива. В последния момент обаче се оказа, че той е изключен от списъка на поканените. Екипът на евродепутатката се извини с техническа грешка. Той и досега продължава да не отговаря на исканията на Клуб Z за интервю с Ин 'т Велд. 

Коментари

Krasimir Kabakciev's picture
Krasimir Kabakciev
Krasimir Kabakciev

Уточненията са верни, но ...

Авторът, който е един от малкото български журналисти, които са показвали, че безобразията в ЕС не бива да се търпят, в случая си е затрайкал много яко по най-важния пункт.
А най-важният пункт е, че брюкселските управници вече близо десетилетие оставят България да бъде една истинска кочина - без правосъдие, в плен на престъпността, безграничната корупция, простащината и безобразията на политиците и т.н. Този факт днес е видим да всички поради огромната разлика с Румъния, която осъществи значителен прогрес в реформата на съдебната система и борбата с корупцията.
След тоталния провал на имиграционната политика и практика на ЕС, след провала по отношение на Обединеното кралство, след удара, който беше нанесен на ЕС от Брексит, след като ЕС стана за смях пред целия свят с невъзможността да се справи с една валонска групичка, обсъжданото тук решение е просто израз на ПОРЕДНИЯ ГРАНДИОЗЕН ПРОВАЛ НА ЕС И НА ПОРЕДНОТО МУ БЕЗСИЛИЕ - в още една област. И аз бих очаквал от автор като Желев да заяви на висок глас, че това е ГРАНДИОЗЕН ПРОВАЛ!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета