Докато пиша това, вероятно десетки хиляди се подготвят за митинга-концерт на Слави Трифонов на Орлов мост, а много други негодуват срещу причинените от това събитие неудобства в центъра на София. На мен концерт, пък дори и под формата на митинг, не може да ми пречи – всеки е свободен да се радва на музиката, която харесва, и да аплодира идола, който си е избрал.

Но на този референдум няма да гласувам. Мнението ми е лично и не ангажирам никого с него. Но не само няма да гласувам, а и ще отделя част от времето си, за да убеждавам хората около мен също да не го правят. Ето защо:

1.Поставената цел е лъжлива

Не, този референдум няма „да промени политическата система“, както примамливо ни го рекламират неговите инициатори. Политическата система в България, за съжаление, е сведена до принципа „на едно гише“. Гишето може понякога да сменя адреса си, но винаги то разпределя порциите, то кадрува в съдебната система, то управлява медиите, то прави и разваля коалиции. Институциите не служат на гражданите, а разделението на властите е само на хартия.

Според мен политическата система може да започне да се променя, когато имаме работещи и отговорни полиция, прокуратура и съд; когато законите важат еднакво за всички; когато „кучетата-пазачи“ заработят. Ако избираме депутатите мажоритарно, а не пропорциално; ако гласуването стане задължително (то не е ли и сега по закон?); ако субсидиите на партиите бъдат почти премахнати, тогава може би ще променим само цвета на целофана, но не и увитото в него. Онзи целофан, за който говореше преди много години Бойко Борисов.

2. Въпросите са лъжливи

Какво означава гласуването да е задължително? Никой, ама никой не може да ме задължи да гласувам (отделен въпрос е, че винаги го правя). Това е толкова смешно, че очаквам след време някой да реши да проведе референдум за задължително преклонение пред българщината, например.

Всички депутати да се избират мажоритарно? За да преминем окончателно към еднопартийна система. За да могат Цветанов и Карадайъ така да разграфят България на 240 петънца, че само те да печелят, а народът да спре да признава изборите. А и да им орежем субсидията, за да не се опитва изобщо никой да участва в политиката, ако не е одобрен от онова гише. 11 лева на глас вероятно наистина са много, но защо 1 лев? Защо да не премахнем субсидиите изобщо? Популизмът е слаба дума, но обикновено тя се използва в случаи, когато знаеш, че лъжеш, но и ти харесва, че хората срещу теб обичат да бъдат лъгани.

3.Знамето е лъжливо

Нямам проблем с чалгата, която пее Слави Трифонов. Просто не я слушам. Но дори и с изпълнения на Моцарт да беше тръгнал, този референдум пак щеше да бъде чалга. Не приемам най-голямата национална телевизия да участва директно в политическия живот на страната. Не приемам и обясненията, че ставало дума за външна продукция. Не приемам и двуличието, с което един ден се представяш за знаме, надъхваш милионната си публика от всекидневния си национален ефир, а в следващия момент си подписваш също милионния договор и сваляш оборотите. Не приемам и плакатната съвест с избирателна пропускливост, през която животинската мафия минава, а начинът на избиране на депутатите не минава.

Това са моите три причини. Вие може да имате и повече, но на мен са ми достатъчни. На референдума не трябва изобщо да гласуваме, за да не позволим активността да достигне необходимия праг и резултатите да станат задължителни. Дори и да имате категорична позиция против някои от въпросите, всяка бюлетина с „Не“ работи в полза на референдума. Т. е. на лъжата.

П.П. Едва ли скоро ще публикувам отново толкова пристрастно лично мнение. С колегата Любен Обретенов водим спора на живо и решихме този път да ви направим свидетели на нашия спор. Всеки сам може да реши.