Ad Config - Website header

 

Article_top

Аз съм е*ати каръка. Преди три години ме арестуваха с готварски нож, докато Местан и Станишев се целуваха на Орлов мост. Днес пак същата история. Ето как стана.

В пиесата, която играем с децата от детското ми студио, пресъздаваме Априлското въстание. За тази цел един приятел ми прави вече от един месец черешово топче. Иначe Боримечката как да изиграе ролята си? И тази сутрин се обади и вика: „Ела да си го вземеш, готово е!” Живее до радиото. Отивам към 18.00 часа и гледам - прекрасно черешово топче от стиропор.

Снимка ФБ профил на Олег Ковачев

Като истинско. Даже дулото като от метал. Плащам, взимам го под мишница и през Борисовата градина към нас. Живея на Орлов мост.

По едно време усетих, че май сгреших маршрута. Четирима полицаи тръгнаха към мен някъде около стадиона.

- Стой, стой! - Спрях.

- Къде отивате?

 - Вкъщи! - отговарям аз дружелюбно с черешовото топче под ръка.

- Какво носите? Това оръдие ли е?

- Да, но не може да стреля, бутафорно е, реквизит - обяснявам аз.

Главният се приближава и аз без да искам обръщам дулото към него. Той отскача, другите се хвърлят върху мен и ме събарят на земята. В този момент откъм шоуто на Орлов мост се чуват гърмежи, ракети. Всички залегнаха, двама ме притискат да не мърдам. Шефът се обажда по радиостанцията и вика микробуса. Опитвам се да обясня, че грешат. Подхвърлям топчето нагоре, за да покажа, че тежи два килограма. Пак ме притискат надолу. Единият ми вика:

- Мълчи, че началникът като е пиян е много строг!

Закараха ме с черешовото топче до районното, извикаха вещо лице. Писах обяснения. Подписах документ, че няма да се приближавам на по-малко от половин километър от Слави Трифонов.

- Ама аз не го дишам, защо да се приближавам? - опитах се да кажа нещо.

Пуснаха ме преди десет минути, топчето е в районното. Чакат вещото лице да се произнесе дали топче от стиропор може да стреля. Дано не напише, че може, защото майка ми жална. Дано поне не съм прецакал концерта на Слави!

-----

*Олег Ковачев е актьор, режисьор, оператор, сценарист. Играе в любими български филми - в "Рицар без броня" участва като дете, печели награда във фестивалите във Венеция и в Москва. Играе в "На всеки километър" и др. Като режисьор, сценарист и оператор има над 50 филма. Работил е в Студия за игрални филми „Бояна“ и СНПДФ „Време“.

**Разказът на Олег Ковачев е от профила му във фейсбук. Публикуваме го с разрешението на автора. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

*** Текстът на Олег Ковачев е шега, макар да звучи като истинска случка. „Изпробвам доверчивостта на хората. Орсън Уелс, 1938 година“, каза той пред Клуб Z (точно в Деня на Вси светии - 30 октомври 1938 г., е излъчена постановката на Орсън Уелс по знаменития роман на Хърбърт Уелс „Война на световете”, която изправя косите на стотици хиляди американци, повярвали, че слушат на живо как марсианците нападат Земята). 

 

Аз съм е*ати каръка. Преди три години ме арестуваха с готварски нож, докато Местан и Станишев се целуваха на Орлов мост. Днес пак същата история. Ето как стана.

В пиесата, която играем с децата от детското ми студио, пресъздаваме Априлското въстание. За тази цел един приятел ми прави вече от един месец черешово топче. Иначe Боримечката как да изиграе ролята си? И тази сутрин се обади и вика: „Ела да си го вземеш, готово е!” Живее до радиото. Отивам към 18.00 часа и гледам - прекрасно черешово топче от стиропор.

Снимка ФБ профил на Олег Ковачев

Като истинско. Даже дулото като от метал. Плащам, взимам го под мишница и през Борисовата градина към нас. Живея на Орлов мост.

По едно време усетих, че май сгреших маршрута. Четирима полицаи тръгнаха към мен някъде около стадиона.

- Стой, стой! - Спрях.

- Къде отивате?

 - Вкъщи! - отговарям аз дружелюбно с черешовото топче под ръка.

- Какво носите? Това оръдие ли е?

- Да, но не може да стреля, бутафорно е, реквизит - обяснявам аз.

Главният се приближава и аз без да искам обръщам дулото към него. Той отскача, другите се хвърлят върху мен и ме събарят на земята. В този момент откъм шоуто на Орлов мост се чуват гърмежи, ракети. Всички залегнаха, двама ме притискат да не мърдам. Шефът се обажда по радиостанцията и вика микробуса. Опитвам се да обясня, че грешат. Подхвърлям топчето нагоре, за да покажа, че тежи два килограма. Пак ме притискат надолу. Единият ми вика:

- Мълчи, че началникът като е пиян е много строг!

Закараха ме с черешовото топче до районното, извикаха вещо лице. Писах обяснения. Подписах документ, че няма да се приближавам на по-малко от половин километър от Слави Трифонов.

- Ама аз не го дишам, защо да се приближавам? - опитах се да кажа нещо.

Пуснаха ме преди десет минути, топчето е в районното. Чакат вещото лице да се произнесе дали топче от стиропор може да стреля. Дано не напише, че може, защото майка ми жална. Дано поне не съм прецакал концерта на Слави!

-----

*Олег Ковачев е актьор, режисьор, оператор, сценарист. Играе в любими български филми - в "Рицар без броня" участва като дете, печели награда във фестивалите във Венеция и в Москва. Играе в "На всеки километър" и др. Като режисьор, сценарист и оператор има над 50 филма. Работил е в Студия за игрални филми „Бояна“ и СНПДФ „Време“.

**Разказът на Олег Ковачев е от профила му във фейсбук. Публикуваме го с разрешението на автора. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

*** Текстът на Олег Ковачев е шега, макар да звучи като истинска случка. „Изпробвам доверчивостта на хората. Орсън Уелс, 1938 година“, каза той пред Клуб Z (точно в Деня на Вси светии - 30 октомври 1938 г., е излъчена постановката на Орсън Уелс по знаменития роман на Хърбърт Уелс „Война на световете”, която изправя косите на стотици хиляди американци, повярвали, че слушат на живо как марсианците нападат Земята). 

Коментари

Gaver's picture
Gaver
Gaver

Какво точно се казва?

И каква е поуката от цялата статия? Защото остава впечатление, че Слави Трифонов е развалил хараткъка на автора?
Защото според мен, имаме зле свършена работа от служителите на ред, разбирай Столична Дирекция на МВР... разбирай МВР... разбирай Бъчварова... разбирай... Вие си знаете ;)
Лаборант Ваню's picture
Лаборант Ваню
Лаборант Ваню

Целокупното "артистично" съсловие

завижда с черна завист на учиндолския селяндур заради успеха му пред българаните.

Въпросът обаче е какво е "по-добре", успех пред българани или неуспех цял живот? Отговорът, смятам, е ясен - завиждат тия, дето усещат, че са "по-зле".

А поуката е, че ако си имал късмет във филм като дете, като пораснеш ставаш Маколи Калкин.
eb's picture
eb
eb

:):):)

:):):)
Nikolay Todorov's picture
Nikolay Todorov
Nikolay Todorov

Ама вие сериозно ли? :D

Човекът разказа просто една смешна история, а вие го изядохте с парцалите. Ше ви запукам с черешовото топче :D
Malena Sheytanova's picture
Malena Sheytanova
Malena Sheytanova

Хахахахах,

Сладко :))

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията