Ad Config - Website header

 

Article_top

Ивайло Калфин е кандидатът на АБВ и коалиция "Калфин президент" за държавен глава на вота на 6 ноември. Роден е на 30 май 1964 г. Той е депутат в два парламента, вицепремиер и министър на външните работи в правителството с премиер Сергей Станишев (2005-2009 г.), евродепутат от Партията на европейските социалисти/БСП в периода 2009- 2014 г. Става вицепремиер и министър на социалната политика във второто правителство на Бойко Борисов през 2014 г., но през май 2016 г. АБВ излиза в опозиция и Калфин подава оставка от министерския си пост.

Калфин е възпитаник на Френската гимназия в София, завършва Международни икономически отношения в София и магистърска степен по меджународно банкиране във Великобритания. Той е женен, има дъщеря, владее 4 чужди езика.

Това е вторият му опит в кандидат-президентска надпревара, след като през 2011 г. като кандидат на БСП загуби с малко вота от издигнатия от ГЕРБ Росен Плевнелиев.

Ето как Ивайло Калфин отговори на въпросите на Клуб Z в последната седмица от предизборната кампания за нов държавен глава:

- Г-н Калфин, според Вас силен или слаб е българският президент? Нужни ли са повече правомощия на държавния глава? „За“ или „против“ президентска република?

- Личността има огромно значение. Силата или слабостта са функция на качествата, волята и умението за инициативи, които притежава или не президентът. Той би могъл да уплътни максимално най-високата държавна позиция като поставя на вниманието на всички институции както дневния ред на обществото, така и стратегическите цели и приоритети на държавата. Доминиращата му роля е на обединител, който търси съгласие, но и на коректив,  особено когато има срастване и преливане на различните видове властти в една.

След като президентът се избира с най-висок мажоритарен вот, би следвало да ползва правото на законодателно инициатива. Реципрочно - би трябвало неговата позиция  "да тежи” повече и ветото му да се преодолява с квалифицирано мнозинство (тоест 2/3 от депутатите - б.р.). В настоящата ситуация чрез този инструмент (ветото) президентът причинява само шум в системата, без реално да въздейства на процесите, а електоралната му тежест реално е колкото на цялото на НС.

Бихме могли да разсъждаваме в хипотезата на президентска република отвъд мандата на бъдещия президент. Тези дебати заслужават да се водят, особено в контекста на дискусията около квадратчето „не гласувам” в бюлетината. В даден момент то би могло да ни покаже нелегитимността на политическия модел и тогава да е наложително да се търси друг, но само след съгласие в обществото.

- Довършете изречението: „Българофил е...“

Българофил трябва да е първата асоциация, която нацията прави, когато вижда своя държавен глава в действие. Това напълно съвпада с вмененото му от конституцията задължение (чл. 92, ал 1.) да олицетворява единството на нацията. Водейки политиката си разумно, президентът не създава предпоставка за дебата „фили-фоби”. 

- Възможно ли е да сме винаги с ЕС и САЩ и никога против Русия?

- Възможно е и има периоди от най-новата ни история, в които това е било реалност. По времето на мандатите на премиера Симеон Сакскобургготски и президента Първанов има много разменени визити на българския президент и неговите колеги от Русия и САЩ. Същото се отнася и за всички европейски лидери. Последните три редовни правителства изгубиха тотално баланса във външната политика. Затова вина има и президентът.

- Трябва ли да отпаднат санкциите за Русия? 

- Ефектът на санкциите винаги е бил контрапродуктивен. За пример може да дадем югоембаргото, което стимулира контрабандата и други нерегламентирани дейности. Ефект би имало с повече дипломация. Както Русия, така и ЕС имат интерес от нормализиране на отношенията.

- Чий е Крим? 

- По силата на международното право Крим е част от Украйна. За съжаление в много случаи, включително в регионите около нас, реалността е различна от правото. Такива са например всички замразени конфликти. Всеки път, когато Русия бъде притисната, се появява нов замразен конфликт. 

- Трябва ли България да преразглежда отношенията си с НАТО и ЕС и в каква посока?

- Не ревизия на отношенията, а по-активна, ясна и отчетлива позиция на България, когато се взимат решенията в тези формати. България губи статута си на пълноправен член като не участва пълноценно и смислено във формирането на политики, като същевременно губи инициатива и в региона.

- Съществува ли дилемата сигурност - човешки права? 

- Човешките права са върховна ценност. Отнемане на индивидуалните права в полза на колективни е световна тенденция след терористични акт от 11 септември 2001 г. Въпросът тук е колективна сигурност да не става разменна монета за конюктурни политически решения.

- Каква трябва да е политиката на България по бежанския проблем?

- Както многократно съм заявявал, това е външнополитически въпрос. Няма как да решим тези проблеми, без да има ясна позиция на ЕС и активни отношения с нашите съседи на Балканите. Ние трябва да определим профила на мигрантите и да постъпваме с тях спрямо него. 80% от бежанците в България са от афганистански произход. В Афганистан няма война, макар страната да е в тежко икономическо състояние. Тук, трябва да оказваме натиск за споразумения за реадмисия със страни с подобен профил. Трябва да има различен подход спрямо икономическите и военните мигранти.

- Каква ще е ролята на вицепрезидента Ви - проф. Любомир Халачев? Какво точно ще работи той?

- Има наложена практика вицепрезидентите „да разтоварват” президентите от някои дейности - като помилването, опрощаване на дългове, даването на гражданство. Професор Любомир Халачев е единственият в надпреварата с профил, който ще отстоява автентичната национална идентичност и духовност. Той ще предложи поредица от инициативи за възраждане на българската култура и подобряване на образованието, с което ще подпомага институциите, отговорни за това. Разбира се, вицепрезидентът не е просто някакъв придатък, а фигура достойна и готова във всеки един момент да поеме най-високите държавни отговорности.

- Ако бяхте президент в последните 2 години на кой от законите, приети от настоящото мнозинство, щяхте да наложите вето?

- На първо място Изборния кодекс - виждаме как многократно взривява и разклаща мнозинството, защото текстовете не са прецизни. Дори последните решения нарушават принципите на равнопоставеност, както и вкарват различна методика заради броенето и неброенето на квадратчето „не гласувам”. Тези постановки скоро ще бъдат променени отново.

Бих добавил и закона за концесиите, където има доста спорни моменти.

- По скалата от 1 до 10 (1- крайно ляво, 10- крайно дясно) как бихте се самоопределили?

 - 3-4 - ляво-център.

- Трябва ли президентът да бъде баща/майка на нацията?

- Напоследък много се злоупотребява с този въпрос - „баща”, „майка”, „син”, „говорител” на нацията. Това е неприемлив начин да се приватизира симпатията и одобрението на хората. Необходимо е всекидневно доказване, а не самозванство.

- Какво разбирате под думите "обединител на нацията" - да се опитваш да угодиш на всички или да се опитваш да поведеш всички?

- Отговорът ми се съдържа във въпроса. Първата постановка предполага популистки действия, „замазване на проблемите” и печелене на време до следващия мандат. Докато да поведеш всички означава да си спечелил доверието им чрез знаене и можене и те да те следват. Избирам второто!

- Коя световна политическа фигура Ви служи за пример? 

- Всеки политик работи в контекста на конкретната страна и политическа ситуация. Водя се по-скоро от качества като визионерство, решителност, готовност за риск, отстояване на принципи, отколкото от примера на конкретна личност.

- Колко езика владеете?

- Четири, ако не броим българския - английски, френски, испански и руски.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

 

Ивайло Калфин е кандидатът на АБВ и коалиция "Калфин президент" за държавен глава на вота на 6 ноември. Роден е на 30 май 1964 г. Той е депутат в два парламента, вицепремиер и министър на външните работи в правителството с премиер Сергей Станишев (2005-2009 г.), евродепутат от Партията на европейските социалисти/БСП в периода 2009- 2014 г. Става вицепремиер и министър на социалната политика във второто правителство на Бойко Борисов през 2014 г., но през май 2016 г. АБВ излиза в опозиция и Калфин подава оставка от министерския си пост.

Калфин е възпитаник на Френската гимназия в София, завършва Международни икономически отношения в София и магистърска степен по меджународно банкиране във Великобритания. Той е женен, има дъщеря, владее 4 чужди езика.

Това е вторият му опит в кандидат-президентска надпревара, след като през 2011 г. като кандидат на БСП загуби с малко вота от издигнатия от ГЕРБ Росен Плевнелиев.

Ето как Ивайло Калфин отговори на въпросите на Клуб Z в последната седмица от предизборната кампания за нов държавен глава:

- Г-н Калфин, според Вас силен или слаб е българският президент? Нужни ли са повече правомощия на държавния глава? „За“ или „против“ президентска република?

- Личността има огромно значение. Силата или слабостта са функция на качествата, волята и умението за инициативи, които притежава или не президентът. Той би могъл да уплътни максимално най-високата държавна позиция като поставя на вниманието на всички институции както дневния ред на обществото, така и стратегическите цели и приоритети на държавата. Доминиращата му роля е на обединител, който търси съгласие, но и на коректив,  особено когато има срастване и преливане на различните видове властти в една.

След като президентът се избира с най-висок мажоритарен вот, би следвало да ползва правото на законодателно инициатива. Реципрочно - би трябвало неговата позиция  "да тежи” повече и ветото му да се преодолява с квалифицирано мнозинство (тоест 2/3 от депутатите - б.р.). В настоящата ситуация чрез този инструмент (ветото) президентът причинява само шум в системата, без реално да въздейства на процесите, а електоралната му тежест реално е колкото на цялото на НС.

Бихме могли да разсъждаваме в хипотезата на президентска република отвъд мандата на бъдещия президент. Тези дебати заслужават да се водят, особено в контекста на дискусията около квадратчето „не гласувам” в бюлетината. В даден момент то би могло да ни покаже нелегитимността на политическия модел и тогава да е наложително да се търси друг, но само след съгласие в обществото.

- Довършете изречението: „Българофил е...“

Българофил трябва да е първата асоциация, която нацията прави, когато вижда своя държавен глава в действие. Това напълно съвпада с вмененото му от конституцията задължение (чл. 92, ал 1.) да олицетворява единството на нацията. Водейки политиката си разумно, президентът не създава предпоставка за дебата „фили-фоби”. 

- Възможно ли е да сме винаги с ЕС и САЩ и никога против Русия?

- Възможно е и има периоди от най-новата ни история, в които това е било реалност. По времето на мандатите на премиера Симеон Сакскобургготски и президента Първанов има много разменени визити на българския президент и неговите колеги от Русия и САЩ. Същото се отнася и за всички европейски лидери. Последните три редовни правителства изгубиха тотално баланса във външната политика. Затова вина има и президентът.

- Трябва ли да отпаднат санкциите за Русия? 

- Ефектът на санкциите винаги е бил контрапродуктивен. За пример може да дадем югоембаргото, което стимулира контрабандата и други нерегламентирани дейности. Ефект би имало с повече дипломация. Както Русия, така и ЕС имат интерес от нормализиране на отношенията.

- Чий е Крим? 

- По силата на международното право Крим е част от Украйна. За съжаление в много случаи, включително в регионите около нас, реалността е различна от правото. Такива са например всички замразени конфликти. Всеки път, когато Русия бъде притисната, се появява нов замразен конфликт. 

- Трябва ли България да преразглежда отношенията си с НАТО и ЕС и в каква посока?

- Не ревизия на отношенията, а по-активна, ясна и отчетлива позиция на България, когато се взимат решенията в тези формати. България губи статута си на пълноправен член като не участва пълноценно и смислено във формирането на политики, като същевременно губи инициатива и в региона.

- Съществува ли дилемата сигурност - човешки права? 

- Човешките права са върховна ценност. Отнемане на индивидуалните права в полза на колективни е световна тенденция след терористични акт от 11 септември 2001 г. Въпросът тук е колективна сигурност да не става разменна монета за конюктурни политически решения.

- Каква трябва да е политиката на България по бежанския проблем?

- Както многократно съм заявявал, това е външнополитически въпрос. Няма как да решим тези проблеми, без да има ясна позиция на ЕС и активни отношения с нашите съседи на Балканите. Ние трябва да определим профила на мигрантите и да постъпваме с тях спрямо него. 80% от бежанците в България са от афганистански произход. В Афганистан няма война, макар страната да е в тежко икономическо състояние. Тук, трябва да оказваме натиск за споразумения за реадмисия със страни с подобен профил. Трябва да има различен подход спрямо икономическите и военните мигранти.

- Каква ще е ролята на вицепрезидента Ви - проф. Любомир Халачев? Какво точно ще работи той?

- Има наложена практика вицепрезидентите „да разтоварват” президентите от някои дейности - като помилването, опрощаване на дългове, даването на гражданство. Професор Любомир Халачев е единственият в надпреварата с профил, който ще отстоява автентичната национална идентичност и духовност. Той ще предложи поредица от инициативи за възраждане на българската култура и подобряване на образованието, с което ще подпомага институциите, отговорни за това. Разбира се, вицепрезидентът не е просто някакъв придатък, а фигура достойна и готова във всеки един момент да поеме най-високите държавни отговорности.

- Ако бяхте президент в последните 2 години на кой от законите, приети от настоящото мнозинство, щяхте да наложите вето?

- На първо място Изборния кодекс - виждаме как многократно взривява и разклаща мнозинството, защото текстовете не са прецизни. Дори последните решения нарушават принципите на равнопоставеност, както и вкарват различна методика заради броенето и неброенето на квадратчето „не гласувам”. Тези постановки скоро ще бъдат променени отново.

Бих добавил и закона за концесиите, където има доста спорни моменти.

- По скалата от 1 до 10 (1- крайно ляво, 10- крайно дясно) как бихте се самоопределили?

 - 3-4 - ляво-център.

- Трябва ли президентът да бъде баща/майка на нацията?

- Напоследък много се злоупотребява с този въпрос - „баща”, „майка”, „син”, „говорител” на нацията. Това е неприемлив начин да се приватизира симпатията и одобрението на хората. Необходимо е всекидневно доказване, а не самозванство.

- Какво разбирате под думите "обединител на нацията" - да се опитваш да угодиш на всички или да се опитваш да поведеш всички?

- Отговорът ми се съдържа във въпроса. Първата постановка предполага популистки действия, „замазване на проблемите” и печелене на време до следващия мандат. Докато да поведеш всички означава да си спечелил доверието им чрез знаене и можене и те да те следват. Избирам второто!

- Коя световна политическа фигура Ви служи за пример? 

- Всеки политик работи в контекста на конкретната страна и политическа ситуация. Водя се по-скоро от качества като визионерство, решителност, готовност за риск, отстояване на принципи, отколкото от примера на конкретна личност.

- Колко езика владеете?

- Четири, ако не броим българския - английски, френски, испански и руски.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Коментари

Анонимен   's picture
Анонимен   
Анонимен 

Ех, Калфин, Калфин...

Защо се кандидатира от името на Гоце?
Джибри дизатор 's picture
Джибри дизатор 
Хибридизатор

Какво значение има кой го издига?

Шушумигата Росен Плевнелиев го издигна ГЕРБ, пък сега вече се брои за "еманципиран".

Петър Стоянов го издигна СДС, но когато Костов почна да краде, Стоянов му показа палец.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета