Проектът за бюджет за следващата година не предвижда пари за създаването на ново бюро за борба с корупцията, какъвто се предвижда с новия закон за борба с корупцията, иницииран от екипа на вицепремиера Меглена Кунева. А за органите, на които бюрото би трябвало да е правоприемник са предвидени суми за функционирането им. Това показа проверка на Клуб Z.

За Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси например са предвидени 1,3 млн. лв. бюджет. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ще разполага с 6,16 млн. лв. За Центъра за превенция и противодействие на корупцията няма конкретни данни, защото е второстепен разпоредител с бюджетни средства към МС.

"Няма как да има промяна при положение, че този орган не е гласуван".

Това коментира пред Клуб Z депутатът от Реформаторския блок Димитър Делчев, напомняйки, че законът за борба с корупцията е приет само на първо четене от парламента. Според Делчев забавянето на гласуването на закона на второ четене ще доведе до забавяне на вписването му в бюджета. Ако такъв орган все пак бъде приет в близките месеци, то ще трябва да се направи актуализация на бюджета. Делчев допълни, че все още няма работна група в парламента, която да работи по закона между първо и второ четене.

В приетия на първо четене текст е записано, че Националното бюро за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество е независим, специализиран, постоянно действащ орган, юридическо лице на бюджетна издръжка и се избира от парламента. Бюрото е правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет и на на част от Сметната палата, свързана с дейността й по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши публични и други длъжности.

Макар да бе приет на първо четене, законът за борба с корупцията е изключително спорен, най-вече заради идеята бюрото да може да работи по анонимни сигнали. В началото на този политически сезон председателката на парламента Цецка Цачева заяви, че очаква тези сигнали да отпаднат. От Реформаторския блок обаче бяха на точно обратното мнение. Те заявиха, че до последно ще настояват за оставането на анонимни сигнали.

Единственият компромис, на който са склонни, е те да станат "криптирани". Това означава името и личните данни на човека, подал сигнала, да се завеждат отделно в деловодството от самия сигнал. По този начин той хем няма да е анонимен, хем пък ще е гарантирано запазването в тайна на самоличността на този, който го подава. По подобна схема работела данъчната администрация във Великобритания. Сигналът ще има само сигнатура. Името ще се вади, ако се окаже, че сигналът е фалшив или е донос, както и ако се стигне до съдебно дело по него. Това ще става с разрешението на съда. От РБ изтъкват, че анонимните сигнали са нужни най-вече за малките общини, където хората са по-притеснени от подаване на информация за корупция.

Законът мина на първо четене с подкрепата на 171 депутати от ГЕРБ, ДПС, РБ, ПФ и БДЦ. БСП и "Атака" гласуваха "против", а АБВ, трима социалисти и един независим се въздържаха.

Въпреки подкрепата си обаче патриотите имат много резерви и критики към закона. А без техните гласове той едва ли ще мине.