Днес и БСП се обяви за предлаганата и друг път идея гласуването на национални избори да бъде задължително. С последната активност от едва 35,84% на евровота, концепцията звучи привлекателно. Пламва отново спорът дали е етично, дали е демократично, дали ще работи – и както обикновено, поглеждаме навън за пример.

В момента точно 22 са държавите, в които избирателният закон задължава гражданите да използват правото си на глас. От тях три са в ЕС, 4 – в Европа, две са ни най-близки съседи. Всички до една имат по-висока активност на последния си вот от България.

Значи би трябвало да работи?

Какво показва реалността? В едва 11 от държавите санкциите срещу тези, които не си направят труда да отидат до урните въпреки закона, просто не се изпълняват. 

Такъв пример е Белгия – там пускането на бюлетина е задължение от 1892 година, и си личи – активността често минава 90%. Тези, които нарушат закона, са заплашени от малка глоба. Но ако на 4 поредни вота не отидат до урните, ги грози лишаване от право за гласуване и в бъдеще, както и затруднения при търсене на работа в публичния сектор. Което е прекрасна теория, работила на практика до 2003 г. От тогава насам тези санкции просто не се прилагат.

В Турция, ако просто решиш да се възползваш от почивния ден, те очаква глоба от 22 лири – или 15 лева. И този закон обаче вече не се прилага активно.

В южната ни съседка Гърция вотът също е задължителен – но санкциите, които преди години включваха и глоби, и затруднения при ваденето на свидетелство за МПС, или международен паспорт, вече просто са забравени. 

В Люксембург, една от основателките на съюза, ако не гласуваш, те заплашват глоба и дори затвор – поне на хартия. На практика в последните десетилетия санкциите не се прилагат, но малката нация в сърцето на Западна Европа все още може да се похвали с висока – 55% - активност.

Допреди няколко години в Боливия човек трябваше да представи подпечатана в секцията карта, за да получи заплатата си от банката – и така три месеца след изборите. Това правило обаче също се игнорира.

Но все пак има някои държави, където санкциите се прилагат с цялата мощ на закона, нали? И да, и не. 

Австралия е пример за работеща система – ако си над 18 г., гласуваш, или плащаш 20 долара глоба (почти 27 лева). Това докарва всеки път над 90% от гражданите до урните. Немалък е обаче и процентът на случайния вот и недействителните бюлетини.

Гласуването в един от кантоните на Швейцария – Шауфхаузен, е задължително, а санкцията се изпълнява по швейцарски – експедитивно и с точност. Доскоро глобата беше 3 франка, сега вече е 6. Или десет лева. За справка, средната заплата там е между 13 000 и 14 000 лева. Активността на последните избори е малко над 50%

В Бразилия, ако не пуснеш бюлетина, също те очаква глоба. И не само – не можеш да се явяваш на професионални изпити, да вземеш заем или международен паспорт. А ако пропуснеш 3 вота, или не си платиш глобите, можеш да загубиш правата си напълно. През 2010-а това доведе 81% от избирателите пред урните.

В Сингапур санкцията е 5 долара, и я плащаш само ако решиш следващия път да гласуваш. Това са 6 лева, и изглежда са много за местните, защото опасността да се лишат от тях е накарала над 90% да гласуват през 2011 г.

Може би най-строги са в Перу, където отказът от вот те лишава от социални помощи, достъп до банките в страната, и ти докарва скромна глоба. 83% не посмяват да нарушат закона и гласуват.

Обаче в Перу е нищо в сравнение със Северна Корея. Там не просто е задължително да се гласува, но ясно се казва и за кого. А санкциите? Не питайте...

Примери – много. Но, както се оказва, законът на много места е само на хартия. Въпреки това, навсякъде се демонстрира по-висока активност, отколкото в България. Което ясно показва, че наистина не можеш със закон да насилиш хората да гласуват – но определено можеш да им създадеш култура на активни граждани.