След десетки роли на големия и малкия екран любимецът на поколения българи актьор, режисьор и преподавател проф. Стефан Данаилов получи статуетката за цялостен принос към филмовото изкуство. Церемонията по връчването на наградите на Българската филмова академия се проведе снощи в театър “Българска армия”, със съдействието на Американска фондация за България, а в паузите ученици от класа на проф. Атанас Атанасов в НАТФИЗ изпълниха откъси от мюзикли.

Статуетката на Българската
филмова академия

Ламбо се появи видимо стегнат и мобилизиран след двата тежки удара в живота си – борбата с коварната болест и загубата на съпругата си Мария на 22 април. Но когато на сцената излязоха студентите от настоящия му клас в НАТФИЗ, за да му връчат лично наградата и да го поздравят, той не сдържа сълзите си. Неговите “деца” му изпяха прочувствено акапелно песента “Заспало е челебийче”, а той се разплака. Радостта му беше тройна, защото и две негови бивши студентки получиха статуетките за най-добра женска роля – Параскева Джукелова (за “Джулай”) и Лидия Инджова (за “Вила роза”).

“Има моменти в живота на човека, в които той има нужда и от това”, каза проф. Данаилов със задавен клас. “Хора, идва едно много талантливо поколение, което дерзае, вижте ги моите сладурчета (той посочи студентите си), прекрасни са, нали? Те имат нужда от самочувствие. В България не се правят много филми, няма много салони. Затова влизайте по-често в салоните, приятели, да видите какво става в българското киноизкуство. Убеден съм, че то ще има успехи, защото изразява стремежа на хората към любовта и доброто. Бъдете вътрешно усмихнати”, призова кино легендата.

Българската филмова академия, която за първи път от 2010 г. представлява цялата кинематографска общност в България, трябваше да избира с тайно гласуване между 15 игрални пълнометражни, 6 късометражни, 4 телевизионни сериала, 26 документални и 6 анимационни филма, които са имали публични прожекции в периода между 1 януари и 31 декември 2013 г.
В предварителната селекция в борбата в 28-те категории с най-много номинации бяха филмите “Джулай” (10), “Вила Роза” (7) и сериалът “Под прикритие” (7).

За най-добър филм на годината беше избран “Отчуждение” на режисьора Милко Лазаров и продуцент БНТ. Лазаров получи и наградата за дебют. Миналата година участието на лентата на кинофестивала във Венеция се превърна в събитие.

Филмът на годината “Отчуждение” се превърна и в събитие на кинофестивала във Венеция.

“Отчуждение” беше първият български филм, включен в програмата на престижния фест от 20 години насам. Беше отличен със специален диплом от Europa Cinemas Label и с наградата за най-добър режисьор на дебютен филм от Федерациите на европейските критици и критиците от средиземноморския регион. Получи и голямата награда на международния фестивал във Варшава.

Сюжетът на "Отчуждение", създаден от Милко Лазаров, в съавторство с драматурга Георги Тенев и актьора Китодар Тодоров, се заплита около възрастен грък (Христос Стериоглу), който пътува към България, за да купи едно все още неродено дете за 10 хиляди лева. Бременната жена се играе от Мариана Жикич, а в ролята на нейния глухоням брат е Ованес Торосян.
Статуетката за най-добър тв сериал получи “Четвърта власт”, който още с появата си на тв екрана предизвика големи обществени дебати и противоречиви отзиви. Сценарният му екип също беше отличен със статуетка за оригинален сценарий. Продукцията на БНТ вече има няколко международни отличия, включително и номинация за наградите "Еми".

“Четвърта власт” свърши много от работата на журналистиката, защото води дебати, които нашето общество не иска да води”, коментира тв специалистът Георги Лозанов, който връчи наградата. От БНТ продуцентът Севда Шишманова каза, че “Четвърта власт” е интерпретирал темата за дебатите на задкулисието, които разрушават обществените отношения. Найо Тицин пък спомена за символиката: “Рекламната кампания на сериала започна на 12 юни миналата година – началото на антиправителствените протести, а наградата идва в деня, в който разбрахме, че тези протести са успели”.

За най-добър късометражен филм беше определен “Чест” на Павел Г. Веснаков. В документалното кино статуетките отидоха при "Последните черноморски пирати" (дебют, операторско майсторство и режисура) и "Вапцаров: Пет разказа за един разстрел" (режисура и най-добър филм). Това не са първите призове за “Последните черноморски пирати”, преди това лентата получи и наградите на публиката на "София филм фест”.

 “Последните черноморски пирати” спечели и публиката на “София филм фест”.

При аниматорите статуетката за дебют отиде при Пламен Николов за "Нощта на бухала", за режисура – при Господин Неделчев с "Ден като ден". Посмъртен приз за филмова музика беше връчен на Борис Карадимчев, а голямата награда за анимационен филм бе за "Джунгла под прозореца" на ветерана Иван Веселинов и Румен Баросов. При късометражните документални филми Павел Веснаков получи поредната си награда за "Чест".

Призове за главна женска роля получиха две актриси – Параскева Джукелова за “Джулай” и Лидия Инджова за “Вила Роза”. На сцената Джукелова благодари на другите две номинирани актриси за главна роля във филма “Джулай” - Касиел Ноа Ашер и Яна Титова. “Тази награда е и ваша, момичета аз съм само част от триглавата ламя в “Джулай”, подчерта Джукелова. При мъжете за главна мъжка роля беше отличен Пламен Манасиев за “Вила Роза”. За поддържащи роли бяха отличени Светлана Янчева ("Чест") и Димитър Терзиев в два филма - "Джулай" и "Отрова за мишки". 

Касиел Ноа Ашер, Параскева Джукелова и Яна Титова в “Джулай”. И трите актриси бяха с номинации за главна роля (наградата отиде при Джукелова), а филмът беше рекордьор по номинации (10).

При сценаристите, освен екипът на “Четвърта власт” бяха отличени Венцислав Захариев за игралния филм “Отрова за мишки” и Христо Илиев – Чарли за документалния “Духовете в старите къщи на София”. При операторите статуетката за игрален филм грабна Рали Ралчев за “Джулай”.