На 4 ноември т.г. журналистът Любомир Кольовски написа във фейсбук „Аз, десният човек, ще гласувам за ген. Радев“. И се мотивира: защото е личност, защото му се възхищава, защото не го е хванал да лъже нито веднъж по време на кампанията, защото и най-върлите му врагове не намериха по него петънце, което да развеят публично, защото приема членството ни в НАТО и ЕС като стратегически избор, но не отхвърля Русия, защото дясното пространство има нужда от знаещи, от можещи, от компетентни, от образовани, които не се страхуват да поканят в екипа си по-образовани и по-можещи...

Днес ви представихме мнението на Веселин Желев защо ще подкрепи на втория тур Цецка Цачева, а сега ви предлагаме и продължението по темата от Любомир Кольовски*.

Резултатът от изборите на 6-и наистина сериозно ни засяга и да си мислим, че сме извън него е равносилно да се превърнем в щрауси със заровени в пясъка глави.

Обикновено, по време на избори не парадирам и не казвам за кого ще гласувам, ще гласувам ли изобщо и какво мисля за избора на други хора. Смятам, че това е личен въпрос и че е неприлично да питаш хората какви са техните предпочитания, пристрастия или омерзения.

Този път реших, че трябва да кажа за кого ще гласувам и защо моят избор е такъв. Направих го, защото за първи път видях един ЧОВЕК, един авторитет, едно неопетнено лице, да приеме участие в тази мръсна битка. Видях и как всички се изплашиха, видях как всички се стъписаха, особено самодоволните от ГЕРБ, видях как се съюзиха.

С достатъчното опит, който имам, като човек преминал и професионално и лично през целия този на практика измамен и фалшив преход, видях как умело се насажда заблудата, че всички са срещу ГЕРБ. Това не е вярно. Това само е удобно за ГЕРБ, дава му шанс и Борисов добре изрежисира измислените „други“ кандидат-президенти. ВСЪЩНОСТ ВСИЧКИ СА СРЕЩУ ГЕНЕРАЛ РАДЕВ. Защото той наистина е заплаха за сегашната „стабилна“ конфигурация. Той просто не е като тях.

Страшно е да се чувстваш безсилен. Имаше един доста дълъг период на безсилие. Период, в който виждах как се сриват мечтите ни, как изчезват идеалите, ценностите, възможностите и шансовете ни. На тяхно място дойде нещо, което с чудовищната си имитация превърна живота ни в гротеска.
На 6 ноември се появи надежда. Надеждата е в това, че има нещо ново, че има нещо различно, че има нещо, което застрашава вчерашния ден.
И срещу тази надежда се обединиха всички, т.нар. остатъци от десни, онези десни, които имитират и само декларират, че са такива и онези леви, върху които винаги ще тежи клеймото, че „предателите винаги са предатели и предават и своите“.

Много пъти съм казвал, че уважавам всеки избор. Но не уважавам и не приемам да избираш само себе си, да признаваш само себе си, да смяташ, че всички са под теб и под нивото ти. И това не е само за днешните управници, това важи и за всички мои приятели, опоненти, мои неприятели или просто хора, които не искат да чуят такива като мен, като заравят глава във фразата „не харесвам никого“. Ако не избирате никого, избирате себе си ведно с онези, които имат най-голям административно гарантиран шанс.

Казах публично как ще постъпя, защото смятам, че това е честната позиция. Защото само по този начин, имам шанс да кажа, че изборът е мой, а не на някой друг, само по този начин мога да претендирам, че имам право да крещя, че положението в нашата страна е катастрофално и виновните за това са известни. Само така ще имам право да искам те да понесат своята отговорност.

А аз обявих своя избор, защото ми дойде до гуша около мен да се въртят лицемери, „демократи“, които крещят едно, а вършат друго, партийни физиономии, които са подвластни на своите партийни лидери. Додея ми от мутри и бандюги, простаци и наглеци, които изнудват и унищожават народа си. Додея ми от лъжци, които казват едно, а вършат друго. Това не може и не бива повече да продължава! Пределът на търпението отдавна е преминат.
Няма вечни хора и никой не е незаменим. А това означава, че никой няма право да узурпира властта, институциите, живота ни. Искането за НОВОТО не е дестабилизация. Искането е възможност, шанс, бъдеще и ако го пропуснем, няма защо да се сърдим на никого.

Аз ще гласувам, не защото ме призовава днешният президент, когото не уважавам и от когото се срамувам.

А ще гласувам, за да няма повече такъв президент - днешния.

----

Любомир Кольовски е журналист, бивш зам. главен редактор на в.„Свободен народ“, бивш зам. главен редактор на в. „Демокрация“ и бивш гл. редактор на в. „Подкрепа“. Текстът му е публикуван във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.