Избирането на Доналд Тръмп ще бъде катастрофа за всекиго, който се безпокои за човешките права, глобалното лидерство на САЩ и свободата на словото. И означава, че това е победа за Пекин, където, както пишe, китайските лидери, които са близо до мен, в двореца "Чжоннанхай", със сигурност отварят шампанското и си разказват смешки.

4 големи победи на китайското ръководство, помрачени от едно възможно притеснение.

Първата победа е очевидна - геополитическата. Китай вече не е изправен срещу Хилъри Клинтън - твърд, опитен противник, преборвала се неведнъж с грубияни. Вместо срещу нея Китай се изправя срещу невежа звезда от телевизионно реалити, която едва ли е наясно, че Китай има ядрени оръжия, обеща да изнудва за пари американските съюзници около Китай като Южна Корея и Япония и постоянно подкопава доверието в САЩ като към партньор в отбраната. Тръмп е също така точно този тип бизнесмен, който най-лесно ще бъде измамен от Китай - лековерен, вгледан в крайностите на богатството и страшно податлив на ласкателства. Само едно пътуване с китаец, наблягащ на обаянието, може да го накара да се възхити от китайския вожд така, както той се възхищава от Путин в Русия.

Страни като Виетнам, Мианмар и Филипините, които не са сигурни кого да подкрепят в надпреварата за надмощия в Тихия океан, масово ще тръгнат по пътя на Китай, като предпочетат страна, която спазва обещанията си, пред тая, която може да дръпне спирачката след изборите. Най-верните съюзници на САЩ - Тайван, Южна Корея и Япония, които вече нямат вяра на американския ядрен чадър, ще започнат сериозно да се замислят за други алтернативи - като тази да се сдобият със собствено средство за ядрено възпиране, като предизвикат ново напрежение с Китай.

Като цяло такова развитие на събитията само ще окуражи Китай. След финансовата криза от 2008 г. Пекин се убеди, че светът върви по своя път, резултатът от което бяха редица самоуверени военни ходове в Югоизточна Азия, което тласна някои страни твърдо в лагера на САЩ. Сега доверието в Китай ще се върне, а малко страни в региона ще вярват в способността на Вашингтон да осигури защита срещу зараждащата се хегемония на Китай. Тайван, който вече изправен срещу твърдата риторика на континентален Китай, след като избра антикитайския лидер Цай Инвън, ще се почувства тотално изолиран - и може би ще бъде застрашен от ново нашествие, без твърдо обещание за защита от страна на САЩ.

Втората победа е в надпреварата между авторитаризма и демокрацията. От гледна точка на Китай една избирателна система, която произвежда някого като Тръмп - без никакъв опит в управлението, но талантлив демагог - е абсурд, все едно да избереш изпълнителния директор на голяма компания от конни надбягвания. В Китай лидерите трябва да бъдат внимателно подбирани, подготвяни и бутани напред, да трупат опит на всяко стъпало от системата на комунистическата партия, преди да бъдат сложени на висок пост. (Това се случва на фона на адски бурните и корумпирани вътрешни борби на всичко ниво, помислете си.)

Китай се стреми към сингапурския модел на внимателно контролирания елит - страна, в която Тръмп представлява по думите на един писател всичко, на което те са учени, за да се страхуват от демокрацията. Грубостта на победната кампания на Тръмп дава увереност на критиките в китайските медии срещу "хаотичния политически фарс". Вероятното разделение между народния вот и Избирателната колегия само ще засили редовните твърдения, че американската демокрация е измама.

Самият Тръмп даде всички сигнали, че ще управлява като авторитарните лидери, към които Китай е благосклонен, от Мианмар до Зимбабве. Всяко действие от параноичния театър на сигурността, с който той плаши - от забраната на имиграцията на мюсюлмани до стената по границата с Мексико, ще бъде използвано от Пекин за оправдание на собствените му масови репресии.

Това води към третата победа - тази над човешките права. Всяка година САЩ огласяват доклад за бедственото положение с правата на човека в Китая. И всяка година Китай отговаря със свой собствен доклад, смесица от възмутено фучене и искрено посочване на болезнените проблеми на САЩ - от отношението на полицията към малцинствата до пропастта в заплащането на половете. Но при президентството на Тръмп струпаните оръжия срещу лицемерието на САЩ за човешките права, изглежда, само ще се увеличават, като се имат предвид тесните му връзки с бели националистически групировки, вероятното погазване на гражданските права и неговата и на поддръжниците му атака срещу понятието за свобода на печата. На всички опити на Запада да разубеди Китай в традиционния патриархат - от ареста на феминистки до липсата на жени лидери в Комунистическата партия, могат да бъдат противопоставени многобройни примери с новия главен слепец. Надигащата се хомофобия сред републиканците ще бъде сериозен удар срещу движението за правата на гейовете в Китай. Призивите за прозрачност на военните разходи в Китай и бюджета на местните управи могат да бъдат контрирани с победата на кандидат, който никога не си е и помислил да си огласи данъчните декларации. Расисткото насилие, ако се съди от опита от "Брекзит" и елементите на базата и риториката на Тръмп, може да достигне нови ужасяващи върхове, което ще даде сила на старото съветско заяждане, когато ги питаха за ГУЛАГ: "А вие в Америка бесите негрите."

Това ще стане, ако допуснем, че администрацията на Тръмп изобщо ще натисне Китай за човешките права. Като се има предвид често изразяваното от Тръмп възхищение от диктаторите - от Саддам Хюсеин до Владимир Путин - и призива му към изолационизъм във външната политика, Кит може да се изправи пред надеждно спокоен Бял дом, който ще си затвори очите пред репресиите в Синцзян, и дори в Хонконг1.

И най-накрая, четвъртата победа е в доверието към медиите. Почти единодушното осъждане на Тръмп от страна на вестниците от целия политически спектър - до трагично слабия ефект върху избирателите - ще даде хляб на аргумента на китайските държавни медии, че западните медии са подчинени и елитарни.

От друга страна, когато Китай поиска да удари Тръмп, там ще изтъкнат как в телевизионните новини в САЩ не се съобщава за безбройните му провали.

Разбира се, това са противоречиви критики на западните медии, но китайските държавни медии никога не са лицемерничели, така че трябва да очаквате понякога в една статия да има и двете мнения. (Китай с удоволствие удари и късогледството на референдумите, и корупцията в ЕС заради "Брекзит".) Второ, провалът на политолозите - дори на Нейт Силвър2, който, макар и не толкова уверен в сравнение с другите, заложи 2:1 за Клинтън като фаворит - ще бъде използван от Китай, който да се усъмни в твърденията на експертите в западните вестници.

Но има едно голямо притеснение, което може да заглуши празненствата в "Чжоннанхай". Макар редовно Китай да кастри САЩ, растежът на страната по ирония на съдбата е доста зависим от силни, стабилни и проспериращи Съединени щати, които желаят да търгуват със света. Както китайските автори често твърдят през последните месеци, глобализацията е жизнено важна за страна, нуждаеща се от пазарите на другите, за да продължи да изтласква населението си към средната класа и да постигне мечтата да бъде "умерено просперираща" страна до 2020 г.

Ако в момента Тръмп следва протекционистките си планове и решенията му имат същия ефект върху САЩ, какъвто имат и върху многото му провалени бизнеси, самата икономика на Китай, която вече се клати, ще се разтърси. Амбициозните планове на Пекин за развитие на други глобални мрежи за търговия в рамките на инициативата "Един път, един пояс" биха могли да компенсират това и могат да се окажат също толкова нестабилни в един неуправляем свят. Китай и САЩ често са били сравнявани като двете крила на глобалната икономика - ако едното се развали, те се сриват спираловидно заедно.

-----------

1Синцзян е автономен район в Китай, населен с много мюсюлмани. Пекин твърди, че там действат радикални ислямисти.
Хонконг е специален административен район с доста голяма автономия. Въпреки това китайските власти преследват активисти, които обвиняват в подкопаване на сигурността.

2Известен американски политически анализатор, основател на блога "538", предсказващ почти безпогрешно изхода от различните избори в САЩ. Сега обаче и той не позна, че Доналд Тръмп ще спечели срещу Хилъри Клинтън.

* Авторът е журналист, живеещ и работещ в Пекин. Той е редактор по въпросите на Азия на специализираното издание "Форин полиси", където е публикуван коментарът.