Цецка Цачева или Румен Радев - това е въпросът пред българските гласоподаватели на изборите в неделя. С посланията си през последните няколко дни и двамата кандидати се опитаха да привлекат хора извън твърдите партийни ядра. Проблемът им е, че вероятно не успяха. Нито Цачева се представи достатъчно успешно като продължител на проевропейския и проатлантически курс на България, нито Радев се изяви достатъчно категорично като носител на желаната от част от българското общество промяна под формата на завой на изток.

В неделя българските избиратели ще трябва да направят избор между три възможности - или да подкрепят кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева, или да гласуват за подкрепения от БСП генерал Румен Радев, или да поставят кръстче в квадратчето „Не подкрепям никого“. Другата възможност е изобщо да не гласуват, което обаче означава, че няма да участват в определянето на следващия държавен глава на Републиката. А кой ще е той - това зависи именно от избирателите. Що се отнася до двамата претенденти за поста, в дните след първия тур нито единият, нито другият успяха да излъчат послания, с които да привлекат сериозен брой допълнителни избиратели.

Изведнъж

Цецка Цачева е представител на партия ГЕРБ, която управлява България в последните две години, а също и преди това в продължение на почти четири години. През цялото това време тя е председател на Народното събрание. Част е от мнозинство, което не е изразявало ясна позиция срещу анексирането на Крим от Русия. Част е от партия, която обвини излъчения от същата тази партия президент - Росен Плевнелиев, че едва ли не е влошил отношенията между България и Русия с позицията си срещу анексирането на Крим. Цачева е част от партия ГЕРБ, чийто лидер бе отишъл на откриването на паметника на бившия комунистически лидер Тодор Живков в родния му град Правец. Изведнъж обаче, в последния телевизионен дебат, Цачева се оказа антикомунист. Разказа за нещастията в семейството си, причинени от комунистическия режим. Запита дори своя конкурент дали е „проруският кандидат“ и така докосна горещата тема за Крим.

Поведението на Цецка Цачева не е изненада. Тя умишлено предприема стъпки към традиционните десни избиратели, за които е ясно, че агресията на Кремъл не бива да остава незабелязана, за които миналото не е част от бъдещето и за които бившите ченгета от службите нямат място в днешното развитие. В последните дни Цецка Цачева прегърна всички тези позиции. Обяви се също така за подновяване на съдебната реформа (чийто край оповести преди време от Пекин), за твърда евроатлантическа позиция, за изолиране на хора от службите от дипломатическата мисия на България.

Срещу нея стоеше бившият командващ на военновъздушните сили на България ген. Румен Радев, който на практика е кандидат на БСП, но се държи като борец срещу статуквото. Радев се обяви срещу подчиняването на цялата държавна машина от една партия, срещу „диктата на Брюксел“, а в последния момент дори се представи за привърженик на радикална съдебна реформа по румънски модел.

А утре?

Проблемът е, че и двамата кандидати могат да заявят каквото си искат преди втория тур на изборите. Цецка Цачева изостава и затова се опитва да се хареса на избирателите на Реформаторския блок. Срещна се със Съюза на репресираните, заговори за цивилизационния избор пред България, обеща дори да не назначава агенти на бившата Държавна сигурност. В същото време Румен Радев продължава популистката линия под мотото „никой не нарежда на България“ - нищо, че страната е част от НАТО и ЕС, обещава край на управлението на ГЕРБ и дори подкрепя предложенията за съдебни реформи на гражданската инициатива „Правосъдие за всеки“.

Разбира се, има още един детайл в убежденията на Румен Радев: нарочно или не, той често повтаря, че над Крим се веел руски флаг - тоест, реалността е победила принципите, и че България трябва да се обяви за премахване на санкциите срещу руски олигарси. Преди втория тур на изборите той се опита да привлече и по-радикалните антиевропейски избиратели, каквито определено има. Нищо, че доскоро държеше да се представя като прозападен генерал, който все пак е завършил академия в САЩ.

Резултатът от размяната на тези набързо заучени позиции е този: българите изпитват все по-малко доверие към институциите. Днес ще е един, утре ще е друг. Позиции за бъдещето обаче няма. Няма разговор за ценности, в който въпросните ценности да останат непроменени поне в хода на кампанията. Няма и сериозен поглед към истинските проблеми, които всекидневно дърпат България надолу. Има само двама кандидати, които са прекалено напрегнати преди втория тур. И които очевидно не споделят голяма част от ценностите, за които говорят.

Текстът е от Дойче веле.