Вероятността да заболеете от новия щам на грипа зависи от това с какъв вирус сте били заразени за първи път в живота си още като деца. До този извод стигат учените от университетите в Аризона и Калифорния, предава Би Би Си.

Те са анализирали данните на можество пациенти, заразени с грип, и са изучили 18 щама на заболяването от тип А и поведението на повърхностния протеин хемаглутинин. Известно е, че всички щамове на грипа се класифицират по типа на повърхностните антигени - хемаглутинин (H) и неураминидаза (N). Грипните вируси мутират толкова бързо, че е възможно в рамките на един сезон да се разболеем няколко пъти от един и същ вид, независимо, че сме били ваксинирани. Причината е в непрекъснатото изменение на повърхностните протеини, което прави вирусите неразпознаваеми за имунната система.

При грипните вируси повърхностните протеини (хемаглутинин) приличат на близалки.

Макар грипът от тип А да има 18 щама съществуват само два вида хемаглутинин. Изследователите, водени от Майкъл Уоръби, ги класифицират като „синя и оранжева близалка“.

Изследването показва, че хората, родени преди края на 60-те са били изложени като деца първо на „сините“ грипни вируси Н1 и Н2. Съответно с напредването на възрастта им те рядко се разболяват от вируси със същия хемаглутинин – например от птичия грип Н5N1, но пък умират от „оранжевия“ Н7N9.

Родените в края на 60-те са били изложени първо на „оранжевата близалка“ – грипен вирус Н3, и моделът при разболяването им е обратният.

Учените проучили случаите на двата птичи грипа Н5N1 и Н7N1, които засегнаха стотици хора, но не се развиха в пандемии. Оказало се, че пациентите са били изложени на вирус със същия повърхностен протеин, от какъвто са боледували като деца и съответно имат 75% защита от заболяването и 80% защита срещу смърт от него.

Въз основа на изследванията Майкъл Уоръби и колегите му вече предполагат защо Испанският грип, върлувал през 1918 г., е взел толкова много жертви. Според тях епидемията е била предизвикана от щама Н1N1, а повечето хора, станали жертва на заразата (според различните данни при тази пандемия умират между 50 млн. и 130 млн. души - бел.ред.) в детството си са боледували от щам с хемаглутинин от другата група (Н3).

Според професора по молекулярна вирусология от Университета в Нотингам Джонатан Бол изследването има нужда от потвърждение в лабораторни условия, но резултатите са доста убедителни - те показват защо през последните 100 години различни поколения от населението са „неравномерно“ податливи към разнообразните щамове на птичия грип.