Ad Config - Website header

 

Article_top

Изборджиите. Познавате ги. Една особена порода партийни строители, отъждествявана с ранните Евгений Бакърджиев, Румен Петков и Касим Дал, а в последно време – с безкрайната енергия на Цветан Цветанов и станалите пословични със своите организация и дисциплина структури на ГЕРБ. 

Изборджиите неуморно основават клон след  клон, построявайки партии с национално покритие и тотално присъствие във всички власти. Те са винаги на път и често са трудни за „покриване“ от медиите – пресцентровете им изпращат материали за среща след среща на всеки 30 минути, често от практически невъзможни за покриване от нормални хора разстояния. 

Кампанията е техният вихър, кулминацията на усилията им, звездният им миг. Те посочват и одобряват кандидатите, те ръководят „ръчно“ кампанията, те участват на всяко събитие във всеки един регион на страната, а лицето им често пъти е много по-излъчвано и отпечатвано от лицата на кандидатите, особено по време на парламентарни и местни избори. 

Изборджиите получават похвалите на партийните лидери и публиката, медиите не пестят суперлативи по техен адрес при победа, а според една традиция от последните години – редовно печелят басове. И часовници.

Проблемът обаче е, че ако има проблем, всичко това рязко губи значение.

Проблем с харизмата на лидера. Проблем с подкрепата към партията. Проблем с разположението на политическите сили, с недоволство от конюктурата или от цялата политическа система. Или с появили се нови настроения сред избирателите. Проблем със симпатиите към даден кандидат и с липсата на каквато и да било подготовка и харизма на същия. А бе, просто проблем.

Появата на проблем рязко разбива мита за вселилието на изборджиите, срива легендите за тяхното могъщество, показва ги като обикновени грешащи хора, а не като гениални сиви кардинали, способни на безгранични манипулации и мистериозни конструкции в името на властта.

Гениалният изборджия Евгений Бакърджиев, "валяка" на десницата от началото на новия век, беше показно изключен от Екатерина Михайлова след проблемите на президентските избори през 2001 г. Качествата му като политически технолог стигнаха за учредяване на БДС-Радикали – маргинален десен проект с неясен към днешна дата статут.

Сивият кардинал на ДПС Касим Дал – вся и всьо на Ахмед Доган в последните години, шумно напусна ДПС след новооткрити според него факти за агентурното минало на главния хидроинженер на републиката. Теза, подробно и аргументирано оборена от дисидента Петър Бояджиев, според когото Касим Дал винаги е бил наясно с ДС кариерата на своя лидер. След напускането си Дал основа заедно с Корман Исмаилов, Орхан Исмаилов, Кемал Тинев и Веселин Пенев проекта НПСД – етническа партия с дублираща ДПС регионална насоченост. НПСД постигна добър резултат през 2013 година, но историческият малшанс и връщането на ДПС във властта през правителството на Орешарски прекършиха устрема пред новия проект, който впоследствие финишира като част от Реформаторския Блок. НПСД не получи министерство, областният й управител бе сменен след скандал, самият Касим Дал се забърка в странни събития около опита за преврат на Ердоган и екстрадицията на турският гражданин Бююк от България, а понастоящем НПСД е нежелан партньор в новия десен политически проект на Радан Кънев. Тези дни предстои конгрес на партията, на който се очаква най-познатото й лице – Корман Исмаилов, да се оттегли като лидер и член на НПСД. Очаква се Касим Дал да се опита да „вкара“ партията в преучредения Реформаторски блок около СДС и ДБГ, което от своя страна предполага незначителни шансове за попадане в следващия парламент.

Червеният стратег Румен Петков – дългогодишният председател на предизборния щаб на БСП, който бе безславно изключен от партията след възобновяването на разговорите около движението АБВ на Георги Първанов. След изключването от БСП бившите червени величия Петков, Първанов и Калфин превърнаха движението АБВ в партия и на изборите през 2014 година успяха да осребрят популярността си с прескачане на 4-процентовата бариера. Личните контакти на Първанов с Борисов доведоха до немислимото – АБВ стана част от дясно-консервативното управление на ГЕРБ, РБ и ПФ, получи министерство и вицепремиер, а кадровите успехи и влиянието им започнаха съществено да изместват БСП от разговорите за българската левица.

Идилията обаче продължи кратко. След дадена от самия Румен Петков пресконференция с изненадващ петдневен ултиматум към премиера, опакован с неясни искания и претенции към управлението, Борисов отказа да приеме блъфа и за един ден заличи АБВ от властта. Също за един ден Корнелия Нинова заличи АБВ от общата лява кандидатура за президентските избори, след възникнали спорове около лидирането на кампанията и приноса към утвърждаването на кандидатурата на Румен Радев.

На последните избори кандидатът на АБВ за президент Ивайло Калфин получи скромните 3.28% в коалиция с няколко партии и движения, а след неочакваната и категорична победа на БСП на втория тур разговорът за българската левица и за влиянието на АБВ в нея като че ли приключи.

Горната историческа справка не оспорва свършеното от споменатите в периода, когато партиите им са били във възход, избирателите са ги носели на ръце и печеленето на избори след избори е било лесно и забавно занимание.

То просто илюстрира безпомощността на „изборджиите“, които вече не са част от печелившия отбор. Отбор, обикновено създаден около нечия друга харизма, нечий друг политически талант, нечия друга история и нечии други избиратели.

Тезата ми не е, че „изборджиите“ са проблем сами по себе си. Напротив – това е къртовски и смазващ по обем труд. Дни на път, на хиляди срещи, на десетки хиляди имена и населени места, стотици решения на ден и множество съдби, зависещи от тези решения.

Тезата ми е, че това само по себе си не може да доведе до нищо.

И че ако партията няма своята ясна ориентация и иделогия, управленска концепция, силен и харесван лидер и качествени кандидати, „изборджията“ е практически безполезен.

И ако водещата политическа сила и най-голяма дясна партия в България не дефинира ясно проблемите и тяхното решение, списъкът с талантливи „изборджии“, изпаднали в ситуация на политическа безизходица, просто ще се увеличи с още един. Може би най-успешният сред тях и притежаващ над десет премиерски часовника, спечелени от басове.

Георги Харизанов е изпълнителен директор на Института за дясна политика. Коментарът е написан за Клуб Z.

 

Изборджиите. Познавате ги. Една особена порода партийни строители, отъждествявана с ранните Евгений Бакърджиев, Румен Петков и Касим Дал, а в последно време – с безкрайната енергия на Цветан Цветанов и станалите пословични със своите организация и дисциплина структури на ГЕРБ. 

Изборджиите неуморно основават клон след  клон, построявайки партии с национално покритие и тотално присъствие във всички власти. Те са винаги на път и често са трудни за „покриване“ от медиите – пресцентровете им изпращат материали за среща след среща на всеки 30 минути, често от практически невъзможни за покриване от нормални хора разстояния. 

Кампанията е техният вихър, кулминацията на усилията им, звездният им миг. Те посочват и одобряват кандидатите, те ръководят „ръчно“ кампанията, те участват на всяко събитие във всеки един регион на страната, а лицето им често пъти е много по-излъчвано и отпечатвано от лицата на кандидатите, особено по време на парламентарни и местни избори. 

Изборджиите получават похвалите на партийните лидери и публиката, медиите не пестят суперлативи по техен адрес при победа, а според една традиция от последните години – редовно печелят басове. И часовници.

Проблемът обаче е, че ако има проблем, всичко това рязко губи значение.

Проблем с харизмата на лидера. Проблем с подкрепата към партията. Проблем с разположението на политическите сили, с недоволство от конюктурата или от цялата политическа система. Или с появили се нови настроения сред избирателите. Проблем със симпатиите към даден кандидат и с липсата на каквато и да било подготовка и харизма на същия. А бе, просто проблем.

Появата на проблем рязко разбива мита за вселилието на изборджиите, срива легендите за тяхното могъщество, показва ги като обикновени грешащи хора, а не като гениални сиви кардинали, способни на безгранични манипулации и мистериозни конструкции в името на властта.

Гениалният изборджия Евгений Бакърджиев, "валяка" на десницата от началото на новия век, беше показно изключен от Екатерина Михайлова след проблемите на президентските избори през 2001 г. Качествата му като политически технолог стигнаха за учредяване на БДС-Радикали – маргинален десен проект с неясен към днешна дата статут.

Сивият кардинал на ДПС Касим Дал – вся и всьо на Ахмед Доган в последните години, шумно напусна ДПС след новооткрити според него факти за агентурното минало на главния хидроинженер на републиката. Теза, подробно и аргументирано оборена от дисидента Петър Бояджиев, според когото Касим Дал винаги е бил наясно с ДС кариерата на своя лидер. След напускането си Дал основа заедно с Корман Исмаилов, Орхан Исмаилов, Кемал Тинев и Веселин Пенев проекта НПСД – етническа партия с дублираща ДПС регионална насоченост. НПСД постигна добър резултат през 2013 година, но историческият малшанс и връщането на ДПС във властта през правителството на Орешарски прекършиха устрема пред новия проект, който впоследствие финишира като част от Реформаторския Блок. НПСД не получи министерство, областният й управител бе сменен след скандал, самият Касим Дал се забърка в странни събития около опита за преврат на Ердоган и екстрадицията на турският гражданин Бююк от България, а понастоящем НПСД е нежелан партньор в новия десен политически проект на Радан Кънев. Тези дни предстои конгрес на партията, на който се очаква най-познатото й лице – Корман Исмаилов, да се оттегли като лидер и член на НПСД. Очаква се Касим Дал да се опита да „вкара“ партията в преучредения Реформаторски блок около СДС и ДБГ, което от своя страна предполага незначителни шансове за попадане в следващия парламент.

Червеният стратег Румен Петков – дългогодишният председател на предизборния щаб на БСП, който бе безславно изключен от партията след възобновяването на разговорите около движението АБВ на Георги Първанов. След изключването от БСП бившите червени величия Петков, Първанов и Калфин превърнаха движението АБВ в партия и на изборите през 2014 година успяха да осребрят популярността си с прескачане на 4-процентовата бариера. Личните контакти на Първанов с Борисов доведоха до немислимото – АБВ стана част от дясно-консервативното управление на ГЕРБ, РБ и ПФ, получи министерство и вицепремиер, а кадровите успехи и влиянието им започнаха съществено да изместват БСП от разговорите за българската левица.

Идилията обаче продължи кратко. След дадена от самия Румен Петков пресконференция с изненадващ петдневен ултиматум към премиера, опакован с неясни искания и претенции към управлението, Борисов отказа да приеме блъфа и за един ден заличи АБВ от властта. Също за един ден Корнелия Нинова заличи АБВ от общата лява кандидатура за президентските избори, след възникнали спорове около лидирането на кампанията и приноса към утвърждаването на кандидатурата на Румен Радев.

На последните избори кандидатът на АБВ за президент Ивайло Калфин получи скромните 3.28% в коалиция с няколко партии и движения, а след неочакваната и категорична победа на БСП на втория тур разговорът за българската левица и за влиянието на АБВ в нея като че ли приключи.

Горната историческа справка не оспорва свършеното от споменатите в периода, когато партиите им са били във възход, избирателите са ги носели на ръце и печеленето на избори след избори е било лесно и забавно занимание.

То просто илюстрира безпомощността на „изборджиите“, които вече не са част от печелившия отбор. Отбор, обикновено създаден около нечия друга харизма, нечий друг политически талант, нечия друга история и нечии други избиратели.

Тезата ми не е, че „изборджиите“ са проблем сами по себе си. Напротив – това е къртовски и смазващ по обем труд. Дни на път, на хиляди срещи, на десетки хиляди имена и населени места, стотици решения на ден и множество съдби, зависещи от тези решения.

Тезата ми е, че това само по себе си не може да доведе до нищо.

И че ако партията няма своята ясна ориентация и иделогия, управленска концепция, силен и харесван лидер и качествени кандидати, „изборджията“ е практически безполезен.

И ако водещата политическа сила и най-голяма дясна партия в България не дефинира ясно проблемите и тяхното решение, списъкът с талантливи „изборджии“, изпаднали в ситуация на политическа безизходица, просто ще се увеличи с още един. Може би най-успешният сред тях и притежаващ над десет премиерски часовника, спечелени от басове.

Георги Харизанов е изпълнителен директор на Института за дясна политика. Коментарът е написан за Клуб Z.

Коментари

Джибри дизатор 's picture
Джибри дизатор 
Хибридизатор

Поредният "десен" с поредните "умни" мисли.

Интересно какво е мнението на тази личност за "десните" партийки и партийчета, които не само, че имат "проблем с кандидата", ами нямат и изборджии на разположение.

Те какво да правят, завалийките?
Радев's picture
Радев
Радев

Тази калинка с купена диплома

Тази калинка с купена диплома от "престижния" датски колеж, откога стана политически анализатор? Че и очила сложил, мислейки си, че така изглежда по-умен.
Георги Харизанов's picture
Георги Харизанов
Георги Харизанов

Относно:

Относно завалийките - ами нищо особено, както и досега :-)
Относно дипломата - подбирайте си източниците на информация.
Радев's picture
Радев
Радев

Жорка, нали знаеш че няма

Жорка, нали знаеш че няма акредитирано такова учебно заведение като датски колеж? За калинката, предполагам, не си се обидил :)
Георги Харизанов's picture
Георги Харизанов
Георги Харизанов

Обида?

Няма как, все едно да се обидя на "блондин". Подбирайте си източниците на информация, отново призовавам. Университетите в които записах магистратури след Датския са на друго мнение.
Джибри дизатор 's picture
Джибри дизатор 
Хибридизатор

Всичките пет университета ли?

Всичките пет университета ли? :)
Джибри дизатор 's picture
Джибри дизатор 
Хибридизатор

за непосветените пояснявам -

за непосветените пояснявам - много невероятно е човек да "запише" повече от една магистратури в прилично учебно заведение, дори да има безупречна диплома.

в общия случай, въпросът, който се задава като представите първата магистърска степен във второто заведение е "защо повтаряте" и ако нямате добър отговор (а такъв рядко има), отказват прием.

т.е. "записах няколко магистърски степени" звучи леко фантастично на успешно преборилия се с магистърска програма.

апропо, г-н Харизанов, тази статия за Вас ли е? https://www.24chasa.bg/Article/4052053
mardafi .'s picture
mardafi .
mardafi

ГРОБ отново ни готвят порция

ГРОБ отново ни готвят порция гнус - на едни мажоритарни избори като нищо ще се окаже, че имат пълно мнозинство последвани от ДПС - какво е мажоритарно гласуване прочетете сами
kate pate's picture
kate pate
new

Що пък ГЕРБ. Сготви го Слави

Що пък ГЕРБ. Сготви го Слави и резултатите от референдума. А ГЕРБ може би няма да е толкова печеливш. Защото играе сам срещу всички. БСП + ДПС + АБВ +АТАКА+ВМРО+ДСБ са много повече от ГЕРБ, видя се..

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?