С подаването на оставката на кабинета след президентския вот в неделя Бойко Борисов практически гарантира предсрочни избори. Наистина, има потенциалната възможност БСП или трета партия да направят кабинет в това Народно събрание, но като изключим факта, че червените вече се отказаха, а от другите никой не е изявил готовност, стигаме до въпроса - кой би го гласувал, ако ГЕРБ се въздържат?

От това следва, че само след няколко месеца ще гласуваме пак за нов парламент и, както обещаха вчера от ГЕРБ, по тотално нова система - Изборният кодекс ще бъде променен сериозно до 15 декември, за това готовност са заявили както от ГЕРБ, така и от БСП. 

Макар кандидатът, подкрепен от БСП - Румен Радев, да спечели съкрушаващо срещу кандидатката на ГЕРБ Цецка Цачева, всички изследвания и бързият анализ показват, че това е вот, който в голяма степен принадлежи на много различни играчи - една трета от симпатизантите на РБ, две трети от Обединените патриоти, гласувалите за АБВ, практически цялото ДПС.

Стабилните партии

Да ги наричаме "стари" не би било коректно - една от тях влиза в политиката преди по-малко от десетилетие. Но макар всички тези формации да работиха в коалиции с други, нямаше елемент на преливане между тях. Те останаха в същия вид далеч по-дълго от другите.

БСП

Първото място в някаква степен е незаслужено - социолозите все още смятат, че ГЕРБ е първа политическа сила. Краткият мандат с ДПС и със "златни пръсти" бе голям удар за Столетницата.

Ген. Румен Радев беше подкрепен от БСП. Без да е партиец, дори против някои от структурите. А новоизбраният президент вече показва симптоми на дистанциране. Дори не изглежда да му е нужна някаква шумна еманципация. Така може да се окаже, че социалистите са влезли в двореца, но хазната е празна.

Но БСП за пръв път набра инерция от времето, когато Сергей Станишев бе премиер. Най-голямата лява партия успя да мобилизира солидна част от намаляващия по естествени причини свой електорат. За няколко месеца могат да се случат много неща, а това е партия, която досега е растяла и идвала на власт предимно по време на криза.

ГЕРБ

Макар и вероятно все още първи, Бойко Борисов и хората му получиха шамар на президентския вот - отразен в над 23% разлика между Радев и Цачева. Решението точно тя да е кандидатът на ГЕРБ изигра своята роля, но истинската загуба е на лидера - заплахите за апокалипсис след оставката, шизофреничната политика по отношение на Европа и Русия, отмятането от думата дори.

Не помогнаха и обвиненията към партньорите и детинското сочене с пръст, макар и донякъде оправдано.

Борисов обаче заяви готовност за ремонт в ГЕРБ и поне пред камерите призна вина в партията си за лошия резултат. Това бе подправено с подмятания от типа "е като не ни искате политиките", но все пак е положителен сигнал.

Дори и премиерът в оставка да не е уверен в желанието си за промяна, неговите подчинени могат да я превърнат във факт. Не е леко да си в партия, която излиза от власт - особено по ниските и средните нива. Дори амбицията само би ги задвижила.

Да не забравяме, че вероятно ГЕРБ ще е ключова сила и зад промените в изборните закони. Които са изключително популистки и изключително опасни, дори само заради факта, че ще има по-малко от месец за приемането им. Две от другите три серии промени на Кодекса бяха направени в доста по-големи срокове, и покрай умишлените поправки бяха допуснати и множество гафове, дори само заради припряност.
Но да не очакваме начало на серия загуби от ГЕРБ - за няколко месеца една устроена партия може да направи много. Въпросът е, както винаги напоследът, дали с първото място може да се направи работещо правителство.

ДПС

Още преди първия тур стана ясно - не Пламен Орешарски, а ДПС се явява на изборите. Това бе несъмнено едно умело преброяване на подкрепата за евентуален парламентарен вот, чрез инструментите на президентския. Дори подценено - все пак и сред електората на Доган бившият краткомандатен премиер не е популярна личност. Показателно беше, че той се се появи заедно с ДПС в нощта на вота.

ДПС застана твърдо и зад кандидата на левицата Румен Радев - над 90% от хората, гласували за Орешарски, се върнаха до урните на втората неделя и пуснаха бюлетина за него. Но това не означава, че ще подкрепят също толкова твърдо БСП в един бъдещ парламент, а на избори като правило се явяват отделно.

По принцип третото място - което в един мажоритарен парламент обикновено е заето от по-малка партия - е традиционна позиция за ДПС. Трудно може да очакваме да я надскочат сериозно, а не помага и явното настъпление на ДОСТ в Турция. Но това е и позицията, от която ДПС води активна политика от години.

АБВ

Калфин не впечатли на вота с резултати. Макар да бе един от по-уравновесените кандидати, сянката на Георги Първанов и конкуренцията в лицето на БСП, Обединените патриоти и други  по отношение на политиката към Русия явно не бе достатъчна за силна позиция.

В един мажоритарен парламент АБВ нямат сериозни шансове за влизане. Възможното обединение с БСП, което се провали за президентския вот, е вероятно единственият им шанс пак да са във властта.

Раздели и нови връзки

Реформаторският блок достигна точката си на пречупване, която изглеждаше неизбежна от близо година. А едно "патриотично" обединение - ВМРО и НФСБ - порасна, може би очаквано, с добавката на Волен Сидеров и "Атака".

Обединените патриоти

Добър резултат на вота и ето - Обединените патриоти - ВМРО, НФСБ и "Атака", вече са една формация, поне по заявления в изборната нощ. Макар да не проявяваха излишна русофилия, доскорошните само "патриоти" не се посвениха да се обявят против санкциите срещу Русия и за възможен баланс между ЕС и Москва. Така дори възможността за разделение по "руския въпрос" не изглежда реална.

Формацията печели от острата си позиция срещу бежанците, на която симпатизират дори повече българи, отколкото гласуваха за тях. В полза е и фактът, че радикалната група се оказа една от малкото, която нарече президента на Турция Ердоган с термина, отговарящ на реалността - диктатор.

"Обединените патриоти", макар уж против референдума, могат да се окажат сравнително силна трета партия в един мажоритарно избран парламент - и да служат като "златен пръст" на другите две или три. Като такива основен опонент им е ДПС - но борбата няма как да е заради взаимния електорат, защото двете партии са противоположности така или иначе. Истината е, че по-скоро имат полза едни от други, като взаимно надъхват избирателите си.

Реформаторският блок

Реформаторите продължават заедно - или поне това заявиха. На практика Блок може и да има, но няма да е същият. Първо, Радан Кънев и ДСБ ясно посочиха, че няма да са част от дясното обединение. Подобни настроения има и от Гражданския блок.

Съдбата на Блока между Кунева (ДБГ), Лукарски (СДС) и другите, които обществото често забравя, е неизвестна. Формацията едва ли просто ще изчезне - макар че при мажоритарен вот това е напълно възможно - но тя определено понесе силен удар от решението си да подкрепя ГЕРБ докрай, дори и с тежката загуба. В крайна сметка, фактът, че една трета от избирателите на Трайков, решили да отидат на втори тур, гласуваха за Цачева, показва, че малцина са последвали посланието.

Не помогна и, че самият Трайчо Трайков не застана на тяхната позиция докрай - това може да не изглежда сериозно след ниския му резултат, но в ядрото от избирателите на Блока със сигурност играе роля. Сигурно е, че Кунева и Лукарски имат много тежка задача в следващите месеци. 

ДСБ и ?

ДСБ излезе от Реформаторския блок, но може би твърде късно - никой не хареса половинчатото решение  да са хем в опозиция, хем част от дясното обединение. 

Радан Кънев обяви намерения за нов десен проект още преди месеци, но е явно, че сега идва моментът да видим какво ще стои зад него. Депутатите от Гражданския съвет на Блока определено са възможност - те също отидоха в опозиция и поддържаха сходни тези с ДСБ. Помага и фактът, че те са сред "най-устатите" и активни народни представители в парламента, една институция с минимално доверие.

Рано е да се коментира, преди да знаем повече, но няма съмнение, че Кънев и хората му също ги очаква много труд, за да имат въобще шанс да влязат като солидна политическа сила в мажоритарно избран парламент. А и по-скоро няма да имат физическото време за организацията на новия проект и ще са принудени да се явят на изборите само в рамките на ДСБ.

Новите играчи

И двамата не се появяват от нищото, но още нямат политически партии - и не е ясно дали ще успеят да създадат достатъчно силни за няколко месеца. Но данните показват, че имат потенциала да са следващите нови формации.

Веселин Марешки

С популистки послания, уж демонстрирани на практика, бизнесменът Марешки спечели солиден брой гласове на президентския вот, а вече заговори за създаване на партия. Новобранецът в политиката изненада, но това не е достатъчно.

Марешки ще трябва да изгради политически позиции, каквито не е заявявал в рамките на президентския вот, и ще трябва да направи партийна структура, което не е никак лека задача. Ако все пак успее в нужните срокове, и използва добре набраната скорост, може да се окаже реален, макар и малък фактор в българската политика. 

Не трябва да пропускаме и факта, че някои от позициите му, които бяха неосъществими от президентския пост - като борбата срещу картелите - са реални защитими в законодателната власт.

Досега той има подчертано "лява" позиция по отношение на Русия, близка до тази на новоизбрания президент - санкциите трябва да се преразгледат, за руснаците ние сме "Майка България".

Слави Трифонов

Слави Трифонов не е обявил, че ще влиза в политиката, не е казал, че ще прави партия - но не е и отхвърлил подобни възможности. И на двата въпроса отговаря с: "Ще направя каквото е нужно". Но не могат да се отрекат нито популярността, която постигна референдумът, нито високото обществено внимание, което събира той.

Наистина, въпросите бяха популистки и сами по себе си сред българите, а извън национален ефир Трифонов едва ли ще има толкова силен глас.

Концертът, на който обаче се събраха десетки хиляди, както и данни на някои социолози показват, че една евентуална формация зад него може да има място в политиката. И това е постигнато само с ясна позиция и политика по отношение на изборните ни правила.

Оставащите отвън

Тези формации едва ли ще влязат в следващия парламент. Но едните могат да окажат влияние на по-големите партии, а другите трябва да бъдат споменати дори само заради завършване на картината.

ДОСТ

Дали партията на Лютви Местан, не първата, но засега най-успешната отломка от ДПС, спечели достатъчно на президентския вот?

Хората на Местан все пак успяха без кандидат и с подкрепа към Цачева да спечелят повече от Движението в Турция - с малко. Тази победа обаче едва ли ще е достатъчна.

Едно е сигурно - Местан и прокудените имат голям шанс да подронят електората от турското малцинство и да помогнат на ГЕРБ, дори и те да демонстрират, че не искат подобна подкрепа.

"Движение 21"

Партията на Татяна Дончева не успя да достигне нови висоти и на президентския вот.

Въпреки това, формацията вече се е установила като една от малкото алтернативни партии на входа на парламента. Познаваемостта на Дончева е плюс, който може и да не я вкара в Народното събрание в близкото бъдеще, но определено й помага да къса от по-големите леви сили.

БДЦ

Споменаваме тази партия, защото все още е в парламента - макар и като цяло безгласна формация, разделена на парченца, но едновременно подкрепящи ГЕРБ.

Лицата в партията на Николай Бареков, която бързо остана без него, не можаха дори да заемат достатъчно ефирно време, че да бъдат добре познати от политически активните хора. В крайна сметка те са окажат жертва - като тази дума не трябва да ги оневинява - на грозен политически експеримент.