През по-голямата част от живота си Кевин Хюз се е чувствал като аутсайдер. Самотник като дете, 65-годишният комик се е сблъсквал с проблеми в общуването като тийнийджър, нямал приятели, а като възрастен често обиждал хората наоколо без да разбира защо, пише EurekAlert.

Това продължило допреди няколко години, когато по време на едно от комедийните си шоута, той разбира, че вероятно е част от милионите недиагностицирани хора, които страдат от разстройства от аутистичния спектър.

„Една двойка се приближи към мен, оказаха се доктори, и ми казаха: „Намерили сте невероятен начин да използвате аутизма в своята кариера“, спомня си днес Хюз.

Той се обадил на съпругата и децата си, за да се посмеят над случката, но реакцията им била пълна тишина, докато накрая всички казали в един глас: „Татко, това обяснява всичко“.

Същата нощ Хюз започва болезнена тригодишна самодиагностика. Но той не е единственият...

Смята се, че само в САЩ приблизително 1,5 процента от всички възрастни (около 4,8 млн. души) страдат от недиагностицирани разстройства от аутистичния спектър. И това е игнориран проблем, който често води до депресии и самоубийства.

Според учените от Университета във Върмонт средно около 3,8 години отнема на възрастен, за да разбере без чужда помощ, че страда от някаква форма на аутизъм. Като трябва да премине през съмнения в себе си, в усещането си за принадлежност, в чувството за различност.

Учените изследвали 37 души, които още от детството си чувствали, че нещо не е в ред с тях и това усещане останало през целия им живот. Един от пациентите разказал например, че е живял в големи градове по 10 години и в нито един не успял да си намери приятели.

След като научили, че съществуват и други пациенти, които също може би страдат от аутистични разстройства, хората се поуспокоили. Четейки разказите на другите, те започвали да изпитват „чувство на съпричастност“. Един от участниците в изследването отбелязал, че изпитва едновременно невероятно облекчение, но и огорчение, чувайки „своята собствена“ история от устата на друг човек.

Ръководителката на изследването Лора Люис отбелязва, че липсата на формална диагноза само увеличава риска подобни пациенти да развият тревожност, депресия и дори да посегнат на живота си. Според нея и лекарите, и обществото са в дълг към подобни хора, които дори не знаят, че страдат от разстройства от аутистичния спектър. И тук може да помогне опитът на онези, които са успели сами да се диагностицират.