За амбициозния киноман с претенции тази седмица предлага десетки предизвикателства и всички те са в рамките на „Киномания“. За масовия кинолюбител този уикенд идва с още три премиери. Едната от тях вероятно ще зарадва не само феновете на Хари Потър и Дж. К. Роулинг, а и собствениците на киноразпространителските компании. Важното е, че влязохме в седмицата с най-много интересени заглавия в годината досега. Изборът е ваш, а от нас – по няколко думи за новите заглавия. 

Фантастични животни и къде да ги намерим

Нали не сте забравили Хари Потър? „Фантастични животни и къде да ги намерим“ ни връща в неговия свят – само че 5500 км на запад и 55 години назад, епохата преди раждането на Хари Потър. В Ню Йорк през 1926 г. отношенията между магическия и немагическият свят са в криза. Тайнствена сила сее хаос и разрушения по улиците. Фанатичната фракция на немагите (американските мъгъли) иска да се забрани всякаква магия.

В същото време могъщият черен магьосник Гелърт Гринделволд, отговорен за ужасни дела в Европа… изчезва и никъде не може да бъде открит. А в Ню Йорк пристига Нют Скамандър (Еди Редмейн) – градът е последната спирка на младия учен в глобалната му експедиция за изследване и спасяване на магически създания. Някои от тези същества са защитени в скритите измерения на съвсем обикновения му на вид куфар.

Заради тази обикновеност обаче, необикновеният всъщност куфар се оказва в ръцете на наистина съвсем обикновения Джейкъб Ковалски – по ангелски къдрав и закръглен (ако има ангелчета с мустаци) – чудесна роля за Дан Фоглър, който е далеч по-известно име на Бродуей и като глас в анимационното кино. По невнимание и поради незнание Ковалски освобождава някои от фантастичните животни и те хукват да сеят поразии из града.

Нют Скамандър с помощта на Ковалски, Тина и Куини – две сестри с по-особени способности – ще трябва да прибере избягалия магически „добитък“ и да открие кой стои зад мистериозната разрушителна сила, вилнееща в града и задаващата се война на световете…

За непоразените от вируса на Хари Потър „Фантастични животни и къде да ги намерим“ е преди всичко пир за окото. Художникът на филма и дизайнерът на костюмите имат всеки по три Оскара. Другата най-силна страна са визуалните ефекти – двамата им създатели имат само един Оскар, но сигурно ги чакат още. Това си личи от всеки кадър, всяка дрешка и всяко необичайно същество, което се мерне на екран – а те са доста.

 

 

Чисто визуално съчетанието между автентичния до най-малки подробности (някак хладен) Ню Йорк от средата на 20-те години и горещата криза с магическите му обитатели успя да накара дори зрител (като мен) без никакви емоционални ангажименти с Хари Потър, да не откъсва поглед от екрана – без да се интесува от дълбочината и смисъла на историята.

За магическия свят на Дж. К. Роулинг „Фантастични животни и къде да ги намерим“ може да е „утрото на нова светла ера“, но дали днешното киночовечеството ще я последва „с факела на нова вера“ – така, както тръгна след историите за Хари Потър, когато беше в детските си години? В случая авторката, сега и в ролята на сценарист и продуцент, може да разчита  на вече пристрастените към нейната вселена.

Въпросът е успяла ли е Роулинг да си възпита достатъчно широка публика, която да продължи да копнее за магия и след детството? Любопитството може да осигури много зрители само на първия „Фантастични животни и къде да ги намерим“ – но той не е нито за деца, нито за възрастни. Най-подходящите му зрители са възрастните със запазени детски сърца. Дали те са много, ще разберем през 2018 г., когато излезе продължението.

Операция Ескобар

Десет години след „От другата страна“ на Мартин Скорсезе, филмите с герои под прикритие продължават да се радват на голям интерес и в Холивуд, и в Канал 1 – и още никой не се е приближил до него. Но макар и без нищо подобно с чудовищната роля на Джак Никълсън, „Операция Ескобар“ е добър опит.

Сюжет е по действителна операция на Агенцията за борба с наркотиците и митническите служби, която удря право в сърцето Пабло Ескобар – или казано с други думи: бърка дълбоко в джоба му. Федералният агент Робърт Мейзър се инфилтрира под прикритие като банкер-перач на пари за наркокартела, отговорен за вноса на 80% от кокаина в САЩ. Остава в тази роля близо две години – през които една грешна стъпка или дума могат да му струват живота.

Режисьорът не е поел по пътя на типичния за остросюжетното полицейско кино екшън – иначе щеше да вземе някой като Джейсън Стейтъм. В главната роля е Брайън Кранстън, който е толкова добър в пресъздаването на психологическите терзания и триумфи на агент под прикритие, колкото Стейтъм в сцените с ръкопашен бой. Участват още – също под прикритие: Джон Легуизамо и Даян Крюгер.

 

 

Резултатът е ефектно, завладяващо и реалистично кино – добро допълнение за всички, които се интересуват от невероятната история на Ескобар, след като вече са изгледали „Наркос“.

Равни

Представете си бъдеще, може би като това, за което са се борели онези, чиито портрети и статуи днес стоят в Музея на социалистическото изкуство – без алчност, бедност, насилие… но и без каквито и да е човешки емоции. Това е светът от романтичната футуристична драма „Равни”, в който обществото е единен Колектив, а всички членове на Колектива са „равни“.

Този свят е мирен, вежлив и справедлив, хладен и ужасяващо спокоен – поне докато една нова болест, наречена „Синдром на включването”, не започва да активира в отделни индивиди различни спящи емоции, като любов, депресия, чувственост, страх. „Заразените” незабавно изчезват, изпратени надалеч и повече не се завръщат.

Когато Сайлъс (Ник Холт) открива, че е заразен, среща Ниа (Кристен Стюарт), въпросът е как да оцелеят – заедно с чувствата си, докато властите се опитват да ги излекуват.

Главните герои са красиви, вклюбени и всички им пречат – но това не е филмът „Ромео и Жулиета по време на победилия комунизъм“. По-скоро е стандартна антиутопия за тийнейджъри, което все е пак е малко по-добре от романтична комедия за тийнейджъри или вампирска романтика за тийнейджъри.

"Площад Славейков"